„Побъркана Германия: смахнатият култ към жените, хомосексуалните и мигрантите” – това е пълното заглавие на книгата на Пиринчи, която в момента е един от най-продаваните бестселъри в Германия. Още със заглавието си книгата провокира остра реакция в много германски медии – още повече, че авторът ѝ досега не се беше проявявал като привърженик на крайнодесните идеи.

Акиф Пиринчи е от турски произход. В края на 1980-те години придобива широка популярност с международния бестселър „Котки” – криминален роман, в който главните герои са четириноги. Какво ли превръща безобидния разказвач на котешки криминални истории (при това роден в Турция) в консервативен германски патриот, който громи либерализма?

Преброяване на виновниците

Когато Акиф Пиринчи пристига като дете в Германия, страната е съвсем различна. В онази Германия, според него, посоката се задава от „хората на изкуството, от големите мислители и визионери”. Днес обаче, твърди 54-годишният писател, общественият живот е окупиран от най-различни неправителствени организации, социолози и поръчкови консултанти, от лесбийки, които се борят за равенство между половете. Заедно те успяват да изтикат „нормалността“ в периферията и налагат като норма „различното” и „неестественото”. Пиринчи категорично се противопоставя на всяка съвременна прогресивно-еманципаторска обществена политика. Именно днешното „опиянение по толерантността” кара мнозинството да играе по свирката на малцинството, пише той.

По думите на автора една от причините да напише книгата си е изкривеното, неестествено отношение на германците към родината им и към преселниците в Германия днес. А и отношението на тези преселници към страната-домакин. Не имигрантите и техните деца, а самите германци са днес потърпевши в собствената си страна. В училищните дворове именно децата от мигрантски произход ругаят и бият германските си съученици, а не обратното, казва авторът в интервю за „Зюддойче Цайтунг”.

„Не книга, а саморазправа“

Книгата на Пиринчи предизвиква бурна полемика в германските медии. На страниците на „Ди Цайт“ литературният критик Иома Манголд я нарича вулгарна и оскърбителна и дори я сравнява с „Моята борба” на Хитлер. Манголд осъжда демагогския ѝ език, насъскващ хората едни срещу други. Според него Пиринчи е направил мечешка услуга на всички онези, които аргументирано критикуват либералните тенденции в обществото. Защото който отсега нататък реши да се изказва срещу еднополовите бракове например, първо ще трябва да се разграничи от Пиринчи.

„Тагесцайтунг” също коментира книгата на Пиринчи. Изданието определя автора като „говорител на омразата” и формулира опасението, че тезите му носят опасен политически заряд. Полемиката на Пиринчи може да намери благодатна почва у онези съвременници, според които обществото се движи в грешна посока, и така да отключи вълна от популизъм, опасяват се от „Тагесцайтунг”.

Коментаторът на „Зюддойче Цайтунг” Феликс Серао смята, че Пиринчи е искрен в гнева си – за него Германия е нещо като обетована земя, която е на път да се самосъсипе. Въпреки това рецензентът коментира, че „Побъркана Германия” е не книга, а саморазправа. Пиринчи твърди, че критикува нередности, но всъщност обижда, плюе и с лакти налага своята истина за съвременната германска реалност, без да цепи басма на когото и да било, пише Серао.

Дали това е правилният път да изразиш мнение и привлечеш внимание? Пиринчи твърди, че книгата му просто изрича на глас премълчаните мисли на мнозинството. Подобно твърдение е обаче твърде спорно. Същото важи впрочем за цялата книга.

От dw.de

Comments

comments