– През последните 24 часа форумите в социалната мрежа прегряха от критични коментари срещу неочакваните рекламни посланията на бившия президент Петър Стоянов, че партията на Бареков трябва да получи шанс и доверие, защото говори истини, които вълнуват хората. Как десните да разчетат тези странни знаци от човека, който се кълне, че ще умре седесар?

– Петър Стоянов за пореден път стана за резил. За политик от неговия ранг това е непростимо и граничи с политическо самоубийство. Няма политик, който не е грешил, но Стоянов произведе доста гафове, а десните сякаш се опитваха да не ги забелязват с надеждата да опазят лидера и авторитета му. Така  обаче той настрои доста хора от сините. Основният проблем при Петър Стоянов е, че  носи и персонална вина, че не наказахме злото, от което всички заедно се измъкнахме – комунизмът. Той е един от активните критици на комунизма и се прави на голям антикомунист, но носи вина престъпленията на този строй да останат ненаказани. Първата   сериозна изцепка на Стоянов бе когато се кандидатира за втори президентски мандата. Казваше, че винаги е бил седесар и такъв ще умре, но тогава се отрече от СДС и се яви като независим кандидат с подкрепата на ОДС. Освен това обаче, пред очите на всички десни потърси подкрепата на НДСВ, поиска царска милост. Именно през това време негови съветници в щаба му бяха червеният днес депутат Петър  Корумбашев,  Любен Дилов Син, който според интереса е син или червен. Не трябва да забравяме, че като президент Стоянов се бе обградил със съветници, произлизащи от родове от тъмно червената върхушка на БКП и ДС, като Илия Лазаров, който му е близък и до сега. Други близки до Стоянов бяха разкрити като агенти на ДС, но да не забравяме, че той като държавен глава изпрати голяма част от новите посланици на България, които после се оказаха свързани със службите. По време на мандата му бях шеф на Комисията по досиетата на ДС и заедно  с моя заместник Евгений Димитров сме  искали срещи със Стоянов, за да разберем, защо шефът на НРС Димо Гяуров не ни дава справка за посланиците агенти. При един разговор Петър Стоянов поиска да изчакаме с оповестяването на агентите дипломати, защото това щяло да предизвика международен скандал. А  кой ги изпрати тези хора да представят България навън, кой подписа агреманите им – точно Стоянов, синият президент. Той беше противник и на, признавам, несъвършения закон за лустрация в държавната администрация, изготвен тогава от правителството на ОДС. Президентът събра цялата парламентарна група на ОДС от 137 депутати и обясни, че този закон не е необходим на държавата, нямало кой да лустрираме. Свързаните с предишния режим били починали или са в пенсия. Знаехме, че законът не е ефективен, но въпросът  е, че той беше противник на лустрацията.

Вторият му голям резил беше когато заяви, че много седесари го кандърдисвали да стане лидер на СДС, както навремето приятели са го кандърдисвали да стане комсомолски секретар в гимназията в Пловдив. Безумие беше, човек който е бил президент  да се връща като лидер на партия. Стана водач на СДС, но видя, че нищо не може да направи и замина за чужбина. Преди година се опита отново да използва сините като си пробута кандидатурата  за Конституционния съд с надежда да стане после и шеф на КС. Вместо да потърси тогава депутатите на СДС в парламента, реши, че по номенклатурен път с лидера Кабиванов ще си уреди поста.

Последният резил на Петър Стоянов е подкрепата, която демонстрира за Бареков. Прав е, че Бареков говори верни неща, но и други политици преди него сме ги говорили и развивали тези тези. България се нуждае наистина от операция „Чисти ръце”, но как Бареков ще реализира такава политика и операция с тази сбирщина от наемници и ренегати? За провеждането на такава политика му трябват поне две трети в парламента. Но да видим колко реално подкрепят Бареков? Той има трибуна по медиите на Пеевски, има подкрепа и на някои социолози, но вероятно реалностите ще се окажат други.

