След като депутатът Велизар Енчев напусна парламентарната група на Патриотичния фронт, вече официално можем да говорим за трус в управляващото мнозинство. Раздялата между Енчев и фронта идва на фона на ултиматум от страна на патриотите, според който, ако премиерът Бойко Борисов не уволни наскоро назначения за зам.-министър на отбраната Орхан Исмаилов, ще оттеглят подкрепата си за правителството.

Според българската конституция правителство се избира сравнително лесно, но се сваля сравнително трудно. За да стартира един кабинет, не са необходими 121 от 240 гласа в парламента, но за да се свали, са необходими. Разбира се, ако подкрепящите правителството депутати са под 121, то едва ли ще може да функционира нормално. Кабинетът на Борисов към момента не е изправен пред такъв проблем, защото дори да загуби подкрепата на Патриотичния фронт, за него по всяка вероятност ще гласуват тримата независими депутати Анна Баракова, Гюнай Хюсмен и Муса Палев. Заедно с депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ гласовете в подкрепа на правителството са точно 121.

В тази връзка трусът, който се състоя през последните дни, е най-силен в рамките на самия Патриотичен фронт и би било пресилено, ако кажем, че ще нанесе тежък удар върху парламентарното мнозинство. Правителствена криза може да се предизвика само от формации, които участват пряко в изпълнителната власт. Затова на случая с Велизар Енчев трябва да се гледа по-скоро като на симптом за случващото се в редиците на фронта. Позиционирането на формацията като подкрепяща, а не като управляваща, я вкарва в ситуация да обира негативи от управлението, без да е в състояние да инкасира позитиви. Тази ситуация със сигурност ще продължи да генерира напрежение при патриотите и дори може да доведе до мащабно разцепление в редиците им.

От днешна гледна точка можем да кажем, че лидерите на Патриотичния фронт допуснаха стратегическа грешка, като решиха само да подкрепят кабинета, без да участват в него. Ако имаха министри, те щяха да влияят пряко на назначенията в изпълнителната власт и днес щяха да са в далеч по-силна позиция.

Правителството може да бъде разклатено ефективно само от Реформаторския блок точно по причина, че седем от министрите в кабинета са Реформатори. Въпреки публичните сътресения по вътрешноорганизационни въпроси обаче, засега Реформаторите успяват да закрепят единството си точно защото са в управлението и всяка от партиите в блока има какво да губи, ако кабинетът се провали или падне предсрочно. Същото важи и за АБВ, които към момента не излъчват никакви сигнали за напрежение.

Извън политическата аритметика има и политическа логика, която работи изцяло в полза на сегашната конфигурация. Най-важният фактор за смяната на една власт с друга е наличието на ясна алтернативна управленска формула. Само по себе си наличието на такава може да създаде истински трусове в управлението. Предвид тежката криза, която изживява БСП и скъсаните отношения на социалистите с другата опозиционна формация ДПС, сегашните управляващи могат да бъдат спокойни в краткосрочен и средносрочен план.

Коментарът е публикуван във в. Труд

Comments

comments