Иван Стамболов

Въпреки че ежедневно се отпечатват десетки книги (понеже писателите са много, пък книгоиздаването е сравнително евтино), много малко от тях биха могли да се нарекат „явление“. Книгата „Политическият консерватизъм – От Бърк и Местр до Орбан и Тръмп“ е явление. Освен с останалите си качества, за които ще стане дума след малко, тя е забележителна и със стойността си на наръчник в услуга на всички, които амбициозно излизат в медиите, за да обясняват, коментират и анализират политиката и политическите неща. Защото често дори и висши професионални политици, дългогодишни депутати, министри с по няколко мандата, партийни лидери и щатни агитатори, когато говорят за политика, се ориентират съвсем инстинктивно и нито доставят удоволствие на публиката си, нито постигат пропагандните си цели, нито успяват да обяснят необходимостта от собственото си съществуване.

В книгата „Политическият консерватизъм“ всеки, дори и най-неизкушеният квартален коментатор, ще намери ясна дефиниция на политиката като средство за упражняване на властта в съвременния свят, ще разбере принципите и механизмите в управлението на обществото, ще научи правилата на борбата за власт в демократичните държави и ще види какво кара суверена (масите, гражданите, народът) да отдаде сърцето си на един или друг политически водач.

Темата, както сочи и заглавието, е историята на политическия консерватизъм и тя е проследена педантично в осем етапа, които отговарят и на осемте вида консерватизъм според предложената от авторите класификация. Те са, както следва: РАЖДАНЕТО НА КОНСЕРВАТИЗМА в епохата на Френската революция и нейната забележителна критика от страна на Едмънд Бърк; РЕАКЦИОННИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Жозеф дьо Местр и Метерних; ЛИБЕРАЛНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ  или реформаторският консерватизъм на Англия и Съединените щати; НАЦИОНАЛНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Бисмарк и руското славянофилство; АВТОРИТАРНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ, докоснал почти всички европейски държави и намерил своя краен израз във фашистките режими и националсоциализма; ХРИСТИЯНДЕМОКРАЦИЯТА, възникнала след Войната като реакция на авторитаризма и благодарение на очертания от църквата трети път на християнския персонализъм между крайностите на либералния индивидуализъм и социалистическия колективизъм; ДЕМОКРАТИЧНИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ на Чърчил и Дьо Гол, намерил своята американска редакция при Голдуотър и Ричард Никсън; НЕОКОНСЕРВАТИЗМЪТ на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, сложил край на Студената война, превърнал САЩ в единствена велика сила и формирал света такъв, какъвто до голяма степен го познаваме и сега; и накрая ПОПУЛИСТКИЯТ КОНСЕРВАТИЗЪМ, който е във възход през последните години, олицетворен от Орбан и Качински в Европа и от Доналд Тръмп в Америка.

Технически книгата е конструирана стройно и логично като архитектурна творба. Всяка от осемте части започва с теоретичен преглед на изследваното явление, завършва с обобщение и преход към следващата част, а същината е поднесена под формата на увлекателни биографии на личностите, които с живота и делото си бележат съответните етапи от политическото развитие на своите общества. Биографиите са тематично насочени към политическата дейност на героите, така че неизбежно рисуват и живата картина на съответния исторически период, заедно с властовите интриги и противостояния в него. По този начин книгата е история не само на консерватизма, но и на политиката изобщо в модерния свят от Френската революция насам.

Като история „Политическият консерватизъм“ е увлекателен разказ на границата на художествената литература, какъвто рядко се представя от теоретици и научни изследователи. Това е така заради специфичното консервативно светоусещане на авторите, което познаваме и от другите им съчинения. По тази причина четивото е подходящо дори за развлечение в свободното време, без това да означава, че естетическото удоволствие ще измести интелектуалното, нито пък че лекотата, с която се чете книгата, ще постави под съмнение богатата ѝ познавателна стойност.

Един от белезите на съчинението е добросъвестността и компетентността, с която авторите са проучили и систематизирали огромен обем първични източници и изследвания по разглежданите от тях теми. Обхванати са не само научни монографии и научно-популярни книги, но и статии в сборници, в периодичния печат, даже и ключови политически речи, произнесени във важни исторически моменти. Дори само най-общият преглед на библиографията оставя читателя респектиран от обема на обработения материал.

Но, разбира се, книгата е най-забележителна с тезата, която формулира и защитава. Съвременната политическа мисъл се представя от три големи течения: социализъм, либерализъм и консерватизъм. Докато първите две повече приличат на завършени идеологии, то консерватизмът е по-скоро начин на мислене, толкова по-труден за дефиниране и поради парадоксалното обстоятелство, че много често най-ярките консерватори отказват да мислят себе си като такива и се подсмихват, когато ги вкарват в някакъв „консервативен“ калъп, измислен от неконсерватори. Докато останалите са верни на някаква идея и колкото по-страстно и последователно я защитават, за толкова по-идейно чисти се смятат, то консерваторите са хора на нормалността, даже на умерения цинизъм, които разглеждат всяка ситуация сама за себе си, създават си представа за най-полезния изход от нея и с оглед на тази представа започват да търсят конкретни решения. Така консерваторите понякога може да изглеждат безидейни и непоследователни, защитавайки в различни случаи абсолютно противоположни гледни точки, но винаги са олицетворение на здравия разум и желанието да се намери конкретното правилно решение. Те са скептици, защото преди всичко не са самоуверени. А не са самоуверени, защото са достатъчно интелигентни, за да не се прехласват по собствената си гениалност и ненадминатост, и защото знаят, че са скромни и грешни създания, които могат само да се надяват, че усилията им в името не само на своето собствено, но и на общото благо ще бъдат увенчани с успех.

Книгата е ценна и с това, че във времена, когато опонентите на консерватизма полагат неистови усилия да го изкарат краен популизъм, идеология на малограмотните и суеверните, на нетолерантните и политически некоректните, мироглед антиевропейски и антицивилизационен, в такива времена книгата показва консерватизма като начин на мислене на културни, образовани и достойни членове на обществото, изтънчени интелектуалци, смели и талантливи политици, честни и морални хора с влияние и отговорност.

Признавам, че отворих книгата донякъде със свито сърце, защото очаквах да е много по-злободневна и даже манипулативна, че ще се изкуши да влезе в полемика с либерално-социалистическите атаки към консерватизма. Обаче останах приятно впечатлен, когато открих, че авторите не са изневерили на академичната обективност, не са се поддали на злобата на деня и са създали четиво, което може да бъде отворено с благодарност и след 50 години. Мисля, че такива книги са като обнадеждаващи светлинки на нормалност в объркващата мъгла на идеологическата манипулация, ставаща толкова по-агресивна и същевременно професионално суфистицирана, колкото по-съвършени и достъпни стават средствата за масова информация. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Източник: Sulla.bg

Comments

comments