Доскоро Молдова бе смятана за сигурен кандидат за сключването на споразумение за асоцииране с Европейския съюз – и то въпреки кризата около Приднестровието, което държи на присъединяването към Русия. Подписването на договорите между Молдова и ЕС е планирано за лятото. Междувременно обаче не е никак сигурно дали този план ще бъде осъществен – включително поради факта, че Путин засилва натиска над бившата съветска република.

През септември 2013 година той ограничи вноса на вино от Молдова, след което пък забрани на общо 20 000 молдовски гастарбайтери да заминат за Русия. Сега идва ред на следващата фаза от неговите опити да попречи на сключването на споразумение с ЕС: от няколко седмици насам гагаузкото етническо малцинство се противи на задълбочаването на търговските контакти с ЕС, тъй като намира за по-важни икономическите връзки с Русия. Ядро на отпора срещу споразумението с ЕС е град Комрат – столицата на автономната област Гагаузия.

Твърдо „да“ на съюза с Русия

Инициатор на съпротивата е административният ръководител на Комрат Михаил Формузал, който през февруари свика референдум срещу споразумението с ЕС. Този договор ще наруши икономическото равновесие и освен това ще застраши автономията на гагаузите, предупреди Формузал. Оттам нататък не е чудно, че 98,5 процента от включилите се в гласуването 70 000 гагаузи казаха „не“ на споразумението с ЕС и отдадоха предпочитанията си на влизането в митнически съюз с Русия. В правен план обаче референдумът няма никаква стойност, тъй като мнението на гагаузите не е определящо за курса на Република Молдова като цяло.

Автономно управляваният регион поддържа отдавна добри търговски отношения с Русия – руският пазар е жизненоважен за гагаузите, които се занимават предимно със селско стопанство. Виното и плодовете от региона не биха имали никакъв шанс на европейския пазар, казва Формузал не без основание. „Нашата икономика има нужда от още десет години, за да стане конкурентоспособна в ЕС. А в тези десет години единственото ни спасение е руският пазар.“

Русия ще се „отблагодари“

Пенсионерът Димитри Димчиоглу също е участвал в референдума, но се е ръководил повече от прагматични, отколкото от политически съображения. „Не съм гласувал за Русия, а за митническия съюз. Ние, гагаузите, нямаме нищо против ЕС. Просто сме срещу прекъсването на връзките с Русия.“

„Основният проблем е, че в Русия работят около 25 000 гагаузи. Ако споразумението за асоцииране с ЕС бъде подписано, те ще бъдат прогонени от територията на Руската федерация“, обяснява на свой ред гагаузкият губернатор Михаил Формузал. „И какво ще се случи оттам нататък? Хората ще очакват от мен да им дам работа, а аз не съм в състояние да им я осигуря“, добавя той. Само влизането в митническия съюз на Путин би гарантирало стабилността в региона и неговата автономия, убеден е Формузал. Още повече, че Русия вече е обещала да се „отблагодари“ – чрез внос на големи количества гагаузко вино и чрез намаление на цените на доставяния газ.

Политическата роля на референдума

Макар свиканият от Формузал референдум да има само символичен характер, той съдържа огромен политически заряд – тъй като на този референдум гагаузите гласуваха едновременно и за това, че ще обявят независимост, ако парламентът в Кишинев действително даде одобрението си за споразумението с ЕС. Суверенитетът на Република Молдова и без това е застрашен, след като румънският президент Траян Бъсеску открито поиска обединяването на Молдова и Румъния, посочва Формузал.

През есента в Молдова предстоят парламентарни избори. Проучванията дават преднина на комунистите. „Молдовците не са глупави. Те виждат по телевизията как под знамената на ЕС се провежда антидемократична политика. Ние искаме да покажем какви са предимствата на митническия съюз с Русия“, казва Ина Шапук, депутатка от Комунистическата партия.

От dw.de

Comments

comments