„Родната полиция ни пази.“

(Евтим Евтимов)

 

В момента, в който този текст стигне до читателите си, повечето от тях вече от няколко часа ще знаят, че е имало въоръжено нападение срещу канадския парламент в Отава. Цената: поне две жертви, както изглежда, нападател и охранител. Може би има и още поне един загинал – и нападението не е изолирано. В последните дни Канада, едно по-скоро успешно в мултикултурализма си общество, е обект на терористична агресия. Страната е изправена пред това предизвикателство вероятно заради ангажимента си в окупацията на Ирак. И Канада не е сама. Целият цивилизован свят е потенциално заплашен от хаотичната жестокост на терористи. Затова в много държави полицията се опитва да предвиди и да предотврати подобна опасност. Става дума за засилено обучение – като например във Великобритания и Франция. Всъщност прочутата канадска полиция (и по-малко прочутата канадска армия) прави много за опазване на обществената сигурност. А у нас?

В България, за съжаление, армията почти не съществува, а полицията систематично полага всички усилия, за да се превърне в посмешище. Смехът обаче е за сметка на сигурността на българските граждани – тоест на всички нас. Пишещият тези редове си спомня полуциничната-полубезпомощна реплика на полицай от времето на миналогодишните протести:

 – Ние не сме тука, за да охраняваме хората, а за да пазиме държавата.

Правописът точно отговаря на произнесеното. По-лошото е, че произнесеното отговаря на истината или поне на тази истина, която най-често съществува в главите под фуражка. Попитани дали е правилно да се охранява всяка власт, полицаите обикновено отговарят, че „за момента си е било правилно“. Хората в униформа почти без изключения възприемат властта като синоним на българската държава. Думата „общество“ не им говори нищо. „Хората“ може би заместват донякъде непознатото понятие, но те нямат същата стойност като „държавата“. Тоест като властта. Изводът е, че ние не сме ценни. Или поне така смята огромната част служители на министерството с най-голям бюджет в страната. Бюджет, плащан с нашите данъци, да не забравяме.

Българската полиция е неефективна.

Преди броени дни пред Народната библиотека в центъра на столицата младо семейство беше нападнато от група хулигани по някакъв невъзможен повод – съпругът казал на жена си, че я обича, но го казал на чужд език и това е послужило като повод за агресия. Бременната жена е била удряна. На практика полицията не е направила нищо (изключително страшно е, че и минувачите не са се намесили, това говори ужасяващи неща за състоянието на българското общество). Действието се развива не в малките часове, а около обяд. Наблизо е не само Библиотеката, но и Университетът, Художествената академия, Галерията за чуждестранни изкуства, храмът „Св. Александър Невски“, Народното събрание… и Пето районно. Къде са били полицаите и какво изобщо означава безразличното: „пуснете жалба“? И не става въпрос за изолиран случай, защото всеки може да си спомни лични истории, в които безумни ситуации остават без никакъв отговор освен повдигане на униформени рамене. Щом това се случва в самото сърце на София и то по безнаказан начин – то каква ли е действителността на по-невидими места? Българската полиция не може да защити никого от нищо. Тя може само да охранява властта. Всяка власт, каквато и да е тя (и, понякога, паметници, при условие, че са съветски, а не български). Но не може да защитава гражданите.

Българската полиция е безпомощна.

Отново преди броени дни шофьор на такси почина в Осмо районно. Мъжът е бил задържан по обвинение в трафик на нелегални имигранти в България. Може би е имал от какво да се тревожи и това е допринесло за смъртта му. Бог да прости. Във всеки случай – целта на ареста не е задържаните да умират там. Целта е да стигнат до справедлив съд (доколкото и това е възможно в България). Служителите в Осмо РПУ може и да са били изненадани от внезапния припадък на арестувания, но това не е изолиран случай. Преди няколко години човек, задържан по време на протести, почина в районното. И тогава нямаше виновни. Във всеки случай полицията никога не носи отговорност. Колко удобно. Колко души са умирали по време на арест? И колко са били бити в ареста? Защото знаем, че полицията обикновено не е особено учтива с гражданите, които задържа. И не се вълнува от здравословното им състояние.

Българската полиция е безразлична.

И пак преди броени дни в Благоевград е бил арестуван млад мъж (по една случайност – племенник на Президента на Републиката). Да, със сигурност е чудесно, че сякаш никой освен вероятния държавен изменник Волен Сидеров няма имунитет срещу закона (споменатият може и да си спести излишни реакции по текста, защото не е тайна, че има навика да бие нещастните български полицаи, тоест руши уж фанатично бранената българска държавност). Но е безотговорно задържаният да не може да вземе инсулина си, защото се оказва, че г-н Станислав Плевнелиев е диабетик. Можеше да имаме и втори случай с много лош завършек. Поредна проява на липса на интерес към човешкия живот от страна на тези, които би трябвало да го защитават. Само че ангажиментът е към „държавата“, а не към „хората“, да не го забравяме.

