– Г-н Андреев, познавате българското задкулисие, възможно ли е 25 години след демокрацията да се роди нов политически субект без намесата на тайните служби на ДС и олигархичните кръгове?

– Такъв чист и независим проект можеше да се роди само в началото на прехода, когато българските граждани желаеха част по-скоро да настъпи краят на комунизма. Тогава нямаше нужда от медийна подкрепа, дори и от финансова подкрепа. Но дори и когато се създаваше СДС, историята вече показва, че някои от новоизгряващите лидери са били свързани и поставени от Андрей Луканов и други кръгове от трансформиращата се БКП. Тоест, има вече ясни индикации, че СДС е било финансирано от бившата комунистическа партия и обезпечавано кадрово. Но такава се оказва съдбата и на много други формации, които днес са фактор и управляват държавата. Няма спор, че ДПС е също такъв проект на ДС за овладяване на етническите турци и малцинствата, и контролиране на първоначалния стремеж за реваншизъм и възмездие спрямо виновниците за Възродителния процес и смяната на имената на турците. Проект на службите и БКП са били и някои националистически формации от зората на прехода, като Общонародния комитет за защита на националните интереси, Отечествената партия на труда и др. Вече осъзнаваме, че сме били част от една голяма игра, която е трябвало да прехвърли държавната собственост в ръцете на бивши служители от ДС и комунистическата номенклатура.

Сега в момента, какъвто й проекта да се стартира, не би могъл да съществува без подкрепата на различни финансови кръгове и групировки. Виждаме, че в медиите има абсолютен монопол, избираемо се акцентират и се реанимират лидери на определени политически сили, които са угодни на статуквото. Така че създаването на изцяло нов, извън контрола на тези олигархични кръгове политически проект е невъзможно, или поне е много трудно да се появи.

– След избухналите от миналата година граждански протести, фабриката за партии заработи с пълна сила, анонсираха се десетки проекти, но защо хората отказаха да ги припознаят?

– С новото политическо инженерство се свързва кръгът „Капитал” и близката до тях Саша Безуханова. Миналата година тя сама обяви, че е заделила 10 млн. за партийно строителство. Безуханова безспорно е успешен мениджър в една успешна ITкомпания. Само че тя работи предимно в България и то в една силно корупционна среда, в която голяма обществена поръчка не би могла да се спечели без политическа протекция, без до тебе да стои сериозен политически олигархичен кръг. Не можеш да бъдеш толкова успешен мениджър в България, ако не си свързан с олигархичните структури, които през последните 14-15 години вече управляват и политически държавата. Когато Безуханова заговори, че е готова да инвестира 10 млн. лв. в партия, бях силно провокиран. Да дадеш толкова много пари при абсолютна безперспективност за един проект, за който нямаш представа дали ще успее, това означава, че тези милиони са дошли по много лесен начин. Това не са пари, които са създадени в една реална свободна икономика, с много риск, с много интелект, с много находчивост. Но хората не обърнаха особено сериозно внимание на нейния проект, въпреки че тя дълго време ходеше на летните протести. Гражданите дори не я спираха, защото не я разпознават като автентичен техен представител. Този проект беше допълнително обременен, затова че се свързва с кръга на Иво Прокопиев. Този бизнесмен не е случаен. Баща му е бил по времето на Живков заместник директор на едно от елитните ловни стопанства в Северна България.  В него често са отсядали Живков, хора от Политбюро на БКП, румънския диктатор Чаушеску и др. комунистически величия. По това време тези ловни стопанства се контролираха от УБО и в тях не се допускаха да работят непроверени хора. Около самата Безуханова също има доста интересни роднински обвързаности. Така че е ясно, че олигархията допуска или предлага на обществото проекти, които изначално, в зародиш са контролирани от нея.

– ГМО-проект ли е и партията на Николай Бареков?

– Определено формацията му е ГМО, каквито всъщност са и почти всички последни политически проекти в България? Бареков стартира с идеята за операция “Чисти ръце”, тя даже се превръща в основа на неговата политическа платформа. За подобна операция и аз, и други политици говорим от години, но забележете нещо много важно – Бареков предлага да се върнем десет години назад и да открием банковите сметки на политиците и бизнеса им. Тоест, тази проверка да обхване периода от 2003-2004 година до днес. Всъщност този политик, който претендира за чисти ръце, пропуска едни от най-интересните години на прехода, когато в България бяха извършени най-големите кражби от държавата, натрупаха се и се преразпределиха първоначалните капитали. Говоря за периода от 1989 г. когато се раздаваха и червените куфарчета, които съвсем не се оказаха мит. Ако ще се прави операция “Чисти ръце”, трябва да видим какви са били източниците за финансиране на днешната олигархия, която толкова активно започна да си купува политици и започна да манипулира политическите партии. Ако се върнем в тези проверки само 10 г. назад, няма изобщо да стане ясно как са натрупани милионите, каква е била ролята на мутренските групировки, на обвития в тайнство кръг „Монтерей”, на бащата на прехода Луканов, нито къде се преляха милиардите от външнотърговските дружества. Механизмът, по който Бареков иска да извърши операция “Чисти ръце”, доказва много ясно, че партията му е ГМО. Когато кукловодите и политическите играчи искат една работа да не стане и да се компрометира, те слагат тези сериозни политически въпроси в устата на хора като Бареков и така ги компрометират. Бареков въобще не ми прилича на убития полски президент Качински, който проведе подобна операция. Бившият журналист няма нито неговия морал, нито неговата сериозна политическа теория. Освен това никой не е виждал Качински да се залива с шампанско за стотици евро на Ривиерата с олигарси, а за Бареков бяха публикувани такива снимки.

