По-малко от година след като предизвика масови протести срещу правителството на БСП, ДПС и „Атака“ медийният магнат Делян Пеевски е на път да влезе на избираемо място в евролистата на партията на Ахмед Доган. Ако всичко се развие по план и той бъде избран, култовият му образ ще украси групата на либералния интернационал в Европейския парламент и с това проблемът „Пеевски“ вече няма да е само наш, но и общоевропейски. Би ми било интересно да видя как неуспелият кандидат за председател на ДАНС защитава гей браковете и свободата на словото наравно с някоя холандска феминистка от групата на либералите, която е отдала живота си на каузата, да обяснява колко е лош и недемократичен унгарският премиер Виктор Орбан например. За тези, които не знаят ще кажа, че Орбан е враг номер едно на либералната селищна система в ЕС и често е обвиняван във всички смъртни грехове, само защото реши да се съобразява с народа си и неговите традиции. След избирането на Пеевски за евродепутат обаче, европейският либерален вектор ще трябва да потъне в мълчание по тази теми и това ще е по-скоро добра новина.

Нямайте съмнение обаче, че Пеевски ще седне съвсем спокойно в евродепутатското си кресло и ще бъде търпян безропотно от иначе защитаващите всичко що се нарича свобода европейски либерали. За него е казано всичко. Ползвам образа му само, за да подчертая, колко е лесно един български проблем да се интегрира и да бъде приет в цялата си пълнота в пейзажа на онова, което днес наричаме институции на Европейския съюз. Естествено, че Пеевски няма да е нито първият, нито последният бандюга, който ще се настани в евродепутатско кресло, но със сигурност ще бъде един от най-видимите. Едва ли вече ще се впечатляваме, когато Европейският парламент или избраната от него Европейска комисия ни каже, че сме корумпирани и изоставащи в развитието си. Вече ще знаем, че това са само думи, които нищо не значат.

„Пеевски“ е симптом, който избива не само в България, но и в Европа. Това е резултатът от обществената деградация, в която отношението към доброто и злото е въпрос на търговия и гледна точка. Не само България, и Европа потъва все повече в заниманието си да руши последователно религиозния си светоглед в името на политическата коректност и модерния атеизъм. На мястото на традиционните религии обаче няма да дойдат всеобщите свобода и толерантност, а арогантността и провалът. Така се случи в България. След като комунистическият атеизъм и неговата вяра в светлото бъдеще вършаха 45 години и ни модернизираха, не дойде земният рай, както ни уверяваха партийните секретари, а дойде Пеевски.

Този разговор е много по-сериозен и по-европейски от разговора за еврофондовете и лакардиите за „Европа 2020“, които и без това никой не слуша. Това е разговор за морала. Не за онзи „морал в политиката“, който се развяваше цяло лято по българските площади под формата на пърформанси и смешки, а за морала в обществото, който стои в основата на човешкия смисъл и щастие. Пеевски не е депутат от ДПС, а проявление на българското нещастие, което се храни от загубената вяра в Бога. В този смисъл търпимостта към подобни явления е напълно обяснима. Това нещастие отдавна пълзи и към Европа и по всичко личи, че там ще бъде посрещнато с отворени обятия. След като загуби смисъла си, европейският комунизъм бавно, но сигурно предава знамето на безсмислието си на зелената и либералната кауза, които достойно ще продължат борбата за разрушаване на хилядолетни ценности като семейството, вярата и свободата в нейния християнски вид. Защото зелените и либералите притежават най-важния атрибут на марксизма, а именно да поставят човешката личност най-малкото на второ място в подреждането на ценностите си – първите я поставят след дърветата и животните, а вторите след търговията.

Надеждата идва от факта, че след Световната финансова криза, която се считаше за предвестник на някакъв нов социализъм от редица леви анализатори, хората в Европа започнаха да се връщат към корените си. Преди дни унгарците за втори път дадоха две трети мнозинство в парламента на Виктор Орбан, който постави религията на водещо място по време на първия си мандат и успя да тласне страната си от ръба на фалита към икономически растеж. Бъдете сигурни, че между тези неща има много силна връзка. В същото време французите забиха звучен шамар на социалистическия си президент Франсоа Оланд по време на местните избори и дадоха ясен знак, че френската левица ще се върне в агонията, от която беше извадена за кратко. Пиша всичко това, защото е време разговорът за вярата и атеизма да започне да се води и в България. Изходът от този разговор ще даде отговор на въпроса, до кога ще се лутаме в безпътицата на прехода и колко дълго ще продължи икономическата криза, от която така и не успяваме да излезем. Този разговор не бива да бъде оставян нито на бутафорните български радикали, нито на пресметливите атеисти. Инициативата в него, за пръв път от много години насам трябва да имат вярващите, независимо коя от традиционните религии изповядват. И бъдете сигурни, когато въпросът за посоката, която трябва да поемем като общество бъде решен, симптомът „Пеевски” ще изчезне от само себе си. Кризите, в които се лутаме също.

Comments

comments