Проф. Калин Янакиев*

Животът на църквата не е като живота на политическите партии и неговият ритъм трудно би могъл да бъде приписан на една-единствена личност. При нас Негово Светейшество е пръв между равни. По устав и по традиции църквата ни има по-скоро синодално, отколкото еднолично патриаршеско управление, каквото има в Московската патриаршия. Въпреки това обаче не може да не се отбележи, че след избирането на дядо Неофит за предстоятел на църквата точно преди година, от тогава досега имаше процеси на оздравяване, независимо от раздухването на определени скандали.

В Българската православна църква бяха избрани трима нови митрополити. Те заеха местата на владици, които бяха разкрити като сътрудници на ДС. Църквата ни вече има архиереи с чисто минало. Двама от тях със сигурност бяха избрани и поставени на митрополитските престоли с желанието и по избора на своите епархии, т.е не бяха спуснати отгоре. Имаше опасност това да се случи във Варненската и в Неврокопската епархия, но църковният народ избра сам своите архиереи.

Беше прекършена и опасна тенденция, която започна преди интронизирането на патриарх Неофит – а именно създаването и борбата на определени архиерейски партии в Светия синод. Бе скършена нецърковната, властолюбива амбиция на лобито на един от митрополитите да създаде такава партия. Изборът на новите митрополити сложи край на тази амбиция. Започна и оздравяване на енорийския живот. Все по-често хората идват в храма не само защото живеят край определена църква и идват да запалят свещ, а защото действително живеят живот в храма и участват в тайнствата на църквата. Това са признаци на оздравяване на БПЦ.

Има, разбира се, и много проблеми. Нашата църква продължава да бъде провинциална. След посещението на патриарх Неофит при Вселенския патриарх в Истанбул и от разговора между двете църковни делегации с право нашата църква е упреквана, че все още не участва в междуконфесионалния диалог – в разговора между Православната и Католическата църква, в който се правят усилия за някакво единение. Не участва и активно и в отдавна течащата подготовка на бъдещия Всеправославен събор.

БПЦ трябва да даде становище по много важните въпроси кой да го председателства, как да се взимат решенията и какви теми ще се обсъждат. Това говори за провинциална отделеност на нашата църква от останалите православни църкви. За България проблем е, че има толкова малко монаси. Практически всеки втори или трети е бъдещ епископ на БПЦ, което поражда създаването на едно паркетно монашество. Излиза, че такова поприще се приема не заради аскетизма, а от кариеристични подбуди. Това трябва да бъде преодоляно. Но иначе като цяло имаме църковна година, която може да бъде определена като успешна и възходяща.

Няма как да бъдат отминати обаче скандалите в БПЦ. Случаят с игумена на Бачково епископ Борис е толкова грозен, че наложеното наказание на този духовник за момента е меко и снизходително. Той не би трябвало да бъде въобще духовник. Другата част от т.нар. скандали – хомосексуалните, са по-скоро силно медийно преувеличени. Става дума за един отделен случай в Троянския манастир, който нашумя толкова много, че беше изкуствено създадено мнението, че в църквата цари Содом и Гомор.

Тази картина е фалшива и тази контраофанзива започна не без участието на уличения в същински отвратителни прегрешения епископ Борис. Има и някои среди в църквата – като двамата братя Янакиеви, с които нямам никаква роднинска връзка, които сипят закани срещу неопределени хомосексуални духовници и дори са готови на саморазправа. Това е абсолютно недопустимо за един духовник. В църквата грехове има и винаги е имало и те трябва да бъдат лекувани, а не изтребвани.

Бих искал обаче лично патриарх Неофит и Светият синод да вземат най-сетне отношение към националистическата злоупотреба с православието в нашата страна. Не е допустимо фашизоидни кръгове в страната ни да демонстрират своята нетърпимост, носейки църковни символи, икони, кръстове и демонстрирайки своята привързаност към православието. Те използват православието, за да оправдаят своята агресивност. Православието е вселенско изповедание, а не е фолклорен орнамент на българщината. Затова не е допустимо партии на омразата да парадират с християнската религия.

От vsekiden.com

* Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ ‘Св. Климент Охридски’, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (SIEPM). Бивш член на Националното ръководство на ДСБ.

Comments

comments