– Как оценявате развитието на ситуацията в Украйна?

– Тя затруднява и най-добрите познавачи на региона и в Западна Европа и в САЩ. До голяма степен има непознаване на ситуацията. Това, разбира се, води до погрешни анализи. Не сме посветени във всички тайни на международното задкулисие, което се опитва да свърши нещо в тази уникална за последните 25 години ситуация. Имаме акт на неприкрита инвазия от страна на Русия и най-вече на режима на президента Путин, който без особено притеснение на практика анексира част от територията на суверенна държава, която макар и да е със статут на автономна република, е призната за част от Украйна по силата на редица договорености, в които Русия е страна. Включително и в тези споразумения, в които Украйна се отказа да бъде ядрена държава, да притежава стратегически бомбардировачи, атомни подводници и всичко това бе предоставено на Русия. Почвам да вярвам на тези анализатори, които казват, че политиката, водена от Путин не е от 19 век, а по-скоро някаква извънсистемна стратегия подобна на това, което виждаме в компютърни игри и вируси. Извършва се инвазия от псевдоанонимни лица, наречени сили за самоотбрана. Те имат поведение, което съчетава елемент на гражданско неподчинение и тероризъм. Мисля, че политиката на президента Путин е провокация към целия свят, защото тя може да извади наяве всички забравени демони от миналото и да предизвика страшни последици. Наистина трябва да получи отпор.

– А ситуацията с нашите българи в Украйна?

– От гледна точка на тамошните българите също трябва да ни накара да се замислим. Там живеят 200 – 250 хиляди българи или повече, тъй като техния брой и досега не е точно определен. За първи път България се сеща и то във всичките и политически разцветки, че там има малцинство, че то трябва да бъде защитено. Дано не съм лош пророк, дано не се случва, но когато отмине кризата в Украйна, отново ще ке забрави, че там има наши сънародници. Разбира се за Сливен това не важи, тъй като сливенската общественост и общината като прародина на огромната част от тези българи никога не е забравял за тях. Знаем как бе подкрепена и акцията за Болградския православен събор и за много други неща, но в общобългарски план изобщо не е така. В случая добре е, че България, включително външния министър Кристиян Вигенин определено се застъпиха за правата на нашето малцинство. От друга страна продължава неразбирането, защото включително и политици говорят за български граждани, а в Украйна голяма част от нашите сънародници нямат български паспорти, тъй като законодателството на Украйна не гледа с добро око на двойното гражданство. Аз мисля, че гражданството не определя националната принадлежност, в крайна сметка тези хора са българи, независимо дали имат наши паспорти. Така е и при огромната част от нашите сънародници в Македония, Румъния особено, в Западните покрайнини процесът е малко по-напреднал.

– Май повече от година никой от Македония не е получил български паспорт…

– Това трябва да ни накара да се замислим и за тази наша паспортна политика. В момента има невероятни затруднения и се отказват български паспорти на хиляди хора под измислени предлози, най-вече с искането да предоставят невъзможни документи. Виждаме абсурдното съчетание в политиката на днешното правителство – от една страна декларации и стъпки за подкрепа на българи в чужбина, а от друга страна – създаването на нови пречки пред тях.

– За отказването на паспорти на българи по рождение ли говорите?

– Знаем протестите, които направиха наши сънародници от Македония и от Западните покрайнини, че и в момента им се искат документи за това, че са българи, издадени от македонските власти, което е нонсенс. Трагикомично е да се очаква нещо подобно! В същото време се отказва българско гражданство на хора оттам, където живеят преди всичко българи по националност.

– Какъв е вашият съвет?

– Още веднъж апелирам да не се поставя знак за равенство между гражданство и националност. Няма гаранция, че онзи, който има български паспорт е по-голям българин от този, който няма. До голяма степен за това имат вина и някои мои колеги /не искам да казвам имена/, коитодоста фриволно създадоха нагласата у голяма част от хората, че който е взел български паспорт, вече е 100 % българин. Това не е така, в Македония има наши интелектуалци и патриоти, които съзнателно не искат да взимат български паспорт, за да не бъдат представяни он македонистите като платени българи. Документите не са най-важното, а принадлежността към нацията като корен и всякакъв друг аспект.

– Да се върнем към Украйна. Добива се впечатление за странно завръщане към миналото, особено при войната в интернет. Вече има и публикувани снимки на зверства на украинци над поляци, припомняне на кланета.

