През 50-те години на шуменската баня имало надпис: „Къпете се редовно – поне веднъж месечно“. Може би затова за българите се говори, че са народ, който си пожелава честита баня и честито бръснене. В най-новата си история този народ има повод и за още една честитка: „Честито мислене!“. Повод дава официалният ден за размисъл преди избори.

Какво ли си е представял геният, измислил този ден? Може би как хората през целия предходен месец, когато е вървяла кампанията, с лист и молив в ръка са стенографирали посланията от рекламните клипове на партиите. Скицирали са дръзновените физиономии на кандидатите и с цветни боички са нанасяли багрите на знамената им върху записките си. И когато дойде съботата за размисъл, хората сядат, вадят записките и започват да размишляват. „Дай да видим сега – казват си хората, размишлявайки. – тази партия ще извади прокуратурата от съдебната система, обаче пък другата ще преразгледа публичния сектор и ще реформира данъчно-осигурителната система. Парите ли да следват ученика или ученикът следва парите. Откъде да мине тръбата на Южен поток – през Козлодуй или през Белене? Ще спасяваме ли банките с пари от бюджета или ще спасяваме бюджета с пари от банките?“. Ей в такива размисли ще мине предизборната събота на хората. Или така ще стане поне в представите на онзи, който иска да има ден за размисъл.

Какво друго си представя този човек? Може би циганска махала. Панелни блокове с избита дограма. Бунища под балконите. Коне в холовете на апартаментите. Слънцето пече, мухите бръмчат, но освен тяхното бръмчене не се чува нищо друго. Тишината е напрегната. Напрегната е, защото циганите са излезли пред блоковете, обронили са глави върху юмруците си като някои мислители на Роден и размишляват. Циганките не смеят да гъкнат. Даже циганетата не крещят, а само с помръдват устни. Идват брокери и предлагат да купуват гласове. „Да се махате оттук, Господ да ва убий! – кълнат циганките. – Не виждате ли, че размишляваме! Не знаете ли, че е ден за размисъл!“.

Да видим сега какво пречи на размишляването. Две неща: предизборната агитация и алкохолът. Затова и са забранени в този ден. Тоест, желаещите да се нальоскат в деня за размисъл, няма да могат да си купят алкохол от магазина, нито пък да се нацепят в кръчмата. Ще трябва да се нарежат по домовете със закупен предния ден алкохол. Не знам как това ще се отрази на качеството на размисъла им, но сигурно има хора, които знаят. Що се отнася до агитацията, то тук сякаш мога да намеря някакво обяснение за себе си. Представете си човек, който цял ден е размишлявал и е решил да гласува за партия ААА. Тръгва към секцията и, не щеш ли, отпред го пресреща активист и му изкрещява: ГЛАСУВАЙ ЗА БББ! Човекът се сепва, обърква се и в крайна сметка гласува за БББ, а не за ААА, както си е бил наумил предварително. Справедливо ли е това спрямо човека? Не е ли гавра с размисъла му?

Ето защо се питам добре ли е да има ден за размисъл, зле ли е или е все едно. Сложна работа. Ще трябва да размишлявам още.

Comments

comments