– Подозирате, че Бареков говори за „Чисти ръце”, за да се провали тази операция и да се компрометира в очите на гражданите?

– Разбира се, вижте колко е несериозна цялата политическа стратегия на Бареков. Тя повече прилича на политическо шоу, отколкото на сериозен театър. Бареков почна като десен политик, обещаваше да няма никакви контакти с БСП, с ДПС, за Бойко и ГЕРБ – вече е ясно. Но напоследък взе да става ляв. Сериозно ли е това поведение за човек, който иска обществото да му гласува доверие и да управлява страната? Бареков вече не крие, че милее за Русия и обещава България да бъде врата на Русия към Европа. И по каква причина България ще бъде нечия собственост, ще бъде нечия врата, вход на чужди интереси? България, като член на ЕС, може да бъде единствено и само врата на Европа към Русия. Това означава , че Бареков и партията му продължават да затвърждават една теза: България е Троянският кон на Русия в ЕС. Всъщност лексиката и тезите на Бареков напомнят за това, с което преди 20 години един друг политик – Ахмед Доган, ни баламосваше. Лидерът на ДПС предупреждаваше, че пътят на България за Европа минава през Босфора. Слава на Бог, тази дебелашка шега не се случи. България вече е член на ЕС, а в Турция забраняват интеренет и Фейсбук.

– Ако все пак акцията на Бареков “Чисти ръце” стартира, вярвате ли, че хората, които се спрягат като негови кукловоди – Цветан Василев и Дилян Пеевски, ще бъде разследвани?

– Ясно е, че след 2004 година и управлението на Царя тъмният произход на капитали и бизнес хубаво са изпрани. Това важи и за банкерката Цветелина Бориславова, която казва, че не се притеснява да я проверяват 10 г. назад. Естествено е, че при нея и такива като нея всичко ще бъде чисто и гладко, та за тях работят най-добрите експерти. Но конкретно – не вярвам, че Пеевски и Цветан Василев ще бъдат обект на операцията на Бараков, а още по-малко – че ще пострадат.

– Бареков непрекъснато се хвали, че привлича хора от други партии – добра ли е тази стратегия?

– Напротив, това е страшна грешка. Реално Бареков показва, че не може да създаде нови политици с чист и неопетнен образ, на които обществото да има доверие, а се въоръжава с ренегати, изгонени или провалени партийци, или тарикати, които просто гледат къде имат изгода. В отбора му са отломки от Атака, СДС, ДСБ, РЗС, партията на Кунева, БАСТА, ГЕРБ и кой ли не. Погледнете какъв отбор от „звезди” е събрал – Димитър Абаджиев, Мирослав Йончев, Светлин Танчев, Красимир Каракачанов, Дилов, Калинка Крумова, милиционера Петров… Та тези хора са обиколили сума ти партии и коалиции. Срамно е с такъв отбор да претендираш за властта. Последното „завоевание” на „България без цензура” се очаква да бъде Стефан Софиянски, който също клонял към тях. Софиянски ли е достойният да провежда операция „Чисти ръце”, та нима забравихме за далаверите му със Софийски имоти, със заменките на терени, халите и т.н.. Като кмет Софиянски остави столицата в плачевно състояние – без модерна инфраструктура. Спаси се от Темида благодарение на калпавото законодателство, което не дава възможност човек да бъде подведен под наказателна отговорност, ако решението е взето от колективен орган. Именно Софиянски се скри зад тази колективна безотговорност, а той е бил инициатор и вносител на много от предложенията.

Кого смята Бареков, че ще заблуди с хора като Софиянски и заиграващия с него Петър Стоянов? Това са хора и без доблест, без чест и достойнство. Може ли като кебапчийски котарак непрекъснато да обикаляш около различни партии, само и само за да си във властта. Тези хора имат проблем с достойнството си. И на мен от формацията на Бареков са ми предлагали да се включа в техни форуми и срещи, но винаги съм отказвал поради простата причина, че няма яснота за финансирането им. Отстоявал съм своя политическа позиция и кауза. Гостувал съм в предавания на Бареков, когато беше журналист, а и сега нямам лоши чувства към момчето Николай Бареков, но към лидера Бареков имам страшно много подозрения.

С тази армия от ренегати реално партията му се превръща в едно депо за твърди отпадъци. А от отпадъците, дори и да ги рециклираш, не можеш да произведеш чист, качествено нов продукт.

