Специално за Петте кьошета

Вчера гледах и слушах дебат между основните кандидати за евродепутати на предстоящите избори по БНТ. Единия от въпросите, който им беше зададен от водещата беше „трябва ли членството на България в Шенген да се обвързва с ефективността/независимостта на съдебната система”.

Тук кандидатите се разделиха в позициите си но интересното беше че тези, които се обявиха против такова обвързване гласуваха с Неутрален по въпроса. Моето мнение по този въпрос е че дори и юридически да няма връзка между двете, както опитаха да обяснят по вещите, несъмнено факта че не сме в Шенген е пряко следствие от състоянието на съдебната ни система.. и не само.

Та какво ни е на съдебната система, би трябвало да се запитаме и отговор да не чакаме. Изписани са тонове материали по темата, засягащи различни гледни точки, като юридически, административни, оперативни и каквито може да има още, но за мен има една друга взаимовръзка много фундаментална и за съжаление диагностична за нашето общество.

Почвайки от далеч ще спомена някои интересни за мен факти, с които съм се сблъскал в работния си опит. Например някои племена из Южна Африка казват че да ти изнесат цялото имущество от къщата без твоето съгласие не е кражба а споделяне, тъй като ти имаш много а ние нищо  ти го взимаме и така е справедливо, другото общо прието правило там, е че ако някои помогне на друг да си намери работа то последния дължи 10% от заплатата, която ще получава на първия. За мен това е крайната форма на „солидарност” между членовете на едно племе или общество.

Тук искам да направя връзката с нашето си общество, и тя е че тази форма на солидарност не ни е напълно чужда, и се изразява в почерпка на доктора, на учителя, на шефа в търсена на всякакви форми на корумпиране на катаджии, съдебни служители, чиновници и т.н. Тези „почерпки” прерастват в процент от сделки и манипулиране на съдебни решения в интерес на засегнати страни. Някой би казал че това си е чиста форма на корупция и би бил напълно прав, ако не беше проблема че за корупция определение няма има много тълкования към, които спадат горе изброените. Нивото на корупцията също така зависи от прага на търпимост към „почерпките”  у хората. Та за гореспоменатите форми на корупция в нашето общество търпимостта е голяма и дотолкова сме свикнали с тях че дори ни  е страх да си помислим какво ще стане ако трябва да спрем да ги ползваме. Та „солидарността” в нашето общество си е голяма и все пак не толкова колкото в Африка.

В западните общества не е прието да се черпят чак толкова, там се приема че единия си е свършил работата за която му се плаща, а другия плащайки данъци, сметки или суми по договор е платил достатъчно за да вади допълнително за „почерпки”. И така когато единия не чака да го почерпят а другия очаква да получи добра услуга за парите, които плаща, някак си нещата си идват на място и всеки си гледа работата, дори как да я свърши по – добре за да остави доволни клиенти и потребители, така че да може да иска легално/регламентирано увеличение на заплащането си. Та в такова общество „солидарността” изглежда още по – малка.

Бих казал че „солидарността” и почерпките са пряк измерител на корупцията по географските ширини и колкото търпимостта към тях е по – голяма толкова по – големи са те и корупцията.

И накрая заради търпимостта и средната доза „солидарност” нашите кандидат европейски депутати отрекоха връзката между Шенген и съдебната система в България, но заградиха неутрален във възможните отговори, тъй като някъде вътре в себе си дълбоко знаят че са свързани, че е корумпирана съдебната система, но пък ние така си я харесваме. И ние защото си ги харесваме „солидарно” ще гласуваме за тях, знаейки че няма да променят нищо, но това е по – добре от страшната перспектива от ниска корупция и „солидарност”. Все пак и катаджиите и съдиите са хора!  

Comments

comments