– Има ли политическа криза след евровота, господин Михайлов?

– В криза е основно БСП. Политическата свръхзадача да изолират ГЕРБ се провали. Такава беше декларираната цел. Тонът на Борисов става присмехулен. Моли се за вечно лидерство на Станишев, нарича го любимец. Евровотът тласка към предсрочен вот, а той – към връщане на ГЕРБ на власт. Лоша новина, ако питате мен.

– Лидерът на ДПС предпочита предсрочен вот до края на годината. Ще се случи ли?

– Мисля, че посочените от Местан варианти за изход от кризата са три само и единствено, за да опаковат единствената – избори наесен. И за да си спести императивния тон като коалиционно неуместен. Избори наесен е „предпочитанитя от ДПС изход“. Това казва всичко. Местан е поел да произнесе тежките думи за съдбата на това управление 
като единствен оцелял от евровота, останалите са  в нокдаун. Съобщението, което Местан направи, в устата на Станишев би прозвучало като публично унижение и развяване на бял байрак. Ако кабинетът на Орешарски бъде проточен до 2015 г., то ще е агония без никаква национално отговорна „саможертва“ или политически смисъл. Ще остане подозрението, че имат да завършват „сделки“. Късно е за стратегически задачи. В края на отложен мандат БСП, а и ДПС ще се явят на изборите изподрани и бинтовани като посмешища. Това управление приключи курса.

– Очаквате ли на предсрочен парламентарен вот Борисов да победи за 10-и път?

– Това ми се струва повече от вероятно. Ако Борисов застине в тази поза, а населението – в този ум, ще е благоразумно да отменим изборите. Резултатът им ще бъде ясен предварително. В това, което казвам, има закачка, но десет победи над Станишев приличат на нещо като издевателство.

БСП ще се състезава в следващите избори от лоша изходна позиция. Въпросът не е дали ще загубят, а дали тази загуба няма да се окаже историческа, сиреч край на лявата партия от периода на прехода и редукцията й до нещо средно от мащаба на ДПС. Левицата е изтощена от загуби, тя излъчва неадекватност и умора.

Борисов е безцеремонна реваншистка сила. Мощ на самохвалството. Носи се мълва, че бил „стъпил на шията на комунистите“, една голяма глупост, но тя се купува. Десницата от прехода е провалена, левицата е на път. Остават Борисов и Бареков. България е в ниската си равновесна точка на чалгизирана република.

– Как тълкувате резултата на БСП?

– Като поражение. Поражението е в магията на десетпроцентовата разлика. Публиката беше свикнала да мисли, че БСП и ГЕРБ са „на кантар“, но накрая излезе, че кантарът мери грешно. Поражението е ефект на изненада. Този вот за БСП е като новина за лоша диагноза. Уж хрема, а то пневмония. Болни са и се разчу. АБВ им нанесе удар отвътре и разколеба мита за единството. Шедьоври от глупост като тази с ДАНС разколебаха мита за вменяемост. И накрая с позицията им по украинската криза беше разколебан идентитетът на партията. БСП е в системна криза.

– Ще падне ли Станишев – като председател на БСП и на ПЕС?

– Станишев се състезава с Живков по лидерско дълголетие, но то е болест за БСП. Ако бъде сменен преди предстоящите избори – лошо, ако не бъде – също. Ако се опитат да избегнат тази дилема с ремонт на кабинета, каквото и ще стане, ще намалят скоростта на падането, но няма да го избегнат. Когато един лидер доведе партията си до това да не може с него и да не може без него, то означава, че този лидер е взел партията за заложник. Тази форма на приватизация на партия от лидер е голям грях и истинска мъка. В това Станишев напомня късния Костов.

Станишев не е ляв, а либерал, това е неговият секрет. БСП се нуждае от лява радикализация, от връщане към левите ценности, но това със Станишев не може да стане освен под формата на виц. Той и неговата Моника са луксозни евроконформисти, нищо специфично ляво няма в техния стил. Станишев ще падне, но не е ясно дали БСП ще стане.

– Ще се възродят ли протестите?

– Не в същия мащаб. Протестите създадоха клика от професионални революционери
на жълтите павета, които най-вероятно ще откажат участие, ако, разбира се, не ги изкуши шансът да нахлуят в сутрешните телевизионни блокове. Тези протести ще имат откровено предизборен характер, те ще бъдат това, което бяха, но без гражданска мимикрия и лицемерни идеализации. Ще бъдат натиск за връщане на ГЕРБ на власт.