– Ако Бареков пробие на евроизборите, има ли вариант да се преформатира и парламентарното мнозинство?

– Има такава схема и тя не е лишена от логика. Ясно е, че сред членовете и симпатизантите, а и сред ръководството на БСП има явна настройка срещу ДПС, както и опитите да окупират всички властови позиции и възможности за далавери в държавата. БСП даде на ДПС една голяма и неконтролирана власт и един от поводите за създаването на АБВ е именно този. Да допуснем, че „България без цензура” е проект именно на някой от властовите центрове в БСП, а не на ДПС. В тази посока вероятно неслучайно беше и кафето на Местан и Борисов в Кърджали. Ако Реформаторският блок се представи добре на евроизборите, вероятно ГЕРБ не биха рискували да търсят друг партньор за национално управление. Но ако реформаторите се издънят, а това е много вероятно да се случи с кандидатурата на Меглена Кунева, тогава пред Борисов остава големият проблем – с кого би могъл да управлява. Вероятно при едни нови избори ГЕРБ ще бъде най-голямата партия, но няма да може сама да управлява. Тогава ДПС се очертават като възможен партньор. От друга страна, след евроизборите е твърде възможно в парламента да има ново преструктуриране и да се създаде доста по-голяма група на Бареков, формирана от напуснали и купени депутати от ГЕРБ, Атака, та дори и от ДПС. Така хората на Местан могат да се окажат излишни и ако ги оставят във властта – ресурсът им ще бъде чувствително орязан. Така Станишев ще демонстрира, че се е отърсил от зависимостта на ДПС и Атака в името на националния интерес, и ще управляват в рамките на този мандат с една центристка формация, за каквато се представя цензурата на Бареков. Ако приемем тази хипотеза за възможна, тогава възниква въпросът – къде ще се ориентира ДПС? ГЕРБ естествено стават техен възможен парламентарен партньор. Но хората на Борисов трябва да имат в предвид две неща – ако приемат ДПС за свой играч, това означава, че в ГЕРБ обичат леки жени, тъй като тази партия е показала, че може да се предлага както на десните, така и на левите, важното е парите да продължат да текат. Второ – ГЕРБ да прочетат  внимателно историята след 10-ти ноември, за да видят, че винаги когато е имало коалиция, крепяща се на гласовете на ДПС, тя е завършвала катастрофално. Така беше по времето на Филип Димитров, така стана и при Беров.

– Твърди се, че на кафето в Кърджали, първият въпрос на Местан към Борисов е бил: „Бареков ваш проект ли е?

– Ако това е така, наистина е потвърждение, че Бареков не е проект на ДПС. Доказват го и последните му изяви. Ясно трябва да се каже, че партията му защитава руския интерес в България, това се вижда от изказванията и от поведението му. Той не изключва, че може да пие кафе и със Сергей Станишев. Бареков е подобен на Атака инженерен проект на хора, свързани с много власт, пари и руските интереси. И ако хората залитнат по него, страната е обречена да бъде управлявана зле. Партията на цензурата става все по-руски и все по-антизападен проект, и твърде възможно е тази формация да защитава присъединяването ни към евразийския съюз. От друга страна, към Бареков са ориентирани хората от малките и бедни селища, които са по-необразовани и с по-малък достъп до информация.

– Мит ли са руските интереси в българските партии?

– Още от Освобождението ни от турско робство това руското присъствие в нашата политика е много силно. Съществува и сега, и няма смисъл от доказване. След като предприе тези агресивни действия към Украйна и Крим, Путин безспорно се утвърди като един от силните, макар и с отрицателен знак световни лидери. На него Балканският район му е много необходим като буферна зона от държави, бивши сателити на Москва, в които да има партии, контролирани от Кремъл.

– Възможно ли е в новите политически проекти да са внедрени лица с прочистени досиета в ДС?

– ДС и досиетата бяха един от факторите на скритата власт през годините на прехода. Но тези тайните връзки на ДС се преродиха в мощни финансови кръгове, които се обвити с обръчи от фирми и интереси. Сега вече не е достатъчно да си бил само агент на службите, важното е да си в част от далаверата, от сивия сектор на българската икономика, от тайното печелене на пари. Така ставаш вечно техен – на олигархията и мафията. Другият важен властови център са създадените много тайни масонски ложи в България. Те се контролират основно от хора на ДС. Политиците ги подлагаме на един основен скенер, но ние не знаем, кои са лицата в тези ложи и в какви интереси са преплетени. Тайната власт винаги е била много по-сладка от явната власт. И тази тайна власт от ДС едни неглупави хора я пренесоха в масонските ложи. Там спокойно днес съжителстват видни седесари и демократи, с ретроградни и зловещи лица от комунистическото минало. Така под тайната на масонското братство се въртят икономически и финансови интереси. Масонството като идея не е лошо, но в България то се оказа много близко до италианската му версия от 70-те години на миналия век – ложата на Личо Джели – П-2. Тоест, у нас и масонството е мафиотско в голямата си част.

От faktor.bg

Comments

comments