– Г-жо Нейнски, вие нямате принципни различия за политиката с ДСБ, доколкото ни е известно. Какво ви раздели тогава с Радан Кънев?

– Не зная какво имате предвид под принципни, но определено имаме различия. Те са най-вече в начина, по който могат да бъдат защитени интересите на десните избиратели. За мен хората, които ни следваха през годините, които в по-малка или в по-голяма степен ни прощаваха грешките, преглъщаха разделите, заслужават уважение. Те очакват от нас мъдрост и единство. Очакват да следваме пътя си с кураж и самочувствие на хора, които са направили възможна голямата промяна за България. Те не очакват да сдадем символите си, да унижим успеха си, да преминем в отбора на поредните победители. Те помнят управленията и на Симеон Сакскобургготски, и на Сергей Станишев, и на Бойко Борисов. Никога, абсолютно никога не са поставяли знак на равенство между откритото беззаконие и мафиотизация и изграждането на демократичната държава. Затова не можем днес да им предлагаме подмяна. Макар и облечена в демократични дрехи. Не можем да злоупотребяваме с това, че понеже са уморени от битки, притеснени от недоимък, ще приемат поредния компромис. Само и този път, а като влезем в парламента, пак ще станем чисти и добри. Ако допуснем подмяната, ще излезе, че всичките ни политически действия и позиции през годините са били погрешни, че е трябвало като разбитите авари да последваме царя, създаването на ДСБ е било грешка, че дългите години опозиция са били грешка. Че след като целта оправдава средствата и няма значение кой какво е правил, просто сме се подиграли с живота им.

– Меглена Кунева вече е водач на листата на Реформаторския блок. Според слуховете вие не сте била съгласна тя да е водачът заради участието й в правителството на Симеон Сакскобургготски? Или може би недоверието идва заради работата й като еврокомисар? Имате ли разногласия и какви?

– Не сме обсъждали листи. Обсъждахме политики. Не приемам политиката на подмяна на традиционното дясно с либералното, която се наложи в РБ. Не приемам налагането на партийни квоти, тайните договорки, фалшивото заиграване с гражданите. Не вярвам в такава политика на оцеляването и компромиса.Смятам, че с десните хора трябва да се говори открито, без втори план, че трябва честно да се проведе дебат за пътя на десницата и за нуждата от единство. Моето участие като министър в правителството на десницата (1997-2001 г.) бе мой личен избор и част от моята политическа биография. Така, както бе личен и изборът ми да откажа участие в правителството на Симеон Сакскобургготски поради несъгласие с неговата политика. Личен бе и изборът на Меглена Кунева да бъде министър в правителствата на НДСВ и на Тройната коалиция, както и комисар по предложение на правителството на Станишев. Всеки един от нас носи отговорност за решенията, които е вземал, и за действията, които е извършвал, защото те пряко са повлияли на съдбата на страната ни. Аз смятам, че решението за затваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” без преговори с ЕК беше против интересите на България и беше алиби за рестартиране на най-корупционния проект в новата ни история – АЕЦ „Белене”. Меглена Кунева беше активен участник в тези решения. Както е принципно и възражението ми срещу това да създаваш граждански съвет, да го определяш за политическа иновация и след това отново да налагаш партийни квоти и да стане ясно, че е имало предварителни договорености на малък кръг от хора. Да се окаже, че всичко е било поредната груба употреба. Този цинизъм убива всичко, отблъсква хората, ражда философията, че след като всичко е едно и също, поне да изберем изгодата.

– Има ли аналогия поведението на българските евродепутати в Брюксел, избрани от различни партии, с отношенията, които наблюдаваме у нас или там се работи като един екип в интерес на България?

– Евродепутатите членуват в различни политически семейства и това предопределя до голяма степен различното им политическо поведение. Различните политически семейства имат и различни политически каузи, ето защо в Европа не се гледа с добро око на преминаването от една партия в друга. Независимо от всичко обаче по теми, засягащи България, ние, евродепутатите, често се събираме заедно, обсъждаме и в повечето случаи излизаме с обща позиция.

