Красен Станчев

(със стилистични поправки на текста от бързото писане в Интернет)

По повод една моя шега за вчерашен дебат по държавната телевизия, се натрупаха коментари, на които се наложи учтиво да отговоря. Основният аргумент бе, че по т.нар. „спор за Пирин“ въпросът бил корупцията. Тук привеждам обсъждането, не споменавам имената на разменящите коментари, освен известни твърдения за характера на „проблема“ и неговото решение. Отговорността за твърденията е изцяло моя, естествено. Основното в тълкуването ми на целия казус е, че и протестът, поводът му са сбъркани като замисъл и вероятно ще имат обратни на замислените и желани последици.

Никъде по зимните курорти не виждам корупция, а струва ми се, разбирам от микроикономика на процеса и дори съм правил и правя опити за ограничаването на неговите ефекти.

Второ, концесиите са най-добрия начин за развитието и управлението на планинските курорти у нас – дори от гледище на защитниците на държавната собственост. (Аз винаги съм смятал, че е по-добре собствеността върху горите и планините да е частна или общинска.)

Трето, дори и да има корупция – причината обикновено е в законодателството и прилагането на законите, а не у тези, които искат да инвестират. А сивата икономика обикновено е с източник и е в обсега на държавата, не е в частните сделки. Частните сделки са прозрачни за страните. Ако противоречат на законите, те са невалидни, а ако не противоречат – те са закон за страните. Това го пише в закона да задълженията и договорите-

Четвърто, донякъде на шега: дори и проблемът да е такъв, какъвто излиза от твърдението за „корупция“, бягането на място със ски в равнините, а не в планините, ако се продължи логиката на една идея на Борислав Сандов (изказана в същото предаване), наистина е „решение“. Тази идея много по на място от предположението на друг гост в друга телевизия по повод „Пирин“, който твърдеше, че втората кабина ще увеличи проституцията в Банско и селата на около.

Пето, тогава може да се възстанови и смъртното наказание за онези, които не желаят да карат ски в равнините.

Шесто, не знам как ще се бяга на място, за удоволствие или на състезание със сноуборд. Това е сериозен проблем. Ще трябва май да се забрани…
Седмо, качването със ски и борд (шейни и т.н.) в планината предполага и слизане. Едното от двете трябва също да се забрани.
Шегата е, според мен, уместна, защото показва абсурдността и разрушителността на цялата инициатива. Сега вече по-сериозно.

Комуто не харесва Банско, нека кара ски, борд, кънки и пр. някъде другаде. Слава на Бога, има широк избор.
Обстоятелството, че „Юлен“ са избрали непубличен характер на дружеството си е тяхно право. Такива за потребителите са почти всички доставчици на стоки и услуги, а някои са още по-скрити, защото се знае кой управлява „Юлен“. Потребителите се ориентират по качеството на стоката или услугата и не ги интересува кой точно е собственикът на маса неща, които поглъщат и ползват всекидневно – от напитки до умни телефони. И повечето от тези доставчици са от офшорни зони, защото така е по-добра цената за потребителите и съответно са повече продажбите и печалбата на доставчика. Услугата, която предоставя „Юлен“, се харесва, което личи по увеличаването на броя на посетителите – два пъти (и малко повече) за десет години. По този повод препоръчвам анализа на икономиката на община Банско на Института за пазарна икономика.

От харесването на услугата идва и нуждата от нов лифт, който да качва хората горе, без да е нужно да се придвижват с коли или да чакат с часове. Чакането с часове намалява популярността на Банско, качеството на услугата, посетителите и доходите на банскалии и другите, които предоставят хотелиерски и ресторантьорски услуги. Много често това не са банскалии, а персоналът е от летните курорти (т.е. хората намират целогодишна заетост и това е техен избор).

Непорядъчността на Борислав Сандов и Сие е в това да нарушават избора на толкова много хора, без да подбират средствата и подменяйки, заедно с други активисти (които също съм коментирал), десетина години доводите си, но разширявайки ги до абстрактни тези като „корупция“ и „мафия“, които са анатема по определение на нормалните хора. Не смятам за порядъчно да се казва на всички какво трябва да правят, например къде и какви ски да карат, колко да седят по опашки, на какви коли да се возят и какъв лифт точно трябва да се строи от инвеститора. И когато не са съгласни с теб – да говориш с голословни обвинения за несъгласните с теб. Не смятам за порядъчно и да се лъжат хора, за да излизат на безсмислен и принизяващ общественият им облик протест. Но това, разбира се, е негова и тяхна работа.

Безсмислеността на начинанието е видна от следното разсъждение

Да предположим за момент, че тези хора са абсолютно прави, Франческа и пр. – също. Тогава има четири възможни изхода от създалото се положение.

1. Разтуряне на договора, изкупуване на „“Юлен“ с неустойките (около 360 млн лв, сметката е проста) и управление на зоната от държавата (някой министър, държавно дружество – т.е. пак министър).
Но нали същата държава, министри и пр. са корумпирани, мафиоти и пр. Защо трябва да им се дава повече работа и кой ще плаща сметката, включително за втората кабина, защото проблемът със „за“ и „против“ нейното построяване няма да бъде решен?

