Фрейзър Нелсън, в. „Дейли телеграф“

От десетилетия изглежда сякаш Бог си прави голяма шега с човечеството, разполагайки най-големите резерви на горива на най-неблагоприятните места. Иран, Русия, Саудитска Арабия, Туркменистан – всичките с откровено репресивни режими, които не чувстват нужда да станат отворени, конкурентни демокрации. Както Владимир Путин разбра, ако притежаваш газ, от който се нуждае богатият свят, можеш да се измъкнеш безнаказано дори да извършиш убийство.

Да вземем предвид вчерашната среща на върха на Европейския съюз. Лидерите стигнаха на практика до съгласие, че Путин много ги е подразнил с анексирането на Крим. Те може дори да оставят някои от олигарсите без карти за пазаруване в “Хародс”. Но дали ще стигнат по-далеч?

Трудно, особено когато Русия доставя една трета от европейския газ. Както финландският министър по европейските въпроси откровено каза: “В крайна сметка не можем да направим кой знае какво. И си мисля, че руснаците знаят това”.

Европа е поразен от рецесия континент, зависим от контролираната от Кремъл енергийна цена. Путин хитро намали тарифите на “Газпром” за региона миналата година, повишавайки зависимостта му от руски газ до рекордни нива. С това той сполучливо купи външната политика на ЕС.

Ще му бъде по-трудно сега да купи Америка. В момент, когато Барак Обама обмисля варианти, той разполага с ново съществено оръжие, което не е сигурен как да използва. През последните няколко години шистовата революция напълно промени американското енергийно богатство. Когато Путин нахлу в Грузия, изглеждаше сякаш запасите на газ на САЩ са на изчерпване и Джордж Буш примирено се чудеше дали да не купи малко от Русия.

От тогава изобилието на шистов газ изстреля производството на американски суров продукт с 60 процента нагоре, пращайки страната в неочаквана ера на енергийно изобилие. Цените на газа се понижиха с две трети; заводи и работни места отново наводняват щатите със западнала икономика. До края на това десетилетие Америка ще изнася повече енергия, отколкото внася.

Това е прекрояване на световната енергийна карта, а изводите далеч надхвърлят икономиката. Ако Америка няма нужда от арабския петрол, защо да харчи милиарди да държи Пети флот на САЩ да пази мира в Персийския залив? Защо да пролива толкова много кръв и богатство отвъд границите си, ако държавният интерес не налага това? Защо да не зареже Европа сама да си оправя задния двор и да остави този задлъжнял до гуша континент да посрещне последиците от това, че не плаща за прилична армия?

Събитията в Крим обаче прибавиха и друг въпрос: защо Америка да не използва новооткритите си енергийни резерви като оръжие? Би било достатъчно лесно да го стори. Ако Обама изнасяше повече от този газ, той би пратил световните цени на дъното – така ще бъде наранен не само Кремъл, но и олигарсите, които подкрепят Путин. От всички оръжия в американския арсенал Кремъл се страхува най-вече от новата енергийна мощ на Вашингтон.

Русия в действителност е гигантска газова компания, която си има и армия. Интересите на Москва са същите като интересите на държавните газови концерни, което обяснява до голяма степен странната й външна политика. Защо трябваше Путин да защитава Башар Асад, когато той тровеше с газ собствения си народ? Отговорът ни бе припомнен на Коледа, когато Русия подписа сделка за период от 25 години с режима на Асад, предоставяща на държавната енергийна фирма “СоюзНефтеГаз” парче от Левантийския басейн. По този начин Асад се присъедини към империята, която на практика има Путин.

Ето защо ястребите във Вашингтон не са доволни, че Обама разполага изтребители F-16 в Полша и го призовават да си отмъсти с твърда тръбопроводна политика. Тексаският конгресмен Тед Поу в сряда внесе законопроект, който би ускорил доставките на американски газ за Украйна и други застрашени региони.