 – Променя ли се с нещо ролята на ДПС, след като почти се изравни с партньора си БСП? Ще търси ли дивиденти от успеха си и къде?

– ДПС не се терзае от идеологически въпроси и няма лидерски проблем. ДПС въплъщава духа на реалната политика, на властта и корпоративния интерес. Това създава впечатление за стабилност и професионализъм. Силата на ДПС е в нейното охранително предназначение, тя е убежище на травматизирания турски етнос.

Оттук и нейната електорална стабилност. Цената на нейното партньорство никога не е била ниска, но в среда от отслабени партии, със сигурност ще расте. 
Монополът на ДПС в центъра е застрашен от ББЦ . Ще се конкурират за балансиращата роля. Оттук и заканата на Бареков да извади ДПС от властта “поне за два мандата”. Да опита.

– Преференциалното избутване на Кунева от Малинов не е ли знак на бъдещи конфликти в Реформаторския блок? И това ли е цената на неговите 6,4 % на евровота?

– Преференциалният вот подигра собствения си смисъл на тези избори. Вляво се случи “грешка”, вдясно – подлост. С Меглена Кунева постъпиха безобразно, в строго съответствие с дясната коалиционна традиция. Обичаха се и се изиграха. Сектата отхвърли “червената кукувица”, подсторена от лидера в сянка.

Строго погледнато, този вот бламира не само Кунева, но и лидерите на коалицията, като нейни политически гаранти. Сега тези лидери и по-конкретно Кънев са в двойнствена
 позиция на грешници и праведници. Грешници, защото са в коалиция с “кукувица”, и праведници, защото успяха да я измамят. Изпратиха в Брюксел нашето момче. От Кунева взеха, каквото имаше, и я оставиха насред пътя да се чуди как така. Тези хора са виртуози на политическия вампиризъм, те не могат без донор. Кунева им беше донор. Реформаторите са с размазан грим след тези избори.

– “България без цензура” към кого гравитира?

– Към чалгата, строго погледнато. Бареков развива патетика на спасител, на потентен мъж по модела на Борисов. Невъздържана реч, арогантна самоувереност и кич. Този, който финансира тази бутафория, не наема реформатор, а брокер. Това трябва да се помни. Вотът за Бареков е индекс на националното лековерие, на навика за препъване в един и същи камък. Разпадът на идеологизирания вот откри сезон на корпоративни проекти, популяризирани чрез медиен натиск. Собственици на медии и банки суфлират мисли на беззащитния електорат, разкарват го нагоре – надолу за свое удоволствие.

– Дяловете на гласовете за статуквото и за новата власт изглеждат изравнени. Как може да се преодолее тази патова ситуация?

– С максимално широк съюз и подялба на властта. Но то предполага висока коалиционна култура. ГЕРБ се нуждае от партньор, за да управлява. Реформаторският блок жадува да изпълни тази роля, но не е ясно дали ще прескочи изборната бариера. Останалите възможности са скъпоплатени и несигурни. ГЕРБ е преживяван като арогантна, рекетьорска сила.

ГЕРБ не партнира, а поглъща. Голяма коалиция между ГЕРБ и БСП е възможна само при оттегляне на лидерите и хармонизация на задкулисните интереси. Но то е трудно колкото преместването на Витоша.

– Българите не излъчихме евроскептична партия, но антиевропейските партии във Великобритания, Холандия,Франция, Германия спечелиха тъкмо на наш гръб. Какво ни чака в такава среда в ЕП?

– Акцентът върху националния интерес на силните държави отслабва каузата на слабите. Гаранциите ще отслабват. Съюзът влиза в режим на преосмисляне, което ще роди несигурност. Това, което става в Европа, не е възраждане на фашизма, както твърди либералната паника, а масово недоволство от управлението на брюкселската бюрокрация. Недоволството трябва да бъде чуто, а не дисквалифицирано с мантри и политкоректен жаргон. България трябва да бъде нещо повече от клакьор в ЕС. България трябва да отстоява своя интерес.

От 24chasa.bg (интервю на Мила Гешакова)

Comments

comments