– Има ли задкулисна игра, която мотивира Стоянов да се превръща в рекламно лице на партията на олигархията?

– Връзките на братята Емил и Петър Стоянови с Бареков са отдавна, но те винаги гледат да гравитират до хора с власт. Като журналист сегашният политик тръгна от медии на Емил Стоянов. Братът на Петър Стоянов подкрепяше ГЕРБ и беше техен евродепутатът до преди известно време, жена му пък работеше в президентството. Синът на Емил Стоянов сега е зам. кмет на Пловдив по културата. Но най-интересното е, че дъщерята на Петър Стоянов – Фани, която получи добро и скъпо образование в Швейцария, е сред учредителите на партията на Бареков. Вероятно това дава някакви обяснения.

– Петър Стоянов  непрекъснато парадира, че останал неизкушен от облагите на властта, той ли е еталонът вдясно?

– Това е е поредният балон. Да си спомним, че фирмите на брат му получиха на „Цариградско шосе”, в района до хотел „Плиска” скъп парцел от Столична община, с помощта на Антоан Николов и Евгени Бакърджиев. Да си спомним и как беше приватизирана палата №5 в Пловдивския панаир. Тя беше изключително държавна собственост, но я приватизира едно лице Наташа Тодорова. После се оказа, че  всъщност е била приватизирана от фирми на Емил Стоянов. Когато беше заместник на Лучников в министерството на правосъдието, Стоянов взе апартамент в „Дървеница” в София, който продаде после скъпо.

– Вие познавате тайните на комунистическите специални служби, витаят слухове, че Петър Стоянов е бил агент с псевдоним „Виктор”, каква е вашата информация?

– Няма документи, които да потвърждават съпричастността му към ДС. Аз не съм виждал такива. Но знаем, че има и безброй изключения. Интересното е, че Петър Стоянов и фамилията му не са били преследвани от предишния режим. Като контрапункт ще ви дам пример с моя баща, който е от богато семейство, обявено от комунистите за врагове на народа. Баща ми през 1980 г. не го пуснаха в Москва да отиде като награда  на екскурзия. Системата беше така устроена, че да  селектира на кого да помага и на кого да пречи. Бащата на Петър Стоянов е известен легионер, но как тогава в годините на комунизма и двамата му сина – Емил и Петър, получават реализация. Брат му  Емил даже е главен редактор на казионния студентски вестник  на пловдивските университети, издаван от Комсомола, пътувал е на творчески командировки в чужбина. Стоянов е бил действащ бракоразводен адвокат по онова време, а това също не е случайно. Явно някой от семейството е нарушил принципите и традициите, вероятно това е станало под заплаха и шантаж. Но фактът е показателен, системата нямаше пропуски и селектираше кой може да се развива при комунизма. Сега си спомням и че през бурната 1989 г., преди да падне режимът на Живков Емил Стоянов беше противник на гладната стачка на поета правозащитник Петър Манолов.  Освен това, изследователят Антон Тодоров публикува интересно разследване. Емил Стоянов е бил обект на интерес на военното разузнаване  по времето на комунизма. Проучвали са го за реализиране като нелегал зад граница. Няма данни дали е станал такъв, но важното е, че военното разузнаване го е проучвало, а това  никога не се е правило за случайни хора. Но реално няма данни, които да потвърждават, че братята са били агенти. Дълбоко в себе си пазя отговора, защото знам, че нещата не са случайни. Но поведение сега на Петър Стоянов е много по-компрометиращо, отколкото, ако е бил принуден и заставен да бъде агент „Виктор”. Омръзна ни от дребните игрички на този човек. Прави се на аристократ, на демокрацията, но носи отговорност, за да няма възмездие за режима на комунистите.

– Николай Бареков претендира да бъде българският Качински и да разследва произхода на парите на богатите?