Лидерът на републиканското мнозинство в Камарата на представителите Джон Бейнър казва на Обама, че неговата уклончивост с лицензите за износ на газ е помогнала на Путин “да си финансира геополитическите цели”. Твърдолинейните защитници на идеята да се изиграе картата с горивата казват ясно: енергията има стратегическа стойност и това, че Обама не я използва, подсили врага.

Друго оръжие, което президентът може да използва, е да одобри нефтопровода “Кийстоун Екс Ел”, който ще прекарва петрол до крайбрежните рафинерии, готов за износ. След това може да вдигне забраната за износ на суров петрол, която стои още от кризата през 70-те. Президентът може да одобри по бързата процедура 15-те терминала за износ на газ, които още чакат планирано одобрение да започнат доставки за американските съюзници.

Всички тези искания бяха правени от години в името на по-евтина енергия. Зелените протестираха, както и тези, които се страхуваха, че износът ще направи горивото отново скъпо. Едва сега обаче износът на енергия изглежда като съществен инструмент на американското държавническо изкуство – оръжие в условията на нова студена война.

Не е трудно да предположим какво би направила Хилари Клинтън, фаворит за президентския пост на следващите избори. Когато бе държавен секретар на Обама, тя рано-рано забеляза възможността за експлоатация на американския петрол. Думата “енергия” бе спомената 81 пъти в Четиригодишния преглед на дипломацията и развитието, в който имаше предложение за създаването на Бюро за енергийни ресурси, което “да обедини нашите дипломатически и програмни усилия”. Това бюро работи задкулисно и е натоварено със задачата да помогне на Украйна да намали енергийната си зависимост от Русия, макар и не достатъчно бързо, както се оказа.

Ястребите могат да твърдят, че новото оръжие на Америка вече е било използвано с голям успех върху Иран. Неотдавнашните санкции, целящи да принудят аятоласите да седнат на масата за преговори, проработиха само защото САЩ имат толкова много енергия.
До неотдавна, ако 1,5 милиона барела ирански петрол на ден бяха изваждани от пазара, цените щяха да скочат и да нанесат вреди на всички. Този път обаче Америка успя да убеди съюзниците си, че ще увеличи продукцията и така ще запази цените стабилни. Когато САЩ заплашиха с по-големи съкращения иранския експорт, аятоласите се опулиха. Без шистовата революция такъв гамбит щеше да е невъзможен.

И така след Техеран трябва ли Москва да е следващият полигон за американската енергийна бомба? Обама по природа е предпазлив президент, а тук има много неща, за които трябва да се внимава. От него се иска всъщност да действа като руснаците и да използва открито енергията като дипломатически коз. Това създава опасност всяко бъдещо развитие на американската енергийна индустрия да изглежда като враждебен акт.

Освен това Путин ще отговори, от което европейските съюзници ще ги заболи много повече, отколкото Америка. Както показа вчерашната среща на върха, Германия няма желание да се конфронтира с Кремъл. Дори консервативният в. “Велт” заяви, че “Западът трябва да се спогоди с Путин”.

Шистовата революция и нейните огромни последици изненадаха до голяма степен и Вашингтон – тя бе неочаквана, дори преди шест години. А след шест години Америка ще е задминала Саудитска Арабия като най-голям износител на въглеводороди в света с цялото допълнително влияние, което носи този статут.

Десет години след това САЩ ще си бъдат напълно самодостатъчни – развитие на събитията, което може да преобрази световната политика толкова, колкото и падането на Берлинската стена. За момента обаче кризата в Украйна служи да припомни на Обама, че Америка още не е готова да използва пренасищането си с енергия в пълен обем. САЩ не разполагат с инфраструктура за износ и едва започват да се учат как да използват допълнителния си инструмент за влияние. Но поне сега е далеч по-ясно защо Америка се нуждае от това да добива много повече газ, когато е необходимо.

Това само по себе си трябва да привлече руското внимание. Подобно на Студената война принципът ще бъде този на възпирането. Путин ще бъде по-малко вероятно да удари, ако разбере, че следващия път Америка и новата й енергийна индустрия ще са подготвени за него.

От e-vestnik.bg

Comments

comments