Иван Ибришимов

Филмът „БСП” беше създаден през 2010 г. Смисълът на абревиатурата е „Бесни, Страшни Пенсии” и в голяма степен отговаря на интимната същност на едноименната българска партия. Още тогава съдържателното абревиатурно съвпадение предизвика много усмивки и пиперливи раздумки. Както и да е – екшънът пожъна успех, който се дължеше не толкова на сюжета и режисурата, колкото на звездния състав: Брус Уилис, Морган Фриймън, Джон Малкович, Хелън Мирън… Логично, през 2013 г. се появи римейка „БСП 2”, в който към част от гореизброените се присъединиха Антъни Хопкинс и Катрин Зита Джоунс. Респектиращо, въодушевяващо и носещо успех начинание!

Българската версия

Днес членовете и симпатизантите на БСП са бесни, опитват се да бъдат страшни, каквито десетилетия наред са били, и в по-голямата си част са си пенсионери. Поведението им все по-често наподобява действията на екшън герои, но поне онези, които всекидневно са пред камерите, изглеждат като пародийни изпълнители, които с естествен артистизъм превръщат филма в бутафория.

„Знаете ли как изглеждаме отстрани?” – пита риторично лидерът Сергей Станишев на драматичния пленум за насрочване на предстоящия партиен конгрес. И си отговаря: „Като озверяла глутница, в която оцеляването означава да разкъсаш другия”. Признавам – изключително точна и правдива за БСП формулировка. Е, сега глутницата се готви за избори, които партията явно възприема като битка.

Отново Станишев: „БСП е изморена… от вътрешни и външни битки”… „Оставам в първите редици на битката”… „Не се плаша от битки, дори такива, които изглеждат с невъзможен изход”… „Отдавна престанахме да водим битка за идеите си”… „Можем ли да се самоизяждаме… и да печелим битки”… „Как да се биеш”… „Само така можеш да превърнеш личните си битки в общи, а общите в лични”… „Трябва да признаем – водихме неравностойна битка”…

Битки, битки, битки… Преброихте ли колко пъти е употребена тази думичка в едно сравнително кратко за социалист слово. Слово на лидер на БСП и на Партията на европейските социалисти. Не знам на вас как ви звучи, но моите сензори долавят духа на здрав болшевизъм и на друга епоха. Затова не бях изненадан и от едно от заключенията на оратора: „БСП е единствената партия България… Ще го повторя – БСП е единствената партия в България!” Добавям „и неповторима!”

Е, ако това не е самочувствие на комунистически вожд или поне на екшън герой – здраве му кажете!

Ученичката на Учителя

След пламенното си слово на пленума Сергей Станишев формално подаде оставка. И какво? Ами самоизяждането в глутницата изригна отново и с нова сила. Заредиха се кандидатура след кандидатура, много кандидатури за лидерския пост. Но една от тях наистина блести с ремсистката си чистота. Моля, станете, представям ви отличничката Мая Манолова!

Нека я чуем: „ Левицата има нужда от боец на този пост сега. Нямаме време да се учим, а да се мобилизираме. На нас ни трябва биткаджия сега, защото на 5 октомври ни предстои битка с ГЕРБ… БСП е кауза. Тя трябва да се надъха, за да победи ГЕРБ… Искам да видя левицата с изправен гръбнак. Нужен е лидер, който освен да води БСП, да може да печели битки… Ако получа доверието на членовете, ще направя точно това!”

Ученото си е учено. И как да не каже човек, че госпожа Манолова наистина е мъж сред морето от „мъже в чорапогащи”? Как да не се замисли човек отново за партия ли се говори тук или за нелегален шумкарски отряд? За избори, за щурм на мандра или за екшън се готви в крайна сметка БСП?

Както и да е. Станишев не е и не може да бъде Брус Уилис. Мая Манолова може да се изживява като царицата на амазонките Пентезилея, но не става нито за Катрин Зита Джоунс, още по-малко за Хелън Мирън. Кастингът на БСП, предвиден за 27 юли върви към провал. Амазонка или мъж в чорапогащи – все ще бъде бутафория.

Но защото все пак говорим за партия с вековечни претенции за власт и неповторимост, накрая ви предлагам няколко реда написани от незабравимата амазонка на духа и интелекта Невена Крапчева преди повече от 20 години:

„Всяка залязваща власт, изостанала от историческото време, се намира в плен на илюзията, че ще просъществува вековечно. И затова прави едни и същи фатални грешки. Не е ли настъпило вече времето за морален катарзис на управляващата партия, моментът, в който тя най-сетне ще си зададе съдбоносния въпрос: накъде и докога?” /в. „Знаме”, 6 септември 1990 г.” /

Явно и през 2014 г. не е дошло времето за катарзис и други интелектуални глезотии. Битка иде другарки и другари, битка!

От pozicia.eu

Comments

comments