Делян Пеевски даде повод за началото на миналогодишните летни протести. Те може и да не свалиха правителството, но поне показаха кой кой е в България и може би дадоха началото на нещо като гражданско общество. А „политическата“, всъщност до голяма степен мафиотска, класа у нас, се бои именно от съществуването на действащо гражданско общество. 

Пеевски отначало беше просто един медиен магнат, народен представител от ДПС, приятел на доста неприятния банкер Цветан Василев, малко нещо мафиот и протеже на Доган. После се превърна в „успял човек“ (което в такива случаи означава едра мутра), в директор на Държавната агенция за национална сигурност за около шест часа… и в белег на позор върху Конституционния съд и в частност върху председателя му проф. Токушев, когато „успелият“ се оказа възстановен като депутат напук на всякакъв здрав разум и законност. И, да, междувременно се превърна в омразното лице на сегашното кухо управление, в развят червен плащ пред лицето на мислещата част от българските граждани. И в собственик на задушаващата свободната преса разпространителска мрежа LaFka, от която не бива да купуваме дори кутийка кибрит – освен ако няма да палим оранжевите павилиончета, разбира се. 

Скоро Местан си позволи цинизма да говори за престъпника Пеевски като за „държавника Пеевски“. Все едно 23 юли 2013 никога не се е състоял. Късата памет в България дава възможности за такава наглост. А ето че сега ДПС издига този Майкъл Корлеоне като кандидат за евродепутат. Знам, че българите са печално лишени от спомени, способност за възмущение и класически рефлекси, но, да го вземат дяволите, май е време да се препрочитат речите на Цицерон против Катилина. Или нещо там за подвизите на атинските тираноубийци Хармодий и Аристогитон. 

Покрай гнусните прояви на руския клоун Сидеров и барекиадите на бившия журналист (в медиа на Пеевски), раздаващ дребни пари на нещастни хора в психодиспансер, май позабравихме големите и още по-нетърпими лица в управлението. Да, естествено, отвсякъде сме обсипвани с помия и човек губи способността да реагира, та дори и да се отврати подобаващо. 

Но все пак, не можем да си позволим да забравим Делян Пеевски. Детето на мама Ирен, наследникът на тотализатора. Шефът на ДАНС, два пъти депутат, „страхува ли ви“, гневният шопар в пленарната зала. Приятелите му управляват страната ни толкова беззаконно, че ако и сега, когато това престъпно същество отново ни бива пробутвано, проклетите павета не полетят, значи си заслужаваме свиньокрацията.

 

Comments

comments