Иван Ибришимов

Съвсем наскоро „Движение 22 септември”, в лицето на известния режисьор и заслужил стар седесар Евгени Михайлов, отправи апел към членуващите в Европейската народна партия сестрински български партии и към още няколко по-малки, да се явят на предстоящите избори за европарламент с обща листа. Както можеше да се очаква, най-хладно предложението беше прието от отломките на славното някога СДС – Реформаторския блок и „Синьо единство”. И в двете организации имам много приятели и съмишленици и точно затова ме е яд, че ей така, на прима виста, отказаха всякакво сътрудничество с „22-ри септември”, защото видите ли, последните подкрепяли ГЕРБ.

„На европейските избори с тях сме конкуренти и никаква коалиция между нас не стои на дневен ред, а това, че Евгени Михайлов работи за ГЕРБ не е изненада за нас”, заяви лидерът на реформаторите Радан Кънев. От своя страна Христо Панчугов, лидер на „Синьо единство” не остана по-назад: „Призивът за някакъв общ Отечествен фронт срещу това управление може и да звучи добре, но ние няма как да си сътрудничим с ГЕРБ, докато те не понесат политическа отговорност за управлението си. Миналото съществува и няма как да го забравим”, добави той.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов засега мълчи по темата „обща листа”, но повтори познатата си теза за „силно общо реформаторско експертно правителство” след предсрочен парламентарен вот. Звучи по-скоро пожелателно. Листата на ГЕРБ за евроизборите се води от две безспорни имена – Томислав Дончев и Андрей Ковачев.

Съответно и двете бутикови партии вдясно обявиха своите листи – за Реформаторския блок водач е Меглена Кунева с подгласник Светослав Малинов, а за „Синьо единство” – очаквано начело е Надежда Михайлова, но с изненадващ втори в лицето на уважавания журналист Бойко Станкушев.

Такива са засега фактите. Но от тях произтичат много въпроси, на които поне аз не мога да дам еднозначен отговор, а което е по-лошото, не чувам отговор и от коалициите, на които симпатизирам.

Примерно – кой е основният опонент за евроизборите на автентичните десни, както с право обичат да се наричат – БСП или ГЕРБ? Ако се доверим на официалната им реторика – БСП, но ако надникнем зад думите и добавим неприкритата емоция – ГЕРБ. Основните тези – ГЕРБ се опитвали да обсебят цялото дясно пространство. ГЕРБ отричали успешното управление на ОДС в периода 1997 – 2001 г. ГЕРБ отказвали да поемат своята отговорност за сериозните грешки по време на собственото си управление в сферите на икономиката, енергетиката, социалната сфера и т.н. За полицейщината да не говорим.

Да, ГЕРБ допуснаха някои груби грешки, като замразяването на заплатите и пенсиите, натискът, забавянето и буквално спирането на плащанията към малкия и средния бизнес, обвързването със строителството на тръбата „Южен поток” през главата на партньорите ни от ЕС, непрекъснатите скандали с подслушвания и откритата война със съдебната власт. Мога да продължа с изреждането, но не е нужно. Защото в другата паничка на везната, без да броим пътното строителство, тежат две изключително важни решения. Първо, спирането на грандиозната далавера с АЕЦ „Белене” и второ – последователното и принципно придържане към евроатлантизма. При управлението на ГЕРБ, за разлика от сега, принадлежността на България към ЕС и НАТО и изпълнението на съюзническите задължения никога не са предизвиквали съмнение както сред партньорите, така и сред демократичните обществени кръгове у нас.

На какво сме свидетели днес – БСП се бори яростно не само за Южния поток, но и за рестартиране на заробващия проект „Белене”. Теглят се милиардни кредити, които не отиват за раздвижване на икономиката, а за предизборни социални плащания със съмнителен ефект.

Истинско чудо е решението на КСНС при президента Плевнелиев за непризнаването на Кримския референдум, защото мощни партийни кръгове около „Позитано” 20 все по-открито апелират за връщане на България в Руската и евразийската орбита на Путин. С разкраченото си положение между Москва и Брюксел днешните управляващи не са в състояние да гарантират защитата на националната сигурност и на националните интереси. Тази най-важна тема заслужава отделно внимание и затова ще спра дотук.

В крайна сметка искам да припомня, че разумният подход в политиката изисква много прецизен анализ на плюсовете и минусите при оценките на едно или друго управление, определянето на точни приоритети за бъдещето и градирането им в краткосрочен, средносрочен и стратегически план. И преди всичко – постигането на обективна самооценка за собствените сили и възможности.

Нека си признаем – днешните възможностите на автентичните десни – Реформаторския блок и Синьо единство са силно ограничени и стигат пряко сили до вкарването на един или двама /общо/ евродепутати на предстоящите избори. Опасявам се, че издигането на г-жа Меглена Кунева за водач на листата на РБ пред Светослав Малинов /без да коментирам качествата им/, също не допринася за увеличаване на доверието на традиционните сини избиратели.

Но да приемем оптимистичния вариант, че общият брой на евродепутатите от семейството на ЕНП се окаже по-голям от този на партиите от управляващата тройна коалиция плюс АБВ и се тръгне към парламентарни избори наесен. Да допуснем дори, че след вота тогава в българския парламент ще имат свои представители и двете автентични десни коалиции. Ще имат, чудесно, но при всички случаи те няма да са достатъчни за самостоятелно управление. Е, кои ще са потенциалните партньори тогава – БСП и ДПС или ГЕРБ? Защото другият вариант е оставането в глуха и гарантирано неефективна опозиция. Кое е по-добре и по-естествено?

Не апелирам за безпринципно и силно компромисно партниране или коалиране с когото и да било. Но категорично смятам, че мостовете вдясно не трябва да бъдат горени, а политиците трябва да си дават ясна сметка за тежестта на думите! И определено мисля, че апелът на „22 септември”  носи разум и заслужава внимание.

От pozicia.eu

 

Comments

comments