Никос Констандарас, в. Катимерини

 

В самата природа на референдумите е да разделят хората. Лагерите „да“ и „не“ си имат своите страстни привърженици и едните ще спечелят, а другите ще изгубят. Вотът в неделя за това, което правителството ни представя като предложения на кредиторите за удължаване на помощната програма, заплашва да раздели хората много повече.

Защото не става дума за някакъв маловажен въпрос – ще се определи настоящето и бъдещето на страната ни, нашата идентичност като европейци, обществото, в което ще отглеждаме децата си и в което ще остареем. Резултат, водещ към национален банкрут, не само ще засегне живота ни, той ще промени абсолютно всичко.

От момента, в който премиерът Алексис Ципрас призова за референдум в ранните часове на събота, расте заплахата от дълбоко разделение между гражданите. Правителството представя гласуването с „не“ като горд акт на отпор срещу чуждестранна интервенция, а лагерът „да“ е описван като симпатизанти на непопулярните съкращения и слуги на чужди сили. Тази позиция е основана на изпробваната концепция, че всеки, който не е съгласен с нас, служи на сенчести интереси.

Но това ново разделение е различно. То не е основана на идеологическите или класовите разриви от миналото, а на пропастта между тези, които вярват, че могат да наложат волята си на света, и онези, които искат да опитат да върнат Гърция в състояние да се справи в настоящите предизвикателства. Това е разделение между гърците, гледащи какво става в страната им, и космополитите, тръгнали да завладяват света.

Фактът, че предложението на СИРИЗА е подкрепено от коалиционните им националистически партньори „Независими гърци“ и от неофашистката „Златна зора“, показва, че днес най-дълбокият разрив в политиката и обществото ни е по линията на това как възприемаме самите себе си и мястото ни в света. Идеологическите различия между левица и десница избледняват, докато се увеличават тези между реформатори и популисти.

В историята ни популисти и реформатори са се сменяли на власт. Популизмът е бил норма, но когато е заплашвал цялата държава да дерайлира, е следвал период на толерантност за провеждане на дълго отлагани реформи. През последните няколко години икономиката ни рухна в резултат на полудели популисти, но още не се виждат усилия за справяне с проблемите – антикризисният меморандум от 2010 г. масово се възприема като чужда интервенция, предизвиква недоволство и не се подкрепя от политическата система или обществото.

СИРИЗА се възползва от този гняв срещу съкращаването на разходи и провеждането на реформи и заложи на лесни обещания за завръщане към миналото на едно безотговорно благополучие. Сега, заклещена между исканията на кредиторите и натиска от собствените ѝ избиратели и съюзници, СИРИЗА разчита единствено на популизма. Прехвърлянето на отговорността върху хората чрез свикването на референдум е само един аспект от това.

Когато т.нар. реформаторска левица представя проблемите на Гърция като спор между патриотите и някаква Пета колона, тя използва речник от миналото (когато бе жертва на преследвания от десницата) или демонстрира зависимостта си от един фалирал начин на мислене.

Големият разрив днес е между това кой – независимо от партийната принадлежност – мисли по този начин и кой иска да се заеме с предизвикателствата и да победи.

Разделението не е идеологическо. То е заради различия, от които зависи оцеляването ни.

 

В. „Дневник

 

Comments

comments