Огнян Минчев, фейсбук

Ако изчакаме да отминат възбудените коментари на разгневени „русофоби“ и на огорчените „русофили“ за изказването на руския патриарх Кирил на сбогуване, можем по-спокойно да разберем какво всъщност се е случило.

Първо, и преди всичко, патриарх Кирил направи изказване с тон и патос, които са съвършено типични за руското великодържавно общуване с „по-низши“ субекти… Забравете, че в съзнанието на патриарха, на руските политици и чиновници, съществува система на международните отношения, изградена върху суверенитета и самоопределението на отделните нации. В руското великодържавно съзнание международната система е – или трябва да бъде – йерархия от доказали могъществото си „велики сили“, способни да сателитизират – да прибавят към „сферата си на влияние“ тези по-малки (а дори и по-големи) народи, които се намират в тяхната териториална протяжност и властова проекция. Още по-легитимен е властовия контрол на „великите сили“ върху тези повече или по-малко съседни народи, които споделят с нея обща религия, произход и културна идентичност. Затова патриарх Кирил счете за необходимо да ни припомни: „Вие, българи, защо се самозабравихте отново – както през 1915 и през 1941 г.? Защо приехте временната слабост на руската империя през 90-те години за картбланш отново да смените своите господари? Нима не знаете, че предателството на крепостните селяни и на крепостните народи се наказва с камшик? Засега – словесен камшик. Но, не само… Ну, подождите!“

В българския русофилски лагер няма несъгласие по същество с тази теза на патриарха. Русофилите се чувстват обидени от стила на изказването, който единствено считат за „обиден“ спрямо … не, не спрямо българската национална независимост, а спрямо техните топли чувства към Русия и нейната роля на регионален и евразийски господар. Ех, днес и русофилите не са това, което бяха. Един уважаващ себе си русофил трябва да познава достатъчно добре обекта на своето преклонение и да знае, че великодържавната култура на изказ не употребява уважителни и „лицемерни“ форми на изказване по европейски образец, а върви с всичка сила по същество – така както прави патриархът. Да, разберете – патриарх Кирил просто се държа естествено. Това е тонът – друг няма. Друг тон може и да има, но той се практикува в общуване с Америка, Китай… Не с неблагодарни субекти на освобождаване и преподчинение в собствената имперска амбиция.

Изводът – днешните русофили не познават Русия. Вече три поколения българи не са ходили, не са учили, не са опознали нрава и мирогледа на руското великодържавие. Затова, между впрочем са и русофили – поради незнание. Ако прогледнат – може и да не останат русофили. Така както в българското Възраждане русофили са дядо Либен и хаджи Генчо, чийто мироглед трудно надраства родната им Копривщица и затова образът им за „дядо Иван“ е твърде различен от този на хъшовете в Браила. Последните са учили и скитали из руската империя, изгонени са били от нея за непослушание и затова са тръгнали да правят национална революция, в която Русия няма място. „Ама ние го посрещнахме (патриарха) толкова топло, сърдечно, на колене…“, чувам някой да изплаче. Това е ваше задължение, драги мои, да го посрещнете така. Как той ще ви отговори зависи от господарската му воля. Нямате право да изисквате – не сте му равни. Кой ви е виновен? Сами сте се поставили на колене.

Второ, макар, че проблемът се набива на очи, никое политическо крило в България не желае да го постави прямо и открито – защо точно президентът Радев трябваше да стане обект на великодържавното бичуване? Нали той навсякъде, където отиде повтаря неотклонно – „Махнете санкциите срещу Русия!“ Нали издигналата го политическа сила вече 99 години играе ролята на основния инструмент на имперско проникване на Москва в България? Защо високият гост не си избра премиера Борисов за ответник на височайшия си гняв, а точно президента Радев? Неведоми са пътищата великодържавни, но нека все пак потърсим някаква логика зад всичко това. Преди година лидерът на БСП К. Нинова енергично отрече информацията за своя среща с ген. Решетников по време на пребиваването му у нас в хотела „Кристал Палас“. Решетников се обиди. И даде интервю, в което каза неща, далеч излизащи от рамката на обикновена обида. Каза, че БСП е ненадежден приятел на Русия, че не познава Радев и не знае какво може да се очаква от него и – особено важно – че познава позициите на ГЕРБ и Б. Борисов и ги смята за един по-добър партньор на Русия от тези на „Позитано“. Дали този избор се диктува само от идеологически афинитет – Решетников е консерватор и монархист, забравил комунистическото си минало? Едва ли. Истина е, че през последните десетилетия, въпреки ярката си про-кремълска реторика, БСП е един все по-слаб и ненадежден партньор, който през 2013 г. дори открито бе заменен от по-надеждното ДПС като първа партия на властта. Не само на сълзи не вярва Москва, тя не вярва и на добри намерения – уважава само силата и държи сметка за изпълнение на поетите ангажименти. Има и техническа причина за избора на Радев – новодошъл в политиката, пред обиграния и способен да излиза от конфузни ситуации Борисов. Казват, че на въпросната среща с патриарх Кирил, в президентството е имало само руски камери за видеозапис. Впоследствие се оказа, че от българска страна дори стенограма не е водена. Международни срещи по този начин не се подготвят. Освен ако не искаш да останат в тайна. Но ако Радев или неговите съветници са си правили илюзии, че подобно изказване на руския патриарх ще остане в тайна, значи наистина много лошо познават Русия. След завръщането на Кирил в Москва записът стана медиен хит в руските медии – но без отговора на българския президент, разбира се, какъвто и да е бил той.

Трето, от пропагандна гледна точка с оглед реакциите на руското обществено мнение, конституционните пълномощия на българския президент и премиер са без значение. Обикновеният руснак знае, че президентът е „по-главен“ и затова е по-добре той да бъде нахокан. Особено ако премиерът все по-често говори за размразяване на АЕЦ „Белене“, за „Южен поток“ и свързания с него газов хъб „Балкан“ – все проекти, които имат стойност, надхвърляща значително пропагандната… Хибридните операции на днешното самодържавие следват логиката на една дълга и успешна имперска традиция, която днес служи за завръщане на Русия като „велика сила“ – особено в Източна Европа и на Балканите.

Българските политици трябва да познават тази традиция за да защитават националния интерес на България. Но най-важното дори не е в познанието на хибридната великодържавна методология. Най-важното е България да бъде управлявана от хора със собствено и с национално достойнство. С позиция, която принципно отхвърля и загърбва българския комплекс за малоценност спрямо Русия и по този начин е в състояние поне отчасти да обезсили кремълския комплекс за имперско превъзходство.

Comments

comments