Анна Колчакова*

Представете си, че имате голяма хубава къща. но ви тече покривът. По някакви причини не можете да го поправите. Да речем, че възрастта ви е много напреднала. Имате пари, имате материали, но не можете да го поправите. Тогава идва мъж с външността на Брат Пит и ви казва, че ще поддържа покрива, ако трябва и други работи ще прави, единственото му условие е да живее в къщата. Понеже имате много място, много необитаеми стаи – съгласявате се. Човекът си върши работата. Един ден ви заявява, че не е съгласен чиниите на сушилнята да се подреждат така и ги обръща наобратно. После ви казва, че му е обидно, дето му казвате „Лека нощ“ и настоява да му пожелавате „Приятни сънища“.  После ви уведомява, че е от друго вероизповедание и намира за неуместно да си държите икони тук-там… Междувременно, понеже сте деликатен човек, вече отдавна сте се съгласили да гасите лампите още в 9:30 вечерта, да не посрещате гости, да не ставате сутрин много рано, да не говорите силно по телефон, даже въобще да не говорите… 
Ясно е накъде бия.

Попадна ми вестник „Zeit“ (вестникът не защитава тезата, само представя гледни точки). Ще преразкажа статията.

Известни немски издателства обявяват, че ще преработят детските книги за да редактират думи, които могат да бъдат почувствани като обидни и нараняващи, които са остарели и вече не са политически коректни. Един пример за „остаряла дума“ е Handy, която следва да се замени в книгите със „смартфон“. Така щяло да е по-разбираемо за децата. До тук с куриозите. Сега – за политическата коректност.

В книгата на Отфрид Пройслер „Малката вещица“ децата се преобличат като негри, турци и китайски момичета. Не може! Обидно е. Ще трябва да се преобличат вече като нещо друго, естествено различно също така от цигани, индианци и ескимоси. В противен случай някой можело да се обиди. Мислех първо да преразказвам, а после да коментирам, но все пак не мога да се сдържа. ЗАЩО? Защо ескимосът ще се обиди, ако някой се е преоблякъл като него? А негърът? Защо смяната на ролите, смесването на културите е станало толкова обидно? 

После се посяга на Пипи Дългото чорапче, която иска да е негърска принцеса и даже – още по-скандало – казва, че ще си има собствен негър, който да я маже с вакса, за да е черна като другите деца. Много обидно! Много некоректно. Трябва веднага да се махне. А да не говорим за кошмарния израз „В Конго всички лъжат“. Това вече била нечувана проява на расизъм. По този повод се споменава, че във Франция книгата 40 години е излизала в силно редактиран вариант, в който са били изрязани всички „анархистични“ прояви и изказвания на Пипи, свързани с училището. А самото Конго някакви пък немски издатели заменяли ту с Никарагуа, ту с Кения. Вероятно там хората са по-малко обидчиви.
Да не говорим, че в Южните морета на Пипи няма негри, а полинезийци. това също било голям проблем. Аз на мястото на полинезийците бих се обидила, че не съм спомената в книгата.

Също толкова интересно е при Михаел Енде. Героите получават пакет, а в него – бебе.
– Бебе! – извикват всички учудено. – Черно бебе!
– Това сигурно е малко негърче, – отбелязва господин Ермел мъдро.

Сега вече това трябва да звучи така:

– Бебе! – извикват всички учудено. – Черно бебе!
– Това сигурно е бебе с черна кожа, – отбелязва господин Ермел мъдро.

Съвсем мъдро става.

А когато излезли две книги за депресията със заглавия „Моето черно куче“ и „Да живееш с черното куче“ издателството получило писмо от „LesMigras лесбийки мигрантки и черни лесбийки“, според които е дискриминация да се употребяват черния цвят и тъмнината като символни цветове на негативно оценени ситуации.

Най-силно ме впечатли, че авторът на статията опитва да защити Пипи и останалите с аргументи от типа на: това е връх в детската литература; Пипи казва че лъже, а след това казва, че в Конго всички лъжат, т.е. това е лъжа (успокойте се, конгоанци); появяват се разни думи като „фантазми“ и прочее. Особено що се отнася до фантазмите, не ми се вярва изледователите на расизма да имат образно и художествено мислене, та да се отплесваме чак в тези рецепции.

На мен нещата ми изглеждат много по-прости (казват, че това е крайно опасно – да се опростяват нещата). Но когато се казва на черното – черно, а на бялото – бяло, всичко ще е много по-честно. Бих казала: уважаеми негри, това е моят език и не сте вие, които ще ми го редактирате. Когато някой е дебел, той би трябвало да е наясно, че е дебел и да не настоява да го наричат „личност с предполагаем метаболитен синдром“. Когато някой е циганин, той е циганин и нещата ще се променят не когато се прекръсти на ром, а когато обърне внимание на хигиената, почтеноста (в т.ч. и финансовата), образованието, способността да си отговорен за постъпките си, умението да мислиш поне крачка напред… Да си циганин е точно толкова обидно, колкото и да си българин.

Та си мисля (понеже цялата дъндания с книгата на Пройслер започнала от един еритреец, който първо отишъл в детската градина на дъщеря си и настоял там думата „негър“ да не се използва, а в друг момент започнал да чете книгата за вещицата на детето и забелязал, че бъка от расизъм ), та си мисля, че руснаците са го казали много отдавна: „Не се ходи в чужд манастир със свой устав“. По-обидчивите трябва да избират: или да използват достиженията на европейската цивилизация, или да се върнат там, където ще имат някакви свои книги, вестници и пълен цветови комфорт. „Пипи Дългото чорапче“ е моя книга и не съм съгласна да дойдат да ми я редактират от Еритрея, както аз не бих си позволила да отида да редактирам техните книги.

Все пак, само от любопитство, как ли ще се преведе „Десет малки негърчета“?

П.П. В същия вестник има статия за това, че повечето работодатели вече не само проверяват кандидатите за работа във фейсбук, но и искат паролата на профила, за да видят и заключените данни. Което няма нищо общо с горното. С политическата  коректност, имам предвид.

От kolchakova.blog.bg

* Препубликуваме статията от личния блок на авторката.

Comments

comments