Славка Божкова

След дългия Велик пост, слава Богу, дойдохме и до Страстната седмица. И знаем, че Страстната седмица е наречена така, защото се почитат с благоговение страданията и смъртта на Господ Иисус Христос, с които Той ни е изкупил от греха и смъртта. Знаем и това, че думата страсти означава страдания, само че  в днешния ни език тя означава по-други страдания, от които е по-добре да се въздържа човек, особено през Страстната седмица.

Не щеш ли, тъкмо тази седмица медиите не престанаха да се поддават на страстите на някои журналисти. В телевизионни и радио-предавания, в текстови публикации в Интернет и в хартиени издания се изсипаха доста страсти, особено срещу Църквата и нейните служители. Ние, християните, че и клириците сред нас често си заслужаваме да ни критикуват, а и от това само полза имаме ние самите. Но да критикуват за съществуващи, за действителни грешки и грехове е едно, а друго е да си измислят и да хулят.

Две основни теми (и няколко вторични) бяха предмет на журналистическите страсти. Едната беше за молбата на един митрополит да не се съблазняват (скандализират) православните вярващи, които са основната част от населението на неговата епархия, с една нескопосана изложба. Ама тя била много велика, още по-кадърен бил така нареченият художник. Хайде, холан! Те и карикатурите на Мохамед не бяха лоши, ама комшиите (не по територия, а по вяра) не се шегуват…

Та не се свършиха тия пусти журналистически страсти, докато всяка медия не даде барем по един журналист за фронта на медийната „доблест” и за кресливите барикади на посредствеността. А нали се сещате, какво щяха да говорят тия същите профи-журналисти, ако онзи митрополит не се беше обадил и през Страстната седмица християните бяха заливани с културна помия?! Лозунгът им „Църквата мълчи” си стои зад вратата на редакцията (била тя и виртуална) и за миг влиза в употреба. Така де!

Другата тема беше с един свещеник, който от десетилетия фенува на баба Ванга. И преди още владиката му да се беше обадил (а и като се обади, той не го заклейми, нито заплаши, само каза, че въпросът трябва да се разгледа от епархийския съвет), журналистите – почти пак същите – гракнаха: гонят най-добрия свещеник заради Ванга! Мракобесие, инквизиция, огнени клади и т. п. Наслушахме се, нагледахме се и се начетохме на такива журналистически изцепки. И то точно в тази седмица те бяха най-яростни, страстни!

Страсти, няма какво да кажеш! Иначе да пишеш за вярата, за богослуженията, за песнопенията и за четивата, за проповедите и за личния великопостен подвиг на вярващите, това е толкова скучно, досадно чак. Няма в това никакъв живец, няма какво да изпъчиш на първа страница или в прайм-тайма, нито пък в разните му там предавания, няма как да те забележат, ще вземе да ти падне рейтинга, а без него накъде?! Друго са си страстите – живот, плам, аплауси, повишения, пари… Е-е-ех!

От dveri.bg

Comments

comments