– На 25 май отново ще избираме евродепутати. Но истината е, че тук нямаме ясна картина кой как работи, кой какви гафове прави в европейските институции и очевидно ще надделеят партийните пристрастия. Кажете ни нещо повече за нашите представители там.

– Всеки, който се интересува от работата в Европейския парламент, може да следи онлайн заседанията в комисиите или дебатите в пленарна зала. А и медиите спомагат доста за отразяване на работата. Истината обаче е, че като цяло европейската тематика не е във фокуса на обществения интерес и не може да се конкурира с вътрешнополитическото злободневие. Все още смятаме, че европейската политика е далеч от нас или, което е по-лошо, че не зависи от нас, поради което и интересът към нея е занижен. Голяма вина затова носят политици, които през годините много рядко показваха активно отношение по въпросите на европейската, а и на глобалната политика, и се задоволяваха с това в най-добрия случай да бъдат послушни изпълнители на сведени „отгоре“ решения. А това „отгоре“ просто се сменяше през годините. Това, което трябва да научим, е, че спрямо Европа вече няма „ние“ и „те“. Вече всички сме заедно и заедно трябва да намерим най-добрите решения. За всички, включително за България. Затова се изисква компетентност, но наред с това достойнство и самочувствие.

– За повечето българи нашите евродепутати са просто едни щастливци с големи заплати, които не правят нищо за страната си. В Брюксел се водят преговори примерно за търговията между САЩ и Европа, сключват се търговски споразумения, които пряко влияят на бизнеса у нас. И в това отношение големите лобита на големите държави сигурно си казват думата. Къде сме ние, когато се определят тези неща, като се започне от търговски квоти и се стигне до туризма и културното влияние?

– Ние сме там, където се поставим. Няма да ви заблуждавам, че гласът на България тежи колкото на Франция или Германия, но твърдя, че умението да защитаваш интереса си минава през търсене на съюзници, аргументирани изказвания и активно, много активно поведение. В политиката има интереси, но има и много личен авторитет. Той не е гаранция за успех, но със сигурност отваря врати и усилва гласа. Ето например преди две години самата аз бях избрана за президент на Съюза за малки и средни предприятия към Европейската народна партия в сериозна конкуренция с представител от Германия.

– Според някаква тамошна класация най- добре работещите евродепутати били Ивайло Калфин и Илиана Йотова. По какви критерий са избирани? Бихте ли обяснили?

– Има много и различни класации. Както има и различни критерии. Офисът на ЕП в България прави мониторинг за работата ни в Брюксел и според техните критерии резултатите са различни. Аз не бих отдавала голямо значение на тези неща. Най-важното в случая е дали успяваш да защитиш каузата си, дали отговаряш на очакванията на хората, които ти вярват и вътрешното удовлетворение, че правиш нещо добро за страната си. Но определено работата ни не е достатъчно популярна сред българските  граждани.

– Днес вече се говори за нова студена война между Русия и Запада. Анексирането на Крим отново отвори старата тема за русофили и русофоби. Смятате ли, че това е линията за спора. Какъв е вашият коментар на тази изключително сложна ситуация?

– Не, смятам, че умишлено се представя така. Всъщност сблъсъкът е съвсем друг. Между имперското мислене, че има зони на влияние и всяка граница може да бъде прекрачена, ако интересът го изисква; и на свободната демократична общност, която признава върховенството на международните договорености и изисква спазване на суверенитета и териториалната цялост. Това са две различни политически философии и сигурно затова са и толкова непримирими. Путин просто отказва да приеме, че светът вече е друг,че старите практики са безвъзвратно отречени, че силата не е в това да заграбиш нечия територия, а да осигуриш висок стандарт на народа си, не да се състезаваш по големина на армии, а по високи технологии. България подкрепя Украйна в правото й да защити своя национален суверенитет и териториална цялост. България избра да принадлежи към демократичния свят. И тук нямат нищо общо нито русофилството, нито русофобството.

– Украинско-руските отношения поставят с особена острота въпросът за гаранциите на ЕС и НАТО за нашата сигурност. Чува ли се думата на нашите евродепутати като представители на държава, познаващи руската политика отблизо?

