Александър Андреев, „Дойче Веле“

Конфликтът между Цветан Василев и Делян Пеевски придоби срамни измерения. Вътрешният министър Цветлин Йовчев го нарече „водевил”, но една литературна аналогия изглежда още по-подходяща. В гениалния роман на Илф и Петров „Златният телец” двамата дребни мошеници Балаганов и Паниковски влизат в свада по въпроса как точно да откраднат милионите на тайния богаташ Корейко. Ето част от сцената:

„Мошениците така се разпалиха, че дори започнаха лекичко да се блъскат с длани и да крещят в надпревара: „Ами ти кой си?“. Обикновено такива действия предхождат генерално сбиване, в което противниците хвърлят шапките си на земята, канят минувачите за свидетели и размазват по брадясалите си мутри детски сълзи.”

Две хипотези

Всъщност, до тази фаза вече се стигна. Двамата противници хвърлиха шапките си на земята, а цялата българска общественост влиза в ролята на минувачите и ги гледа, чуди се и се мае. Тук обаче се налага да напуснем терена на литературните аналогии. Защото в „Златният телец” свадата между Паниковски и Балаганов кипва единствено в резултат от тяхната глупост и безпросветност, тя няма собствен смисъл, не поражда и никакви последици. Докато конфликтът между Василев и Пеевски очевидно не възниква на празно място, а последиците тепърва ще проличават. Така че в момента очевидно трябва да си зададем класическия въпрос „сui bono?“ – кой печели?

Кой печели от разклащането на четвъртата по големина българска банка? Засега всички знаят кой може да изгуби: заплашени са влоговете в банката, заплашени са държавните пари в нея, заплашена е цялата българска икономика. Ако са верни предположенията на част от анализаторите, че КТБ може да се окаже поредната „гнила ябълка”, то явно печелят онези видими и невидими играчи, които евентуално са успели да я източат. Според друга хипотеза обаче, неволите на тази банка всъщност били част от контраудара на Запада срещу Русия. И наистина, дестабилизирането на „руската банка” в България, особено пък на фона на конфликта около „Южен поток”, би се вписало в един сценарий за противодействие срещу експанзията на Кремъл в „близката чужбина”, към която се причислява и България.

Кръгът на печелещите, кръгът на губещите

Сблъсъкът между довчерашните бизнес партньори едва ли се разиграва случайно тъкмо в навечерието на предстоящите предсрочни избори. Как сегашните сътресения ще се отразят върху тези избори и – отново – кой печели? Когато една страна се дестабилизира, доверие губят управляващите партии. В България управляват БСП и ДПС (доскоро подкрепяни от „Атака”, а сега вече неподкрепяни и от самите себе си), така че на предсрочните избори можем да очакваме поредно поражение на социалистите. При ДПС обаче нормалната логика на демокрацията не работи, тоест – независимо от факта, че едно от главните действащи лица е именно изявен политик от тази партия, Местан и неговите сподвижници едва ли ще бъдат наказани от дисциплинирания си електорат. Сред губещите сигурно ще бъде и Николай Бареков с популистката си партия ББЦ, защото близостта му с враждуващите бизнес партньори очевидно не повишава доверието на избирателите към него – по-скоро тъкмо обратното.

Така кръгът на „печелещите” се стеснява до две партии – ГЕРБ и Реформаторския блок. Ако действително през септември-октомври се проведат предсрочни избори (защото вече се дочуват и намеци за нова коалиция в стария парламент), то Борисов ще се завърне на бял кон, а реформаторите ще получат ключова позиция в бъдещото Народно събрание. Означава ли това обаче, че тези две политически сили имат нещо общо със сюжета „Василев-Пеевски”? По-скоро не. Така излиза, че печелившите в политическо отношение навярно трябва да се търсят в редиците на номинално губещите: БСП, която в момента решава тежките си фракционни и лидерски проблеми и в този смисъл кризата в държавата ще наклони везните в една или друга посока; и ДПС, което видимо има интерес от ново раздаване на картите в политико-икономическата игра.

Кукловодът

В „Златният телец” мошениците Балаганов и Паниковски си имат „кукловод” – това е великият комбинатор Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей. Остап Бендер успява да измъкне милионите на Корейко и се отправя към Рио де Жанейро, където по онова време не се провежда Световно първенство, но въпреки това му се струва хубаво. Бдителните органи обаче предотвратяват плана му…

От dw.de

Comments

comments