– Трябва да сме благодарни на Бареков, че направи това политическо творение, в което събра номади и ренегати, които са преминали през различни формации и партии през последните години, с едничкото желание за изява на личното си его  и кариеристична реализация на всяка цена и със всички средства. Мой приятел е присъствал на учредяването на „България без цензура” и останал учуден от появата там на много политически номади от цялата  палитра. Имало е и голямо присъствие на роми, а напоследък те се използват като добър начин за пълнене на площадите и залите, и като декор от губещи политици. Явно  и Бареков залага на тези хора. Но популизмът от този лидер и формацията му струят отвсякъде. Как Бареков ще стане българският Качински, след като се снима с олигарси и те са му приятели. Качински не се е снимал с олигарси и не се е хвалил с това. На този етап Бареков не може  да разсее съмненията, кой поддържа партията му, чий проект е, кой я финансира. Потвърдиха се връзките му, че и сега общува с Пеевски. Този политик е поредната измама за гражданите. Политици, които не могат да обяснят как се финансират партиите им и кой стои зад тях, не могат да увлекат хората. Смешно е, че Бареков ще си подари авоарите  на партията, вероятно става дума за милиони евра. Този политик е просто един съвременен вариант на Барон Мюнхаузен, даже не е Жорж Ганчев, който все пак взе 17% навремето. Бареков  при старта на проекта му има одобрение към  5%, тоест доста ниско и това се дължи и  на на миналото му като журналист, който обслужваше услужливо различни политици.

Тепърва от него ще слушаме обещания и светли и надежди. Трябва ясно да се знаят достоверните източници на финансиране. След идването на Царя политическата система бе развратена, да си платиш за политик стана официална практика в държавата. Всяка солидна финансова група си поръчва депутати. Сега даже и БСП се разцепва под натиска на парите, интересите  и групировките, които ги държат.

– Може ли обществото да дава шансове и надежди до безкрай на ГМО- проекти и съмнителни политици?

– Не може и не трябва, и затова дясното е в голям дефицит – и като послания и като личности. Чудят се реформаторите, защо им пада подкрепата от обществото? Та те не искат да видят проблема. Рейтингът им пада от момента, в който заговориха, че Меглена Кунева ще им е водач за евроизборите. Резилът ще бъде, ако не вкарат дори един евродепутат. Обслужвайки личните интереси на своите лидери, реформаторите зачертават успеха на дясното на бъдещите избори. Аз не се радвам от това, а съм в шок, че за пореден път старите десни ще останат непредставени. Полезното ще бъде ГЕРБ и Реформаторите да вземат повече от ДПС и БСП.

Същите глупости и разнопосочни сигнали към избирателите издават  и от ГЕРБ. Как можаха миналата седмица да изберат Ралица Агайн за зам. шеф на Комисията за финансов надзор? Тя е от кървав партизански род, офицери от ДС. Успехът на тези избори ще принадлежи на тази партия вдясно, която представи най-автентични кандидатури, политики и послания.  Чуваме, че ГЕРБ обмислят вариант Кристалина Георгиева, известна като Сталинка, да води листата им. Тази дама води класацията по рейтинг, но  десните избиратели са уморени от такива, които бъркат Григор Димитров с Георги Димитров. Тук става дума за възпитание и морал, за ценности, формирани в името на друга система. Кристалина Гергиева заминава по линия на „Хумболт” за САЩ след падането на комунизма. Като стипендианти тогава заедно с нея тръгват и Румен Гечев, и Стати Статев, които бяха разкрити като агенти на ДС, и двамата са вербувани преди тръгването им. Като се знаят практиките на тези служби, има съмнения и за Сталинка. ГЕРБ също могат да загубят на изборите, ако тръгнат с такива хора. Трябва ясен авторитетен десен избирател, но не само водач, а цялата листа да  е такава. Дано ГЕРБ не допуснат грешката на реформаторите. ДПС и БСП ще спечелят тогава, но това няма да е автентичния вот на българите.

От faktor.bg

* Методи Андреев е  инженер и бивш политик от СДС. Бивш председател на Комисията по досиетата, по-известна като „Комисията Андреев“.

Comments

comments