Изгарянето на знаме на БСП изобщо не може да се нарича „фашизъм” или „въпрос на националната сигурност”. Тези патетични вопли на все още мърдащата Столетница заслужават само презрение. Още повече – на фона на пълното безразличие на уж принципните социалисти, когато беше изгорено знаме на Европейския съюз. Нелоялността към българските външнополитически ангажименти е държавна измяна. Двойният морален стандарт, редовно показван от нереформираните наследници на БКП, на свой ред пък е просто още един пример защо тяхната партия изобщо не бива да съществува.

След цяла година определено заслужени и предизвикани протести, всъщност след поредната, а далеч не първата година на измами, ненужни заеми, откровени лъжи, цинични назначения и арогантни законопроекти изгарянето на едно партийно знаме е направо нищо. Това само показва колко търпеливи и примирени всъщност са българските граждани. Всъщност не би било учудващо, ако изгори сградата на „Позитано” 20. Но да не забравяме, че последния път, когато е горял партиен дом (и то Домът с главна буква), БСП сама си е инсценира пожара, за да унищожи там част от архива за позорното си, престъпно наследство, а после да прехвърли горещия кестен на противниците си. Тъй че ако на обяснимо по-разгневени граждани им хрумне да излеят гнева си върху недвижимата собственост на партията-грабителка, то нека поне документите бъдат опазени.

Всяко разграничаване от акта на изгаряне на знамето на БСП е излишно. Благородните усилия например на общността „Протестна мрежа” да подава сигнали в Прокуратурата заради престъпните деяния на лица като Цветан Василев, Делян Пеевски и Волен Сидеров, са изключително необходими. Но това определено не е единственото, което трябва да бъде вършено. Борбата срещу нелустрираните мафиоти от ДС, БКП и съвременните им приемници по неизбежност трябва да включва разнообразни средства. Част от тези средства не могат да бъдат особено изискани, защото БСП, ДПС, Атака, ББЦ и останалите деривати на старата Cosa nostra ползват и разбират само езика на грубостта. Но досега срещу тях нищо грубо не е нито казано публично, нито извършено. Само те си позволяват поведение, което после хулят у противниците си. Истина е, че още от 1989 насам всеки опит за наистина твърдо поведение срещу продължаващите да контролират България крадци, е бил набързо квалифициран като „малокултурие”, „реваншизъм” или „екстремизъм” (не без поддакването на самите социалисти). Това е вредно и показва слабост, а не някаква морална висота.

БСП трябва да спре да съществува. Тази партия трябва да бъде разформирована и забранена по подобие на NSDAP, нацистката партия в следвоенна Германия. България тепърва трябва да стигне до своя Нюрнберг. БСП не е нормална политическа организация, а нереформирана наследница на старата Комунистическа партия с цялата й безчовечна история на убийства, тоталитаризъм и отнемане собствеността на милиони български граждани. Това не е партия на истински социалисти, загрижени за достойнството на бедните, а криминален синдикат, служещ си с безогледни средства, за да може да продължи да преяжда с пари и власт. След 1989 и до днес преименуваната БСП продължава да функционира със същите кадри, при пълна приемственост с миналото си, със същия властови рефлекс на авторитарност и дори със същия речник за вътрешна употреба. Нейните управления от 1944 г. до 1992 не са прекъсвани от други сили. Не е вярно, че в 1898 някой е сменил БКП. Тя сама сменя името си и продължава да управлява България и през цялата 1989, 1990, 1991 и част от 1992 г. Излъчва правителства, излъчва първия президент на България (Петър Младенов, а донякъде и Жельо Желев), съставя новата ни Конституция и дори печели първите що-годе демократични избори у нас – разбира се, с огромни фалшификации и изборни измами (лесно могат да се открият в старите вестници разкази за изхвърляни сини бюлетини). БСП не само наследи вината за непростимия „Възродителен” процес, а и предизвика Лукановата и Виденовата зима. Хора като Румен Гечев и Георги Първанов (също рожба на същата партия) никога не трябва да забравят, че са престъпници. Отговорността на БСП е далеч не само политическа или историческа – тя трябва най-сетне да се превърне в наказателна. Това не е нереалистичен максимализъм, а закъсняла поука от целия Преход, преминал под сянката на старата Партия (извинявам се за главната буква).

БСП се подигра за пореден път с българския суверен – първо, пренебрегвайки ясното и мирно послание на значимите миналогодишни протести.. И напоследък – инструктирайки нелепия министър-председател Орешарски да лъже за договорите около строежа на „Южен поток”. След подобна системна арогантност няма нищо странно или пък престъпно в едно изгорено знаме. БСП буквално си играе с огъня и ако има изобщо някакъв риск от покачване на напрежението у нас, то вината за това е на безотговорния Станишев и неговата компания от професионални крадци.

В нормалните, развити страни, към чийто клуб и България иска да се присъедини (не само формално), е нещо съвсем обикновено да се протестира без излишни нежности. Човек лесно може да се информира как протичат сериозни граждански протести в Испания, Белгия, Франция или Великобритания. Ние сме прекалено меки, прекалено срамежливи. Въобразяваме си, че с терористи може да се преговаря. А не може.

БСП е Авгиев обор, пълен с нечистотии. Налага се през обора да бъде пусната река Перловец, за да спре той да смърди. 

Comments

comments