Българската полиция осъществява тормоз.

С други думи, тя бие. И унижава. Кара хора да се събличат на улицата. Г-н Светослав Плевнелиев е бил бит от униформени, както посочват няколко медии, цитирайки собствените му думи. Вместо да закриля обществото, българската поли… всъщност „българската“ милиция съучаства в рушенето му. Г-н Петър Богданов от София се оплаква, че е бил бит от поли… милиционери близо до Женския пазар в София. Това също се е случило преди броени дни. Още един възмутителен случай от последните дни е и публичното унижение на г-ца Борислава Латинова, която е била принудена да се съблече при унизителна пародия на обиск от страна на служителка на Четвърто районно в София. Всички тези случаи показват, че за около седмица полицията е натрупала толкова много черни точки пред обществото, че не може и дума да става за някакъв неин „професионализъм“. Тя не само не може да дисциплинира служителите си, така че подобни срамни епизоди да бъдат невъзможни, но и вече дори не съумява успешно да прикрие тези зачестяващи – и напълно нетърпими – прояви на безотговорност, жестокост и неефективност.

Българската поли… милиция лъже. 

И при това лъже неуспешно. Обикновено при подобни новини следва официална благодарност от страна на министъра на вътрешните работи или поне от страна на секретаря на Министерството към „високопрофесионалните“ служители. Това е един вид знак, че всичко е наред и полица… милиционерите ще бъдат защитени от безобидния лай на цивилните драскачи. Истината е, че самите полицаи не са защитени от куршумите на престъпници, защото професионализмът е една от последните им характеристики. Страшно много хора от неимоверно раздутия щат на МВР дори не са в добра физическа форма и трудно говорят родния български, а да не говорим за нещо повече. Дебелият, неинтелигентен човек в торбеста униформа често е обект на вицове и подигравки. Но вътре в системата служителите се прикриват един друг. Това най-често е гузната солидарност на бездарието. При случаите със семейство Ел Хаки, починалия шофьор (чието име явно е представено като „следствена тайна“), Станислав Плевнелиев, Петър Богданов, Борислава Латинова и още много други, поли… милицията прикрива имената на отговорните си или дори само на присъствалите свои кадри. Разбира се, съществуват и прекрасни служители на реда, хора с чудесна подготовка и поведение. Но факт е, че те са малцинство. Повечето български полицаи са всъщност милиционери. И това състояние на нещата се поддържа от самото Министерство на вътрешните работи. Без значение дали „протестът е на власт“, както малко непредпазливо се изрази министър-председателят проф. Близнашки, все пак министър Бакалов и секретарят Лазаров излъгаха българското общество, че по време на протестите не е имало удряни, задържани и арестувани граждани. Това беше нагло. Но още по-нагло е, че в последните дни се стигна до унижения, полицейско насилие, полицейско бездействие, полицейски лъжи и човешка смърт, а отговорни отново няма.

Ще защити ли някого българската полиция?

Ясно е, че не може да защити дори себе си – нито от престъпници, нито от откритото презрение на обществото. Според неведнъж чуваните думи на униформени служители (често без значки), тя трябва да защити „държавата“. Тоест властта. Но ще бъде ли защитена „държавата“ от една институция, която се показва почти всеки ден като неефективна и безотговорна? Не че някой би съжалявал особено много за състава на българското Народно събрание, състоящ се от барони на кюстендилското мешере, бареко-ракови образувания, михаиУовци, гоцета, сарайски дипломати, архаро-патриотари, буди и бодхисатви на нацизма (може би с изключение на двайсетина по-нормални депутати), но ако, да пази Господ, утре и у нас се повтори един канадски сценарий – кой ще опази родния парламент? Полицията? Или милицията? Нека последната не се учудва, ако след всички изредени прояви общественото мнение изобщо не си направи труда да съчувства на протестиращите за ранното си пенсиониране униформени герои. А ако се върнем към заглавието на този текст – уви, ясно е, че „#Кой“ няма причини да се страхува от българската полиция.

Попитан дали смята, че у нас наистина няма държава, пишещият тези редове би могъл убедено да отговори, че няма. О, да, има я т. нар. „държава“. Тоест все още функционира нещо като власт. И при това функционира достатъчно добре, за да накара кресливи мнения като настоящото да бъдат заглушавани. Но на ниво ефективна защита на обществения мир у нас съществува пустиня. Може би по-правилно би било да се напише „путиня“. Думата произлиза от старославянското „путин“. А „путин“ произлиза от милицията.

Comments

comments