От месеци се нервирам безшумно на Реформаторския блок. Или по-скоро шумно, но в рамките на декадентски приятелски компании. Но идват избори и е време да си кажем кривиците.

Първо, нервираше ме отказът, коалицията да се дефинира като дясна. Нямах (и продължавам да нямам) обяснение, как може да се съберат пет партии, които до една са се заявили като десни и да направят коалиция, която се заявява като центристка или център-дясна. А и вярвах, че в българската политика има място за нов проект вдясно, а не вляво на ГЕРБ и когато тръгнахме в друга посока, за пръв път се почувствах не на мястото си.

Второ, нервираше ме флиртът с т.нар. гражданска квота. Не, защото съм против гражданите, а защото знаех, че е фалшив и че от него нищо няма да последва. И че накрая ще бъдат обидени и двете страни – едните ще недоволстват, че са били използвани; другите, че гражданите не са оправдали очакванията им. Най-накрая (без да имам нищо срещу тях), така и не разбрах кое прави хора като Мартин Димитров или Трайчо Трайков граждани; и кое хора като Слави Минеков или Иван Стамболов политици!!!

Трето, нервираше ме добре позната ми от предишни години, политика на „дай да си останем най-готините“. Вярвам, че колкото и да беше трудно, Блокът трябваше да балансира между Меглена Кунева и Надежда Нейнски, а не да покаже вратата на едната. А още повече вярвам, че след като й я показа, трябваше да замълчи, а не да придружи глупашките си действия с още по-глупашки клевети по адрес на жена, с която до вчера сме стоели на една маса (още повече не одобрявам сегашната политика на Синьо единство да се занимават единствено с доказване на недъзите на РБ, ама нейсе, тъй и тъй няма да гласувам за СЕ).

Четвърто, нервираше ме липсата на категорична позиция за ГЕРБ. Можеше да кажем, че ги признаваме за дясна партия и виждаме в тях бъдещ партньор, защото това е единствения начин да свалим БСП от власт (това прочее е и моето мнение). А можехме и да кажем, че не им вярваме и ги смятаме за едно и също с БСП (както мислят много хора около мен). Единственото погрешно беше да казваме ту едното, ту другото. А ние направихме точно това, докато накрая никой вече да не мисли, че имаме смислена позиция по най-важния политически въпрос пред нас.

Пето, нервираше ме отказът да се разбере, че РБ е преди всичко поколенчески проект. Каквото и добро да е направило за България в миналото, времето на вчерашното политическо поколение отмина и избирателите явно не са склонни да му гласуват още доверие. Беше редно това поколение да отстъпи назад и да даде път на следващото. От тази гледна точка нямаше нищо по-обезсърчаващо от изброяването на състава на Националния съвет на Реформаторския блок, в който една трета от лицата бяха толкова амортизирани, че предпочетохме в прессъобщението, което изпратихме до медиите след конституирането му, имената им да не фигурират.

Шесто, нервираше ме кампанията за преференциално гласуване, която партиите започнаха да правят в рамките на общата кампания, хващайки се една друга за гушите. След месеци клетви, колко се обичаме, някак ми се стори неестествено да завършим семестъра с изречения от типа на: „гласувайте за Светльо за да накажете така Червената кукувица“ и „гласувайте за Меги за да не ни победят костовистите“. Ако съм убеден в нещо, то е, че тази „агитация“ не помага, а пречи на постигането на добър резултат.

Седмо, нервираше ме (и продължава да ме нервира) тежката инфантилност, която показваме във всичките ни предизборни действия. То не бяха флашмобове, блокчета от конструктори, мимове и пр. и пр. глупости, които в изнервената политическа обстановка освен да ядосат избирателите ни, не могат да направят нищо полезно за нас. В тази поредица, палмата на първенството, разбира се, държи идиотското селфи отгоре, което лидерите на блока си направиха, в което изглеждат като джуджета с огромни глави и малки недъгави телца. Дълго време се чудех кой сериозен политик по света би си позволил сам да тиражира такъв кадър и така и не достигнах до някакъв отговор.

Осмо, девето, десето… Мога да продължавам до безкрай. И съм убеден, че ако не с всичките, повечето прочели текста ми дотук, ще се съгласят поне с половината от изброените поводи за късане на нерви.

И все пак…

И все пак, аз ще гласувам за Реформаторския блок.

Ще гласувам за Блока, защото вярвам, че толкова нефелност няма как да се произведе от олигархията, задкулисието и политическата мафия. Явно е, че това творение си е автентично наше. И че в него, никой политически инженер не влага труд и усилия. И провалите и неуспехите му са не чужди, а наши, точно както неуспехите на децата ни говорят за това, че не някой друг (училището, обществото, държавата, общината…), а ние не сме се справили достатъчно добре с тяхното възпитание.

Ще гласувам за Блока, защото ценя високо усилията, които хора от моето поколение положиха за неговото създаване и вярата, която вложиха в него. Ценя усилията на Прошко и на Тома, на Радан и на Борис, на Божидар… И смятам, че ще е повече от несправедливо политическият им път да свърши в неделя.

И накрая, ще гласувам за Блока по една основна причина, защото просто на тези избори няма по-добър избор. Наречете го „най-малкото зло“, наречете го, както искате, но признайте, че е факт.

 

Comments

comments