– Мисля, че е резултат от официалната руска пропаганда, не казвам Русия. Там има много демократично мислещи и свободомислещи хора. По време на стария тоталитарен режим, тъй като не бих казал, че и днешния е много демократичен /поне формално е такъв/, в Русия имаше най-много дисиденти. Имаше хора, които ги затваряха в психиатриите за инакомислие. Да не припомняме имената и на Солженицин, Сахаров и кого ли не. Но от друга страна в Русия продължава тази политика на някаква особена самоизолация спрямо света, продължават да се тиражират митовете за особената руска мисия в света и всякакви полусредновековни в някои отношения митологеми. Те са съчетани с мощен натиск в интернет, в медиите. Едно от първите неща, които направиха застъпниците на руските интереси в днешното кримско правителство беше да отрежат украинските телевизии, което показва, че не искат да се чува друго мнение. Аз също с известен потрес следя какво пишат по руските медии и интернет форумите. И виждаме завръщане на призраците от миналото, за които си мислех, че много отдавна нямат място в съвременния културен свят, в журналистика и публицистика.  Виждаме какви ли не етикети, които с размах се лепят върху цели слоеве от обществото на Украйна като нацисти, бандеровци, фашисти… Същевременно няма пострадал или убит привърженик на руската линия.

– У нас доскоро малцина бяха чували за Степан Бандера…
– Не бива да забравяме, че Степан Бандера, който в тази пропаганда днес е представен в крайно демонични краски, по време на Втората световна война е бил в немски концлагер, и че неговите хора, украинските патриоти националисти, се борят за независима Украйна, а не са обслужващ персонал на Хитлер. Дейността на Бандера и последователите му е насочена много повече срещу полската окупация в Западна Украйна, отколкото срещу Съветския съюз. Всъщност атентатите, в които загиват официални съветски представители /които не са чак толкова много/, са най-вече във връзка с невероятния по своето зверство и мащаби глад в Украйна през 1932 – 33 г. Това е едно от най-големите престъпления срещу човечеството в цялата история на планетата. И до днес не се знае колко хора са измрели в Украйна в тези години. Припомнихме благодарение на режисьора Константин Чакъров, на едно от културните лица на съвременен Сливен и Бесарабия същевременно – Ана Малешкова и Николай Куртев. Благодарение на тях все пак знаем какво се е случвало на нашите сънародници и на другите хора в Украйна през есента на 1946 и зимата на 1947 г., но по мащаби то е несравнимо с тази гигантска трагедия от 1932 – 1933 г. И според най-умерените и щадящи съветския строй наблюдатели тогава са умрели между 3, 5 и 5 милиона души. Но има оценки за 8, за 12 млн. В същност и до днес не можем да си дадем точка сметка за мащабите на тази трагедия. И след всичко това да говориш, че всъщност украинците нямат идентичност, че те не са отделен народ, че те са просто някаква селска популация в Руската империя, че езика им е измислен в някакви чужди лаборатории, това е прекалено. Да се правят паралели дори с Македония! Искам да кажа на вашите слушатели, че украински език и народ има, македонски няма.

– Новото украинско правителство също сгреши…

– Разбира се украинският национализъм също има някои неприятни страни и те бяха проявени в политиката на новото правителство, което дойде в резултат на протестите – става дума за посегателството върху регионалните езици, независимо от изтъкнатите аргументи. Това решение беше последното нещо, което трябваше да правят. Неведнъж съм забелязвал натиска на официална Украйна, независимо дали цветът е ляв или десен, към нашите българи. Натиск, който все повече да ги украинизира, поне психологически, но все пак Украйна си е голяма държава, голяма нация, която има право да се развива сама и не бива в нея да се инфилтрира чужда агентура. Такава е имало винаги, но в момента това става без подбор на средства. Късат части от нейната територия. В руските планове – от това, което следим в интернет, се вижда, че има посегателство върху повече от половината от територията на Украйна. В пространството се въртят и разни карти и схеми, в които Урайна въобще престава да съществува. Появи се информация, че Русия разполага с потенциал за няколко часа да превземе Киев и за ликвидира изобщо украинската държава. Неотдавна Русия разреши на украински самолет по силата на спогодбата за откритото небе, за да се види, че няма приготовления за подобна окупация. Мирише на война между два наистина братски народа, каквито са украинския и руския. Това са народи с обща история.

– Не се ли злоупотребява с това братство? През годините наблюдаваме робуване на едно или друго братство.

