Българската политическа система е на път да преживее огромна трансформация. Нейните мащаби могат да бъдат сравнени само с трансформацията от 2001 година, когато Симеон Втори, в рамките на няколко дни, сложи край на двублоковия политически модел от първите години на прехода. Със завръщането си на политическата сцена бившият монарх постави и началото на края на преходната десница, която никога повече не успя да спечели избори и през 2013 година практически приключи съществуването си. Днес сме поставени в ситуация все по-често да мислим за края на преходната левица в лицето на БСП.

Сегашната трансформация се случва много по-невидимо и неусетно, но това не я прави по-малко значима. Първият важен факт, който трябва да се отбележи е, че линиите на политическото противопоставяне са практически преместени. Те вече не се движат по оста комунизъм – антикомунизъм, а по оста либерално настроени обществени групи – консервативно настроени обществени групи. В това разделение БСП се ориентира все по-трудно и е на път да се загуби, така както се загуби СДС след идването на царя. Днес хора с либерални възгледи, които зоват за безапелационно спазване на човешките права, тотален секуларизъм и всеобща модернизация по либералния и мултикултурен модел има както в лявото, така и в дясното политическо пространство. Същото важи за хората с по-консервативни възгледи, за които е водещ преди всичко националният интерес и съхраняването на религиозната и националната традицията. В този смисъл все по-често от двете страни на барикадата се оказват хора, които членуват или симпатизират на една и съща политическа сила, което води до неизменни и чести сътресения в повечето партии.

Най-голямата жертва на този процес е БСП. Социалистите са в положението на СДС от 2002 – 2003 година. Тогава раздираната от скандали и сътресения десница на прехода практически загуби своята идентичност, след като не успя да отчете и да се приспособи към зададените от Симеон Втори нови реалности на функциониране на политическата система. Днес БСП е социалистическа партия само по документи. Голяма част от нейния елит и електорат са с дълбоко консервативни разбирания и по тази причина все повече губят политически основания да играят ролята на лява алтернатива. Към момента не съществува представител на столетницата, който да е в състояние да оспори публично ролята на пазарната икономика, патриотизма и дори религиозната традиция. Консервативният профил на БСП не беше проблем, когато политическото разделение минаваше по оста комунизъм – антикомунизъм, защото това беше битка за историята и в тази битка бяха валидни само официалните символи на политическото позициониране. Днес развяването на червено знаме вече не е достатъчно, за да се придобие социалистическа идентичност. Социализмът е мъртъв като идеология, както в България, така и в цяла Европа. Не е случайно, че почти няма европейска страна, която да се управлява от социалисти, а в повечето страни от Източна и Южна Европа традиционните социалистически партии се превърнаха във второстепенни политически играчи. Това се случи в Унгария, в Полша, в Сърбия, в Македония, в Гърция, като е на път да се случи дори в страна като Франция, където управлението на социалиста Франсоа Оланд се провали по всички възможни линии и не само не успя да изведе страната от кризата, но я въвлече още повече в нея.

БСП е част от този процес. През 2015 година ще се навършат 10 години, откакто партията не е печелила избори. В същото време най-голямото предизвикателство пред столетницата ще бъдат местните избори. За БСП предстоящите местните избори ще са вододел по отношение на мащаба на партията. При лошо представяне, социалистите окончателно ще се превърнат във второстепенна политическа сила и по всяка вероятност процесът на свиване ще бъде ускорен, като не е изключено на следващите парламентарни избори партията да получи дори едноцифрен резултат.

БСП ще влезе в надпреварата за местна власт с раздирани от скандали структури и изгубен инстинкт за печелене и усвояване на местен вот. Първото голямо отстъпление на левицата от местното управление се случи през 2007 година, когато освен традиционно десни градове като София и Пловдив, ГЕРБ успя да превземе червени крепости като Бургас и Стара Загора. Нещо повече, партията на Бойко Борисов превърна бившите червени крепости в свои бастиони. Тенденцията за оттегляне на БСП от местната власт продължи и на местните избори през 2011 година, когато ГЕРБ успяха да излъчат кметове в почти всички областни градове и заеха сериозни позиции в по-малките общини и населени места. Като се има предвид и предстоящото участие на АБВ в местните избори задачата на БСП се усложнява още повече, защото освен с основния си опонент ГЕРБ, социалистите ще трябва да се борят и със своя двойник.

Ако БСП понесе поредна тежка загуба на местния вот, сценарият България да премине към политически модел с една доминираща партия в лицето на ГЕРБ ще стане неизбежен. Алтернативата на подобен модел може да дойде само от извънсистемни либерални и радикални формации, чието изграждане обаче все още дори не е започнало. Каквото и да се случи обаче, още от сега е ясно, че в близките години БСП по-скоро може да изчезне, отколкото да е в състояние да излъчи автентична лява или автентична либерална алтернатива на консервативната доминация на ГЕРБ и с това да си върне ролята на втори център в политическия живот на страната.

Текстът е публикуван в сп. Life

 

Comments

comments