Вчера стана ясно, че парламентарните партии не са постигнали консенсус при консултациите при Президента за промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Липсата на този консенсус означава, че за момента българските граждани няма да покрият откраднатите пари от влогове над 100 000 евро в КТБ. Казвам откраднати без да имам 100 % сигурна информация, че това е така, но всички факти сочат на там. До преди месец стабилна банка, на която й се разрешава да купи друга, внезапно изпада в затруднена ликвидност, а към днешна дата – във фалит и отнемане на лиценз.

Липсата на консенсус този път е добра новина. Липсата на консенсус означава, че все още в управлението на страната има хора, които са против създаване на закон за узаконяване на кражбата. Липсата на консенсус означава, че все още има съпротива срещу пълното ограбване на България.

Само че…

Само че ние не знаем кой и колко пари е държал в КТБ. Не знаем колко пенсионни и здравно-осигурителни фондове са загробили парите на хиляди граждани в КТБ. Не знаем колко държавни предприятия лишават служителите си от заплати, заради лакомията по безумните лихви, които даваше КТБ. Не знаем кой е получавал кредити, не знаем и колко.

И тъй като не знаем, не знаем дали все пак няма и да платим масрафа, алчността и лакомията на шепа хора.

А тази шепа хора по един или друг начин са били във властта. Явно или тайно, пряко или чрез поставени лица те са взимали решения, чрез които първо са задоволявали собствената си лакомия и тази на господарите си и, второ и много по-важно, са ощетявали държавата и нейните граждани.

Греховете на тези хора аз отказвам да плащам. Отказвам да плащам греховете, дълговете и лакомията на политически брокери, които бъркат политиката с игра на борсата. Отказвам да плащам греховете и лакомията на хора, които са предали и продали избирателите си за шепа злато, вила или две и някоя друга кола. Отказвам да нося вина за алчността на друг.

И искам да направя важно уточнение. Аз не вярвам, че прехода в България е провален, а просто малко по-дълго се проточи… може би точно заради алчността на тази шепа хора. Знам, че България е в пъти по-добре отколкото преди 25 години, но вярвам, че може да бъди и в пъти по-добре отколкото е сега. Знам, че във всяко едно от досегашните управления мога да посоча положителни решения, за някое повече, за някое по-малко. Както и знам, че във всяко управление има грешки. Не бърка само този, който не прави нищо. Но тогава може да бъде обвинен в престъпно бездействие.

Но! Грешките се поправят. Грешките в управлението служат, за да се поучим от тях. И са грешки, когато са предизвикани от грешна преценка, непълен анализ, липса на време или други, сходни обстоятелства.

Когато обаче тези грешки са предизвикани целенасочено, злонамерено и с цел лична облага, то те са престъпления. И някой трябва да понесе отговорност за тях.

Сегашната криза ни дава уникален шанс да приключим с прехода. Да го приключим така, че да започнем следващия период успешно и силно. Да започнем с хора, които може и да са допускали грешки, но никога не са извършвали престъпления.

Comments

comments