Измина половин година от последните парламентарни избори и политическата ситуация започна да се връща в нормалното си русло. След похвални усилия в някои области и странни решения в други, рейтингите на правителството, премиера и управляващата партия се свиха в рамките на нормалното (същите каквито бяха 6 месеца след създаването на правителството на Виденов, 6 месеца след създаването на правителството на Костов и 4 месеца след това на Сакскобургготски). Макар вероятно в някои среди на управляващите тези стойности да будят тревога, те са по-скоро успокоителни. Прекалено високите рейтинги обикновено водят след себе си самозабравяне, а самозабравянето купища политически грешки, от каквито България най-малко има нужда сега.

А че правителството на Бойко Борисов не е застраховано откъм грешки, е повече от видимо. И тук не визирам толкова кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар (няма партия през последните 20 години, която да не е впечатлявала с някоя и друга кадрова екзотика), а нещо, което мина далеч по-незабелязано, но което е симптоматично и значително по-опасно – подкрепата, която премиерът Борисов декларира за кандидатурата на Меглена Плугчиева за вицепрезидент на ЕБВР.

Защо симптоматично? Защото тази подкрепа за втори път (след назначението на Божидар Димитров в правителството) показва, че компасът на ГЕРБ не работи добре, че те трудно правят разлика между дясно и ляво и че, като че ли, не са си взели достатъчно царска поука, до какво води размиването на политическите граници.

А защо опасно? Защото преди 6 месеца българските избиратели ясно показаха, какво искат – отговорните за грабежа, провала с европейските фондове и поредната икономическа криза министри на Сергей Станишев да отидат в опозиция. А най-отговорните и в затвора. Това искаха българите преди половин година, заради това гласуваха такова доверие на партията ГЕРБ, това искат и днес.

Затвор поне засега не се задава. Оказа се, че контролните органи в министерствата отказват да заработят (дали не, защото са назначавани от Станишев), а министрите не желаят да ги подменят. Въпросът е докога оправданията с предшествениците ще хващат дикиш, ако тази липса на политическа воля за справедливост продължи. Да не говорим за Доган, разследването на когото се сведе до планове за премахване на барбекюто му, а и този смел акт, както изглежда, няма да се случи скоро.

Затова, че не бориш корупцията може да се оправдаеш, разбира се, със съда, прокуратурата и ланския сняг, можеш да дадеш например 6 месеца срок на съдебната система да се справи, а когато изтече да дадеш нов – този път цяла година.

Няма оправдание обаче за друго.

За това да декларираш подкрепа за назначение във важна международна институция на министър от правителството на Сергей Станишев, отговорен пряко за провала на европейското ни членство и настоящ депутат от БСП!!! Още повече когато въпросната кандидатура няма особена необходимост от такава подкрепа.

По същия начин преди осем години действаше тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски, който облегнат на внушителния си рейтинг не се поколеба да назначи за министри БСП-активистите Костадин Паскалев и Димитър Калчев, а за заместник-министър на земеделието (каква изненада) същата вездесъща Меглена Плугчиева. С тези назначения БСП взе глътка въздух, спечели изненадващо президентските избори и тръгна нагоре, което в крайна сметка доведе до безпринципната Тройна коалиция и до политическата смърт на бившия цар.

Дано приликите свършат дотук. Дано ГЕРБ анализира правилно най-близката ни история и дано спре с безпринципните ходове, защото ако България има нужда от нещо това не е реабилитацията на бившите комунисти, а дейно и волево дясно управление, използващо пълния експертен потенциал на българската десница. В разгара на тежката криза България се нуждае не от кабинет на малцинството, пускащ политически мостове, а от правителство на реформите и смелите решения. Само така рейтингите и доверието ще се запазят достатъчно високи, та президентските и местните избори догодина да ознаменуват ново начало, а не началото на добре познатото на всяко досегашно правителство, мъчително влачене по корем последните две години от мандата.

От в-к Седем

Comments

comments