Георги Ангелов

Когато позволили на Дън Сяопин да се завърне от изгнание и да заеме висок пост в управлението на Китай, той решил първо да се занимае с образованието. За кратко време успява да направи мащабни реформи и да даде тласък на развитието на образователната система. Изпраща десетки и стотици хиляди китайци да учат в чужбина, за да донесат обратно знанието, необходимо за развитието на китайската икономика. След това, разбира се, Дън се заема по-детайлно и с икономическите реформи, които превръщат Китай в икономическо чудо. Между другото днес Шанхай се нарежда на първо място в света по всички показатели за образованието – математика, наука, четене и грамотност.

Подобен е примерът на Южна Корея. Една изключително бедна страна, пострадала от колониални борби, войни и разделение и със слабообразовано население, днес корейска компания е лидер в производството на смартфони, а Корея е богата страна със стандарт на живот подобен на западноевропейския. Отново голяма роля има образованието – което става национална цел и се развива въпреки тежките политически проблеми (диктатори, корупция, протести и пр.). Корея също е сред водещите страни по отношение на образованието.

Ще кажете, и с право, че образованието не е всичко. Че има нужда от икономически реформи, инвестиции, бизнес среда, върховенство на закона, администрация, конкурентоспособност, пенсионна реформа и куп други необходими за икономическото развитие неща. Обаче без образование е много малко вероятно една страна да успее да извърши успешно толкова много важни и трудни промени. Именно затова твърдя, че образованието е в основата на всичко.

Нека вземем за пример интеграцията в Европа. Да, вярно е, че станахме членове на Европейския съюз и НАТО. Обаче близо две трети от българското население не говори никакъв чужд език (министри и висши политици имат същия проблем). Много от малките и най-изостаналите общини и региони нямат капацитет и не могат да се възползват от възможностите на ЕС, дори и от еврофондовете. Много хора нямат дори базови умения за работа с компютър и не са ползвали никога интернет. Образованието е това, което може да преодолее тези проблеми и да открие голям икономически потенциал. Без него членството ни в ЕС ще си остане до голяма степен на хартия.

Напоследък е модно да се говори за нуждата от отрасли с висока добавена стойност. Но тези отрасли не се развиват с пожелания и политически приказки – те изискват на първо място голям брой висококвалифицирани кадри. В крайна сметка икономиката на знанието изисква наличието на знание. А когато мнозинството от безработните са без квалификация или с ниско образование, трудно може да бъдат включени в отрасли с висока добавена стойност. И тук образованието е ключово, за да може да се реализира потенциалът.

Социалните проблеми и бедността също все по-често са във фокуса на вниманието. За съжаление те по-често се използват за идеологически цели (например атаката срещу плоския данък), отколкото да се анализират в дълбочина. Данните обаче ясно показват, че рискът от бедност е силно свързан с образованието – бедността при високообразованите е минимална, докато бедността при нискообразованите е повсеместна. Същото се отнася и до заетостта – най-голяма безработица има при хората без образование и квалификация, те са и най-пострадалите от кризата. Всичко това ни води до извода, че фокусът върху образованието е задължителен, за да се намали бедността.

А какво да кажем за пенсионната реформа или бизнес средата? При настоящата демография с все повече възрастни и все по-малко млади хора, имаме нужда от висока производителност на труда, за да може малкото работещи да успеят да издържат пенсионната система. А ключов фактор за производителността на труда е образованието (заедно с инвестициите в машини и друг физически капитал). Всяка пенсионна реформа ще се провали, освен ако не е съпроводена от по-добро ниво на образованието. Същото се отнася и до бизнес средата – очевидно е, че администрацията не възприема дори очевидни неща като електронното управление и интернет услугите, основно защото висшите ръководни кадри не могат да работят с компютри и/или не знаят чужди езици, за да прилагат добрите международни практики.

Подобен е проблемът и с институциите и демокрацията. Няма как демокрацията да работи добре при маргинализация на големи групи от обществото и ниско ниво на образованието. Няма как и институциите да са силни, ако обществото не е развито. Образованието е ключът.

От forbesbulgaria.bg

Comments

comments