Предстоящите избори за Европейски парламент сякаш будят повече интерес от обикновено. Причините за това биха могли да бъдат разнообразни, от това че за първи път европейските граждани ще имат възможност да определят новия председател на европейската комисия, до това че евроскептицизмът се разпространява като „вирус“ сред европейците. Имайки предвид последните данни на „Евробарометър“ засиленото внимание към предстоящия евровот се дължи на нарастването на евроскептиците.

Кой печели от подобна прогноза?

Нека разделим основните участници в предизборната надпревара на две големи групи, различни от традиционната представа за политически фамилии, а именно радикални и мейнстрийм. Подобно разграничаване е необходимо поради наличието на съществени разлики в разбирането им за Европейския съюз.

Радикалните партии се подхранват от гласовете на евроскептиците, които могат да бъдат умерени (меки) и твърди. Умерените евроскептици са по-скоро не съгласни с разширяването на Европейския съюз и идеята за федерация, докато твърдите са против членството им в ЕС, отричат дори и смисъла на неговото съществуване. Твърде вероятно е избиратели от този тип да се мобилизират около партии на Европейската обединена левица – Северна зелена левица и Европейските консерватори и реформисти, към тази група се числят и британските консерватори (Англия води по едни от най-високите нива на евроскептицизъм в съюза). Твърдите, дори бих ги нарекла крайни радикали често привличат гласовете на хомофоби и националисти, обявяват се срещу мултикултурализма и против религиозното и половото разнообразие. Тяхното представителство се изразява най-често през групата на „Движение за Европа на свободите и демокрацията“, към която можем да съотнесем и някои „по-кресливи“ партии, като „Партия за независимост на Великобритания“, „Народно движение“ в Дания против Европейския съюз (Danish Folkebevægelsen), „Северна лига“ в Италия, „Центристки демократичен съюз“ в Швейцария, „Партия на прогреса“ в Норвегия.

Що се отнася до мейнстрийм партиите това са масови национални партии от семействата на „Европейската народна партия“, „Партията на европейските Социалисти“, „Алиансът на либералите и демократите в Европа“ и др. Макар широката си популярност партиите от тези семейства губят традиционната си подкрепа за сметка на увеличаващите се симпатизанти на крайно-десните и радикал-популистките партии. Въпреки това обаче запазват задоволителни нива на подкрепа, генерирана предимно от лоялни партийни ядра.

Във Франция например „Националният фронт“ на Марин льо Пен се закрепва като трета политическа сила след провелите се през март местни избори, това не се повторя с евентуалния й коалиционен партньор „Партия на свободата“ на Геерт Вилдерс, който губи местния вот в Холандия. В Германия макар евроскептичната партия „Алтернатива за Германия“ да не се ползва с голяма популярност се наблюдава покачване на недоверието към европейските институции най-вече заради ролята на Германия като „кредитор на фискално безотговорните страни“. В Австрия „Партията на свободата“ е една от водещите политически партии, която печели през 2013 година 40 места в долната камара на парламента, а на евроизборите социолозите прогнозират близо 20% от гласовете.

В последните години, наблюдаваме бум на радикалните партии в Европа. Крайнодесни групи възникват масово навсякъде, като най-много се наблюдават в Гърция, Румъния, Чехия, Унгария, Полша, България, където недоволните от икономическата криза и лошият живот граждани стимулират създаването на екстремистки партии. Подобна тенденция не бива да придизвиква паника, защото мейнстрийм партиите ще продължат да доминират и в новия европейски парламент.

Според института „Жак Делор“ мейнстрийм партиите ще получат около 70% от местата, като двете основни политически групи ЕНП и ПЕС ще спечелят около 55%, а либералите и зелените около 15%. Радикалните партии ще увеличат подкрепата си, като достигнат приблизително 20% от местата в европейския парламент. Подобно разпределение на гласовете ще наложи сближаване между „Европейската народна партия“ и „Партията на европейските социалисти“, някои анализатори дори предвещават край на двуполюсния модел, разбира се присъствието на радикалите ще засили гласовете на анти-европейците, но едва ли ще наруши работата на институциите.

Мейнстрийм партиите „хранят“ радикалните партии с пасивността си. Слабо налагат европейските теми, така че да звучат достъпни и близки до всекидневните проблеми на хората и често позволяват анти-европейската реторика да преобладава, не защитават Европа и нейните ценности достатъчно ярко, за да обърнат общественото внимание в тяхна полза. Езикът на омразата и анти-европейското говорене надделява над разумните политически програми и послания. Печелившите от мълчанието на про-европейските партии са единствено и само радикалните и крайно-десните групи, потърпевши обаче са всички европейски граждани. Липсата на истински дебат за бъдещето на Европа, отчуждава все повече традиционните избиратели от урните и мобилизира крайно-десните.

Същинската кампания все пак предстои, оставам с надежда и очаквам да чуя по-силно гласовете за Европа. 

Comments

comments