Емил Хърсев

Предписанията на правото са:
да се живее честно,
да не се вреди другиму,
да се отдава всекиму своето.

Улпиан, Регули, книга II, D. 1.1.10.1

Преди избори ни се нахвърлят цели глутници от самозвани защитници на хорските права. Всеки набелязал някаква част от електората, наумил да привлече внимание, че Той е щит на тези хора, за да ги убеди тъкмо за него и партията му да дадат гласа си. Как се примамва електорат? Честният път е да познаваш интересите на избирателите си, да имаш идеи, аргументи и лични качества да представляваш и защитаваш тези интереси. Мръсните способи не са един и два, но най-подъл за мен е т.нар. популизъм – да мамиш електорална маса с обещания за облаги за мнозинството нямащи, които ще изтръгнеш от малцинството имащи. Този тип агресивни натрапници, аз предпочитам да ги наричам

съблазнители,

са много по-вредни от подкупвачите, които примамват с по кебапче и бира, и от откровените купувачите на гласове. В крайна сметка подкупвачите и купувачите инвестират свои пари в политиката, съблазнителите примамват с чужди пари и права, развращават електората си с неприкрити идеи за грабеж, за отнемане. „Съблазнителят“ е едно от прозвищата на Сатаната, архизлото. Господата Ленин и Хитлер са най-убедителните масови съблазнители в новата история. У нас чак дотам хищници съблазнители не познаваме, повечето са гризачи. Много типични и твърде отровни са

защитниците на длъжниците,

които съблазняват с обещания да прецакат кредиторите, та длъжниците да задържат, без да връщат взетия заем – или да върнат по-малко, отколкото дължат. Ние само си мислим, че във внесените завчера два законопроекта за „защита“ на длъжниците (по-вярно – за възпрепятстване на кредиторите) чрез изменения в гражданския процес има нови идеи. Имало ги е, откак има избори (изключвам времето, когато изборът беше един). Това всъщност е идеята на Андрешко: да набуташ бирника в блатото, та докато се измъкне оттам, длъжникът да укрие „житцето“. Стари шопски, андрешковски хитрини, дето са натикали страната ни в задната дупка на модерния свят – в каквито цветове да се боядисват. Единият законопроект – ултралевичарски, другият „дясноцентристки“, пък и двата същият тарикатлък: пречат и бавят кредитора да си събере парите от длъжника. Да се водят протяжни дела, преди дължимото да бъде принудително отнето. Това си е

закон за насърчаване на обсебването,

това е неговият смисъл. Обсебването е един от двата вида присвояване. Да вземеш чуждото и да не го върнеш, но да го своиш, сам да се ползваш от него, е присвояване още от времето на Улпиан, когато поставяли основите на правото. Съблазнителите правят проста сметка: в България поне 3 млн. души са преки или косвени длъжници (като членове на домакинства или собственици на фирми). Почти всички са избиратели. От тях 20% са затруднени да плащат заемите си и поне още толкова ще се полакомят да обсебят полученото. От тях 20% да повярват и да гласуват за съблазнителя, ето ти 2 мандата в европейския парламент, 30 в българския. А

каква вреда ще нанесат, 

народните трибуни едва ли знаят. Заемите за нефинансови предприятия и домакинства в края на 2013 г. бяха 54 млрд. лева. От тях 10 млрд. с проблеми. Да допуснем, че само още толкова кредити ще станат необслужвани, ако длъжниците решат, че законът е на тяхна страна и може да не връщат взетото. Това ще вкара банковата система в тежка криза. 20 млрд. лева са половината от всички пари на българите. А е трудно да удържиш банка, ако едва половината кредити се обслужват, а останалите длъжници подсвиркват – няма да ти платя, съди ме. Докато мине две инстанции и плати горница съдебни такси, такси на адвокати и съдебни изпълнители, кредиторът ще загуби поне 3 години и нови 10% от сумата на невърнатия кредит. След 3 години повечето обезпечения – машини, автомобили и инсталации, ще стават само за скрап. Дори недвижим имот, ползван хищнически и без грижи от обсебилия го длъжник, за 3 години ще е пущиняк. Узакони ли парламентът безумието „изпълнение само след съд“, той ще стовари на кредитната система 5 до 7 млрд. лв. нови загуби (свръхнатрупаните досега). И това не е най-лошото. Най-страшната вреда от всеки лош закон е

разбиването на основите

на правото, а държава, поругала принципите на Улпиан, не е правова държава, а разбойническо свърталище. Нормалният кредит е възможен само в стабилна, правова държава, където закони, насърчаващи обсебването, не само не се приемат, но са немислими. Не вярват ли на държавата, банките вдигат лихвите да компенсират риска. Или спират да кредитират. Затова българските фирми плащат 3 до 5 пъти, домакинствата 5 до 7 пъти по-високи лихви, а заеми се отпускат малко, бавно и мъчително. Сега ще стане още по-трудно и още по-скъпо, дори и ако не се приеме законът срещу кредиторите. Ако пък се приеме, от друга страна,

законът никому няма да помогне,

на всички в България ще навреди. Рано или късно кредиторът ще ошушка до кожа лъжливия длъжник. А нови кредити вече и срещу обезпечения няма да се дават. Аз лично ще забравя какво е ипотека и залог, съветвам същото всички колеги. Ако някой иска заем в страната на андрешковците, вече няма да му дават пари, а евентуално – имущества и стоки на лизинг изплащане. Банката пряко ще държи собствеността (вместо 3 г. да съди длъжника и да плаща такси, преди да продаде обезпечението, за да си върне парите), ще я прехвърля на клиента едва след последната вноска. Скъп, примитивен и оскъден кредит ни чака. А едно от правилата на икономиката гласи: колкото по-скъп и недостъпен е кредитът в една страна, толкова по-бавно е нейното развитие, толкова по-зле живее нейното население. Политическото съблазняване води до обедняване, господа избиратели.

От segabg.com

Comments

comments