– Злоупотребява се като идеологема. Много се злоупотребяваше у нас – братската съветска армия, братския Съветски съюз. Съжалявам за клишето за братството, но мисля, че за украинци и руснаци то е в сила. Бил съм много пъти в Украйна, включително и в Крим. Там хората съвсем свободно си говореха – руснакът на руски, украинецът на украински и се разбираха без преводач. Езиците са много близки. Освен това самата същност на Украйна е мултинационална. Има градове с много силно руско присъствие – т. нар. рускоезичие в голяма част от Източна Украйна, както има райони като Запорожието, където населението е казашко, а казаците не са руснаци и не може да се каже, че са украинци. Казашката общност е формирана през вековете с бягство на селяни от най-различни райони на Русия и между другото в генезиса на казачеството има и много българи. ОТ друга страна казачеството е един от сегментите на украинската идентичност. Така че там отношенията са много близки и преплетени. Киевска Русия, тази мегадържава на източните славяни и със столица Киев в Украйна, но не са прави украинците, че Русия няма нищо общо с тази държава. Това е обща история на една много по-голяма общност, в която виждаме, че името руси играе обединяващ фактор. А самите древни руси са били нормани, скандинавци, както обединителите на Франция – франките са били германци. Но това са много подробни разкопки в миналото, с които днес някой може да спекулира.

– Има една малко странна рефлексия. Появиха се някакви доброволци в паравоенни формирования, набрани от България.

– Това, което правят Павел Чернев и други колоритни фигури у нас, е открито поставяне в услуга на Русия, на Путин и на неговия режим. На Чернев незнайно защо му се дава много широка медийна трибуна. Това е маскирано, че той отивал там да защитава кримските българи. Мога да ви уверя, че Кримските българи едва ли до вчера са чували за Павел Чернев, без да искам да го засягам. Пък и те са добре интегрирани в тамошното общество. Имам чувството, че г-н Чернев, макар и довчерашен депутат едва ли знае кого точно е тръгнал да защитава, но очевидно това влиза в схемите на руската политика в Крим. Това ни представя в лоша светлина. Между другото той отива там със сръбски четници. Нашите, тъй наречени патриоти доброволци с бяло, зелено, червено на ръкавите ще бъдат там заедно със сръбски четници. Тази Православна зора била създадена да защитава Сърбите в Косово. Аз не искам да кажа нищо лошо за тях и за който и да било народ, но знаем ролята по време на нашите национални трагедии и дилеми. Не мисля, че трябва да бъдем в някаква обща схема със сръбските шовинисти.

– И все пак колко са българите в Украйна?

– Последното преброяване, което е меродавно, дава 204 хиляди души. Това число определено е неправоподобно, тъй като предишното преброяване през 2001 г. даваше 223 хиляди. Численост, която е твърде малка на фона на онези 800 хиляди, които ги е имало в Съветския съюз през 1989 г. Вярно, че тези 800 хиляди са за целия Съветски съюз, но на практика по-голямата част от общността е в Украйна и Молдова. Ако в Молдова сметнем тамошните българи и гагаузи, те са общо някъде около 250 хиляди души. В средноазиатските републики, в Русия, на много места има български общности, но те не наброяват стотици хиляди, така че някъде около 500 хиляди души наша общност положително има. Това разминаване се получава заради многото смесени бракове и децата от тях в едни случаи декларират, че се чувстват българи, в други – украинци или руснаци. Освен това нашето население там е в голямата си част преди всичко селско. Това в Сливен добре го знаят. Твърдица има връзки с тамошната Твърдица и т. н. Не казвам, че това население е невежо или че не разбира, но мнозина смятат, че след като си в Украйна, си украинец, след като си в България – си българин. Това между другото се среща и в България като начин на мислене. Същевременно в Украйна има и гагаузи – около 30-40 хиляди души, които са подложени на ерозията на създаване на гагаузка идентичност. От наша гледна точка те са българи и все пак продължават да се чувстват такива в една или друга степен. Аз имам лични впечатления от Кубей, селото на Александър Теодоров – Балан. Едно село от порядъка на 7-8 хиляди души, в което живеят приблизително поравно българи и гагаузи. Когато на времето там откривахме паметник на Балан, публиката беше не само от бесарабски българи, но и от гагаузи. В тези селища се говори български като основен разговорен език.

От slivendnesiutre.wordpress.com

* Проф. Пламен Павлов е преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и водещ на предаването „Час по България”, бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Comments

comments