2. Препродаване на дружеството на друг концесионер, с надеждата, че той ще плати сметката.
Но при създалата се обстановка никой няма да рискува такава сума, за да го купи. Което се вижда и в относително свободния от политически рискове опит за продажба на „Витоша ски“. Той е свободен като акт на продажба, но не и като перспектива за водене на бизнес, поради същите ограничения, които са наложени законово (закона за защитените територии, за горите и за устройство на територията, най-вече), но често и като процедури на „горското“, парка и общината.

3. Опит да се докаже, че „Юлен“ не изпълнява договора и инвестицията трябва да се отнеме.
Но защо договорът е продължаван, спечелени са 67 дела в съда, доказващи правотата на тълкуването на договора и споменатия от Сандов чл. 21 от закона за защитените територии (в който следващият чл. 22 казва, че нещата като т.нар. „втора кабина“ се решават от плана за управление на парка) и защо 22 проверки на данъчните и 11 на прокуратурата не са намерили нарушение на договора?

4. Правителството, което и да е то, дава ски зоната на концесионер, който е приятел. Това му дава лукса да обяви на избирателите, че се е съобразило с Боби Сандов, Франческа и други недоволни, макар да няма да бъде ясно защо точно е направило това.
Защо се участва с ентусиазъм в такова мероприятие като се протестира в името на даване на повече възможности на правителството за преразпределение на права по вече сключен договор, вместо да се подкрепи изгодна за бюджета промяна в него – аз нямам никаква представа.
На мен ми се струва, че вариант „4“ е най-вероятен.

Някои „детайли от пейзажа“…

Решението на правителството от 28 декември м.г.: основното възражение е цитирането на една таблица, която предвиждала разширяване на строителството на какво ли не в парк „Пирин“. Въпреки, че е забранено от закона. Никоя таблица от никой нормативен акт няма силата на разпоредба, а диспозитивът на решението казва кое строителство е разрешено и кое не. Няма правна система в света, в която таблица да има законова и нормативна сила, ако това не е изрично посочено.
По повод предложението на Боян Петров: то предполага не само, че Министерският съвет трябва да наруши закона за защитените територии, горите и устройство на територията, но и че Министерският съвет трябва да стане пряк инвеститор.
Дори по времето на комунизма редът не е бил такъв. Има известен опит през 1917 – 1920 г. в Съветска Русия, воден от ЧК по идея на т.нар. „Совнарком“, но дори болшевиките се отказват от тази идея и въвеждат опосредстващи звена между правителството и икономиката (разбира се, оставят дружествата на НКВД, но и те са опосредстващо звено). Но и там има някаква логика… Както казва Ленин, обосновавайки Новата икономическа политика: „парите са техни, властта е наша, когато решим, ще им отнемем предприятията!“ Но в България тук властта не е на г-н Петров и приятели.

Има известен хленч, че ски зона Банско е концесия.
Това обстоятелство произтича от следните правно-стопански дадености:
1. чл. 18 от конституцията и основаващите се на него закони за концесиите, горите, защитените територи и някои други;
2. неуспишния опит от 1992 – 1993 г. за учредяване на фонд, по примера на Швейцария и Австрия (но също и Гудаури в Грузия), който да развие и управлява зоната;
3. ЗУТ и ЗГ с ограниченията при ползване на изключителни права по споменатия чл. 18.

Други бележки по коментари:

а. както съм имал повод да кажа, хората идват, защото им харесва; няма доказателства, че са доведени на сила или че са подкупени – Банско е най-скъпият курорт в България; тази година срещнах скиори от Нова Зеландия, Австралия, Сейшелските острови и Южна Африка – би било скъпо и несигурно начинание да бъдат докарани те в Банско с подкуп;

б. както и друг път съм имал повод да разказвам, твърдения за ерозията по пистите са позоваване на стар факт и е преодоляна два пъти: през 1991 г. с разходи от бюджета на правителството (т.е. данъкоплатците) – около 200 хил. щатски долара (400 хил. сегашни лева) и през периода 2004-2006 г. с разходи на концесионера – около 1.8 млн лв (и оттогава се поддържат в нормално състояние, разходите по поддръжката не съм смятал);

в. т.нар. обществен интерес е защитен поради простото обстоятелство, че концесионното плащане се изчислява върху оборота, а не върху печалбата (ако аз бях концесионер бих настоявал да е върху печалбата), печалба няма (и предполагам концедентът, т.е. държавата, е настоявал именно поради това така да се изчислява плащането) само понякога (най-вече 2009 и 2015 г. – ако не ме лъже паметта), защото: 1. има инвестиции, 2. има разходи по приемането на световни събития и 3.се финансират много странични на пръв поглед инициативи за поддържане на бизнеса на хората от Банско през лятото; това се вижда от годишните финансови отчети, ако не се четат предвзето.

Един съвет
Годишните финансови отчети следва да се четат и предвид на договора, а той предвижда не само концесионно възнаграждение според оборота, но и (както е по закон) че приращенията на концесионната територия автоматично стават държавна собственост. Иначе казано, по-добрата инфраструктура е собственост на концедента, те са в територията и не могат да бъдат другаде и е от негов, т.е. на държавата, интерес тя да се развива: срещу това хората, предполагам подведени от неразбиране, протестират в момента.
На мен не ми е ясно защо протестират, не ги съветвам да не правят това, защото не са искали съвет. Както гласи една стара поговорка, съветите са съветска форма на управление. Изложеното е само изброяване на констатация и опит да тълкувам факти.

Comments

comments