Христо Баларев*

По повод статията на Ивайло Дичев „Паметник на Лучников, а мирише на комунизъм“, публикувана в „24 часа“ на 19 октомври, искам да отговоря в качеството си на председател на Националния клуб за демокрация „Светослав Лучников“, един от инициаторите за изграждането на паметника.

1. Защо паметник на Лучников? „Без нравствената си същност човекът престава да бъде човек.“ „Човекът се различава от животното и по това, че за него има нещо по-скъпо от живота: Бог, Родина, Морал.“ Това са думи на Светослав Лучников и целият му живот е свидетелство за искреността им. Няма човек, който да може да го обвини в корист или в използване на служебно положение за лично облагодетелстване. Като министър живя в своето жилище от 48 кв. м на ул. „Янтра“, в което стаята му беше и кабинет, и спалня. Като председател на Националния клуб за демокрация даряваше на клуба всички хонорари извън заплатата си. Беше лоялен член на своята организация, но никога не погази принципите си – не стана роб на партийната дисциплина. Казваше: „Аз нямам отношение с личности, имам отношение с принципи“.

Огромният авторитет на Лучников сред колегите и съпартийците му, а дори и сред много от политическите му противници е признание за неговата почтеност и мъдрост.
Идеята всъщност беше чрез паметника да се отдаде почит към морала в политиката чрез избор на една конкретна личност! Това личи и от посланията, написани на паметника:
„Вие, които искате да управлявате, замразете личния си интерес!““Без морал няма общество, няма демокрация – побеждават хитростта и насилието!“

2. Самоинициатива на група граждани ли е изграждането на паметника? Идеята за изграждането дойде от родолюбивия българин, живеещ в САЩ, д-р Георги Лазаров, който искаше да спонсорира скулптура за паметник на честния политик чрез фондацията „Св. Георги Победоносец“, и от г-н Филип Димитров, който е предложил това да бъде именно Светослав Лучников. Тази идея беше обсъждана широко в средите на Синята коалиция, бе прегърната от общински съветници от СОС и приета с решение на СОС на 15 април 2010 г. Ние, от Националния клуб за демокрация „Светослав Лучников“, с радост поехме задачата да организираме проектирането на постамента и озеленяването, придвижването на процедурата за получаването на разрешенията и за събиране на дарения за покриване на всички разходи. Мястото на паметника бе уточнено и всички изисквани от закона процедури бяха изпълнени съгласно решенията на Общинския експертен съвет по устройство на територията към Столична община. Разрешението за строеж бе издадено на 5. 10. 2011 г., обявено от район „Средец“ за възражения и влезе в сила на 7.11.2011 г. На 3.2.2012 г. бе направена първата копка, на която присъстваха много граждани.

3. Кич ли е паметникът? От Съюза на художниците в България бе определена комисия в състав: проф. Милан Андреев, секретар на секция „Скулптура“, доц. Светослав Христов и скулптора Валентин Гондов. С тяхно участие проектът за скулптурата бе разгледан на две заседания. Първото – на Общинския експертен съвет по устройство на територията към Столична община за приемане на идеен проект в гипс, и второто – на специално назначена комисия за приемане на пластичната макетна фигура от глина в мащаб 1:1. Становището на комисията е: „Скулптурата притежава убедителна портретна прилика. Уловени са излъчването и характерът на образа. Много сполучливо е намерен мащабът, съответстващ на мястото на разполагане“.

4. Законът за реституцията на градската собственост! Лучников искаше с този закон да се възстанови справедливостта по отношение на хората, чиито имоти бяха отнети в продължение на близо половин век. Неговото желание беше законът да бъде много по-радикален, защото това беше моралното, но направи единственото възможно. Както по тази причина, така и поради особената важност на този закон той е толкова спорен.

5. Миризмата на комунизъм! Този монумент не е идеологически, а е урок по морал. Не става въпрос нито „да почетем великия човек, тръгнал от нашата кална улица“, нито „натриване на носа на комунистите“, а за сериозна национална педагогика! На всеки, който има съмнения в това твърдение, бих препоръчал да прочете поне една от прекрасните книги на Светослав Лучников „Отвъд нищото“, „Великото безумие“, „Пламък за свещите“, „Търсен предел“ или „Истината“. Всяка една от тях може да се ползва и като учебник по морал.

Посочете ми политик от времето на прехода, независимо от коя политическа сила, издигнал морала в култ и доказал на дело своята безкористност, както това стори Светослав Лучников, и аз ще стана най-ревностен привърженик за неговото почитане по подобаващ начин.

От 24chasa.bg

* Проф. Христо Баларев е председател на Националния клуб за демокрация „Светослав Лучников“.

Comments

comments