Огнян Минчев

Мисията на интелектуалния елит на една нация е да създава ценностите и нормите на обществения живот, да определя публичната етика и да очертава пътя на държавата и обществото към поредни бъдещи цели. Затова един интелектуален елит, който върши работата си има многократно по-голямо влияние, отколкото е аритметичната съвкупност от гласовете на интелектуалците и обкръжаващата ги градска средна класа.

За съжаление в България влиянието на интелектуалния елит е равно на аритметичната съвкупност от гласовете му. Затова и тази аритметична съвкупност се разпилява в публичния живот, а ролята на интелектуалната средна класа се упражнява от популисткия елит на поредните влиятелни – за кратко или за дълго – партии.

Разпадът на Реформаторския блок е поредното тъжно доказателство за несвършена работа на българските интелектуалци и водената от тях градска средна класа.

Вместо Бойко Борисов да се страхува от тях и от техния потенциал да насочват обществото по един път, с който ГЕРБ и другите по-големи партии трябва да се съобразяват, РБ се страхува да не бъде обсебен и употребен от Бойко Борисов. Затова и реши да разпусне последния вариант за някакво обединение на градския либерално-индивидуалистичен елит около една разумна програма за управление, чрез която можеше да бъдат укротени популистките лупинги вдясно, а защо не – и вляво.

Вярно е – на лидерите на РБ им се събра много. Зад гърба им техните собствени съпартийци правиха всичко възможно за да осуетят „противоестествения сговор“ между „истинската десница“ с „една кукувица“ и … т.н. …

Оттук нататък никой няма да обръща сериозно внимание на поредните опити за сглобяване на нещо смислено от т.нар. традиционна десница. На каква традиция служи тя и защо е точно десница е отделен въпрос – от второстепенна важност. Важното е, че сме свидетели на поредния крах от типа „на ти куклите, дай си ми парцалките“, с който както вляво, така и вдясно се възцарява необратимо популистката – народняшка политика.

Това има някои предимства и редица недостатъци, които сме заслужили да изпитаме на гърба си. Това, което е без съмнение, е преминаването на всички икони, фетиши, тревоги и самомнения за изключителност на „традиционната десница“ в частния живот, частните фен клубове и частните спорове за това, какво би могло да се случи, ако „не бяхме изтървали на воля комунистите“. Публичният живот ще остане груб, лаладжийски и тарикатски – без особен интелектуален багаж, което е естественият резултат на всичко описано по-горе…

Текстът е публикуван във facebook-страницата на автора.

Comments

comments