Катарина Субашич, „Франс прес“

Безспорен фаворит за поста премиер след предсрочните парламентарни избори в неделя, Александър Вучич влезе в политиката по време на авторитарния режим на покойния президент Слободан Милошевич в ролята на ястреб ултранационалист, но след това се трансформира в убеден проевропеец.

Някога му бе забранено да влиза в страните от Европейския съюз, а днес Вучич страстно подкрепя присъединяването на своята страна към ЕС. Политическата му кариера набра скорост от победата на неговата Сръбска прогресивна партия СПП на парламентарните избори през 2012 г. Оттогава 44-годишният досегашен първи вицепремиер стана най-силният политик в Сърбия, който има последната дума по всички въпроси – от националната сигурност, през приближаването към ЕС и преговорите с Косово, до икономиката.

През 1993 г. този висок мъж с лице на тийнейджър, юрист по образование, се присъедини към крайнонационалистическата Сръбска радикална партия СРП и бързо стана член на висшето й ръководство и най-изявеното й реторично оръжие. През 1998 г. той затвърди репутацията си на краен националист, подписвайки в качеството си на министър на информацията закон за медиите, налагащ драконовски глоби и насочен срещу независимите медии, някои от които не се възстановиха.

През годините Вучич ожесточено защитаваше лидерите на босненските сърби, обвинени, че са отговорни за убийствата по време на конфликта от 1992-95 г. в бившата югославска република. “Ако убиете един сърбин, ние ще убием 100 мюсюлмани”, казваше той. Това изявление бе направено няколко дни след събитията в Сребреница в източна Босна, където през юли 1995 г. босненските сръбски сили избиха около 8000 мюсюлмани – убийство, което впоследствие международното правосъдие квалифицира като геноцид.

През 2007 г. той уверяваше, че родината му “винаги ще бъде убежище за Ратко Младич”, военния лидер на босненските сърби, който тогава се укриваше, а днес е съден в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия тъкмо за геноцида в Сребреница. Година по-късно Вучич бе начело на демонстрациите срещу арестуването на политическия лидер на босненските сърби Радован Караджич, които прераснаха в насилие.

Но за всеобща изненада през 2008 г. Вучич и Томислав Николич, който сега е президент на Сърбия, съобщиха, че напускат СРП, за да създадат СПП, сега проевропейска консервативна партия. “Не крия, че съм се променил, напротив, горд съм с тази промяна”, заяви Вучич в интервю за АФП. През 2010 г. Вучич призна, че “в Сребреница бе извършено ужасно престъпление” и каза, че се “срамува” от отговорните за това сърби.

Откакто е на власт, популярността му постоянно се увеличава. Той има имидж на неуморим, вездесъщ и компетентен ръководител. Той участва в преговорите за Косово в Брюксел, ходи при стачкуващите работници и преди всичко се изявява като неуморен преследвач на заподозрени в корупция бизнесмени и политици.

Тази битка, която той се зарече да води “докрай”, му донесе прякора Елиът Нес. Вучич си изгражда и имидж на спасител на съсипаната национална икономика. Използвайки личните си връзки, той привлече чуждестранни инвеститори като авиокомпанията Етихад еъруйз от Обединените арабски емирства, която пое националната авиокомпания, наречена днес Еър Сърбия.

Досегашният първи вицепремиер не се колебае да афишира приятелските си връзки с чуждестранни ръководители като германския външен министър Гидо Вестервеле, когото покани да опита колекцията му от вина.

Верен на вездесъщото си присъствие, през януари той участваше в операция по евакуирането на пътници, блокирани в колите си от снежна буря и понесе в ръце едно дете. Независимият печат не пропусна да го жегне за това. Баща на две деца, Вучич грижливо пази личния си живот далеч от обществеността. Слуховете за втори брак, сключен през декември, не можаха да бъдат потвърдени.

От bta.bg

 

Comments

comments