– Мисля, че всички познават руската политика. А и след последните събития в Украйна и тези, които я бяха позабравили, си я припомниха. Аз не мисля, че има заплаха за нашата сигурност, поне що се отнася до сигурността на границите. Друг е въпросът за енергийната ни сигурност и там нещата наистина са сериозни. При зависимост от Русия в над 90% в сферата на енергийните доставки, имаме всички основания да сме тревожни и да търсим спешно диверсификация на източниците на газ. В тази връзка не разбирам аргументите на защитниците на проекта „Южен поток”. В този си вид, той не само че няма да намали зависимостта от Русия, но дори ще я задълбочи още повече. Правителствата на Тройната коалиция и на ГЕРБ подписаха двустранни споразумения с Русия при положение, че добре знаеха за предстоящото приемане на третия енергиен пакет на ЕС, който е допълнителна гаранция за интересите на България. Логично е тогава да се запитаме, чий интерес защитават?

– Шенген и еврозоната? Тук имаме усещането, че все повече се отдалечаваме от влизането в този клуб на богатите държави. Но според някои анализатори отлагането в такъв момент е добре за България. Споделяте ли подобни констатации?

– В „клуба на богатите държави“, както го нарекохте, едва ли ще бъдем скоро. Тук става въпрос за политическо доверие и предсказуемост. Вместо това години наред реформите буксуват, мониторингът на съдебната ни система продължава, а ние предлагаме нови и нови български политически“иновации“. Всъщност смисълът не е в това да се „промъкнем“ в Шенген. Само по себе си в краткосрочен икономически план това няма да повлияе много на хората. Това по-скоро е нещо като сертификат за качество. Има сериозно значение за бизнеса, за начина, по който се възприема страната ни. Нещо като да минеш от клас „Б“ в клас „А“.

– Вие ще се борите за европарламента с отделна листа. Как определяте шансовете си?

– Това ще кажат българските граждани, когато отидат да гласуват. Всичко зависи от това дали посланията ни ще бъдат чути, дали дебатът за съдбата на дясното е важен за достатъчен брой хора. Вярвам, че постигнатото от десницата през годините е капитал, от който не е лесно да се откажеш, независимо от изкусните обещания на новите месии. Така че за мен като водач на листата на „Синьо единство” заедно с гражданските сдружения на ЕВЕТ и „Обединени земеделци и демократи” и за колегите ми от листата това е вот за честа, достойнството и бъдещето на дясно мислещите хора. За това си заслужава да участваме в битката и разбира се вярваме, че ще успеем. Обиколките в страната, разговорите ни обнадеждават.

– Доколко изборите на 25 май ще се окажат ключът за предсрочни парламентарни избори?

– Такова е очакването, но ще видим. Случващото се в Украйна, бъдещето на „Южен поток”, решението на международният съд по жалбата на „Атомстрой” за „Белене” са фактори, които ще влияят върху политическата ситуация. В България трудно се правят прогнози. Временните правителства се оказват често безвремеви. За мен днес е важно гласът на демократичната десница да продължи да се чува в Европа, защото от нея може да тръгне промяната, която очакват хората.

– Макар да изглежда встрани от ситуацията, вярвате ли, че е възможно някога дясното да се обедини или нещо му пречи: прочитът на миналото, лични конфронтации или нещо друго?

– Обединението няма да се извърши от елитите. Обединение ще направят дясно мислещите хората с вота си на тези или на следващите избори, ако преценят, че имат нужда от истински демократична традиционна десница. На парламентарните избори през 2013г. те делегитимираха всякакви коалиционни компромиси за оцеляване на партийните елити. На изборите на 25 май те могат с гласа си да подкрепят необходимостта от единна традиционна десница, развила добрите практики от двете десни управления, извадила поуките от грешките и предложила силни десни политики в условията на европейско членство. В интерес на хората и тяхното благосъстояние. Това ще бъде европейският дебат между леви, десни и центристи. Единната десница трябва да поиска доверие да управлява, за да извърши реформи в ключови сектори, важни за повишаване стандарта на живот и сигурността на хората. Убедена съм, че това ще се случи. Затова и участвам в предстоящите евроизбори.

От glasove.com

Comments

comments