Иво Антонов*

ПСА (Паметникът на съветската армия) и неговата съдба предизвика толкова много медиен и фейсбук интерес, и огромно количество спорове, политика, думи, сълзи, рев, омраза-контраомраза… Взех вече да си мисля, че всичко това се случва, за да не се случи нищо. Крайно време е този абсурден дебат да премине на професионално ниво. Съветофилите да замлъкнат, да чуем специалистите. Досега дебатът се води около „за“ и „против“ СССР и неговите канонерки, смазали полвин Европа. Досега не чух нито един професионалист, който да изтъкне професионални аргументи „за“ или „против“ оставането на този кивот. Аз започвам.

 Моето професионално мнение:

1. ПСА не е паметник на руски/съветски войници, следователно, не е войнишки паметник, от което следва, че за него не важат Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи от 1977 г. Под разпоредбите на тези конвенции влизат Паметникът-костница на умрели в София съветски войници, намиращ се на бул. „Черни връх“; съветското военно гробище в гр. Видин; гробове и паметници на съветски войници умрели от пиене или застреляни от своите командири за мародерство, които са пръснати из цялата страна.

2. С декларационно писмо от 1994 г. всички военни паметници в България, включително и тези от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), са признати за исторически паметници на културата. ПСА НЕ Е паметник на културата, следователно за него не важат разпоредбите на Закона за културното наследство, както и цитираните от руското посолство двустранни документи.

3. Не е известно този паметник да има акт за държавна собственост, следователно разпоредителни действия спрямо него има Столична община. На това основание, неколкократно през годините тя харчи пари за неговото почистване и поддържане.

4. ПСА е анахронизъм с изчерпано политическо послание, поради факта, че от 1992 г. съветска армия не съществува, както и СССР, и съветското политическо и културно пространство, и съветска хегемония в Източна Европа.

5. Подреждането на ПСА до останалите 400 руски и съветски паметници в България, и такива в Берлин, Виена, Будапеща е недопустимо, защото ПСА е паметник на институция, а не на войници.

6. При панихиди в памет на загинали воини, православната църква изрежда имената на починалите, за които се чете заупокойна молитва. Чии имена ще бъдат прочетени на ПСА?

7. В посланието изписано на паметника се съдържа една откровена лъжа: „съветската армия – освободителка“, т.е. този, който държи паметникът да продължи да съществува, нарушава Гражданско процесуалния кодекс, като умишлено подвежда най-малко 1 200 000 души жители на София в лъжа.

От bdforum.bg

* Иво Антонов е историк, специалист по военна история на България.

Comments

comments