От Стефан Кичев

 

Джордан Питърсън е професор по клинична психология, автор на две книги и културен критик, чийто канал в YouTube достигна един милион последователи, а последната му книга влезе в списъка с бестселъри в няколко държави, включително в САЩ, Канада и Англия. Сред многобройните му лекции, които качва в интернет за свободно гледане, се отличава елегантното му, подредено слово и ентусиазмът, с който се обръща към младите хора и ги подтиква да вкарат живота си в ред. В лекциите си той се докосва до най-различни теми, като успява да свърже всички под общото послание за свещеното значение на личната отговорност и изговарянето на истината. Чрез своята работа Питърсън популяризира мислители като Солженицин, Ницше, Достоевски и Юнг, които той смята за гениите на XIX и XX век. Професорът не пренебгрегва и актуални, политически теми. Това стана ясно в скорошното му интервю по британската телевизия Channel 4, което събра изумителните 9 милиона гледания в YouTube (повече от гледанията на всички клипове на Channel 4). В него той дебатира с водещата Кати Нюман относно разликите между мъжете и жените, проблемите на радикалния феминизъм, както и равенството между половете. Превод на това интервю може да се намери в сайта на Мисъль. Преди няколко месеца написах и по-подробна статия за личността на Джордан Питърсън, която може да бъде прочетена тук.

В този текст искам да изложа мислите на Питърсън върху тема, която все повече се превръща в разделителна линия в Западния свят – темата за исляма. Каква е връзката между християнството и исляма? Приличат ли си двете авраамически вяри или се различават? По какво? Каква е тяхната ролята в един все по-секуларен и светски свят? И най-важното: възможно ли е устойчиво съвместно съществуване между двете?

Според професора, главният сблъсък в света в момента се корени в противопоставянето именно на тези две религии, техните политически и културни изражения и различното им историческо наследство. Според него голяма част от западните интелектуалци се опитват да избягват темата, криейки се зад мантията на секуларизма, но проблемът въпреки това си остава налице и се нуждае от дискусия. По този повод, Питърсън планира серия от лекции с гости-мюсюлмани в бъдеще, които да разгледат всички пластове на въпроса. Той вече проведе разговор с активиста за човешки права Аян Хирси Али, който разговор може да се слуша тук.

Според него, ако се разгледа образа на Христос, без значение дали си вярващ или си светски интелектуалец, той символизира преди всичко идеята за силата на словото. Исус не е бил военачалник, не е водил армии със себе си и не е подчинявал хора в новата вяра чрез принуда.

Същото не може да се каже за Мохамед. Централната фигура в мохамеданската вяра е тази на завоевател, оглавявал армии и водил опустошителни войни. Питърсън счита този факт за изключително тревожен, тъй като не не незначително как главната фигура в една религия е разпространявала вярата си – с меча или със словото? Влиянието на историческия образ на Мохамед върху последователите му със сигурност се различава от моралното влияние на образа на Христа. Още повече, самата ислямска религия е белязана от жестока братоубийствена война. Тя започва веднага след смъртта на Мохамед, като вярата се разделя на две основни крила – шиити и сунити, които и до днес са въвлечени в конфликт, предизвикващ кървави войни.

Тези безспорни исторически факти трудно се съчетават с днешното популярно твърдение, че ислямът – създаден, разпространяван и разделен от война – представлява религия на мира.

Макар че християнството в своята история също познава насилие и войни, тези прояви на жестокост трудно могат да бъдат приписани на Исус Христос и проповедите му. Напротив, той въплъщава архетипния образ на Западната цивилизация за съвършения мъж, който се противопоставя на насилието. Христос фундаментално се противопоставя на светогледа, който разглежда човешкия успех като придобит със сила. Оръжието му винаги е било словото и по-конкретно – способността да изговаря истината.

Друго нещо, което тревожи Питърсън, са чудовищните нарушения на човешките права в ислямския свят. Необяснимо е как един от важните съюзници на Запада – Саудитска Арабия – продължава да третира жените като второразрядни граждани и да не търпи никаква критика от западните феминистки. Ако например, Западният свят си партнираше с държава, която държи чернокожи в робство, то със сигурност това би провокирало недоволство и протести от страна на всички антирасистки активисти. Мнението на Питърсън по този въпрос е крайно непопулярно, като той смята, че главната причина радикалните феминистки да пренебрегват проблемите на жените в арабския свят, се корени в тяхното подсъзнателно желание да бъдат доминирани.

Милитаризмът, грубото нарушаване на правата на жените и дори системната неспособност на повечето ислямски държави да създадат устойчив икономически растеж са все проблеми, които не могат да бъдат разбрани, ако не се престрашим да изследваме критично културната почва от която изникват.

Професорът се отличава именно с тази си интелектуална смиреност: той не счита, че притежава крайните отговори, а се ограничава до това да задава въпроси, които имат нужда да бъдат задавани, както и да мисли свободно по теми, които изискват най-вече свободна, непредубедена мисъл. Той самият признава, че по време на писането на новата си книга, лекциите върху психологията на библейските истории и всички останали проекти, с които се занимава, той сам научава все повече и разкрива нови въпроси и отговори, за които допреди не е подозирал.

Според Джордан Питърсън, ние сериозно ще сгрешим, ако продължим да игнорираме всички обезпокоителни симптоми, които втората най-голяма световна религия проявява. Изобщо не е ясно дали тя наистина представлява религия на мира, нито дали завоевателните послания на нейния пророк не се възприемат като религиозен дълг от днешните младежи в ислямските общности. Дори и повечето светски хора да не искат да търсят културен и религиозен конфликт, би било голяма грешка да предполагаме, че другата страна не разглежда ситуацията именно в тази светлина. И разбира се – че не предприема действия.

Comments

comments