Доналд Туск, Financial Times

Независимо как се развие кризата в Украйна, един урок е ясен: прекомерната зависимост от руска енергия прави Европа слаба. И Русия не продава ресурсите си евтино – най-малко не на всеки.

Това, разбира се, е основна икономика. Доминиращ доставчик има властта да увеличава цените и да намалява доставките. Начинът да се поправи тази пазарна деформация е проста. Европа трябва да се противопостави на руската монополна позиция с обединен европейски орган, който да отговаря за закупуването на газ.

Веднъж щом това бъде постигнато, Европа трябва да предприеме задачата да прекрати руския газов монопол и да възстанови свободния конкурентен пазар. Истината е, че за това ще се изисква обединена позиция от европейските правителства. Такива подвизи на координация са постигани и преди.

Европейският съюз създава банков съюз, подкрепящ в цяла Европа финансовите институции. Съюзът съвместно купува уран за ядрените си централи чрез Агенцията за атомна енергия на ЕС (Евроатом). Той трябва да предприеме същия подход с руския газ.

И следователно предложение за енергиен съюз. Той ще върне европейския проект към корените му. Президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой сравни днешното енергийно предизвикателство с проблемите преди 60 години – проблемите, които родиха Европейската общност за въглища и стомана.

Дали въглища, стомана, уран, кредит или газ, принципната идея на ЕС винаги е била да обедини Европа, да задълбочи нашата сигурност и установи справедливи правила, където свободният пазар липсва. Енергийният съюз също трябва да се базира на солидарност и общи икономически интереси. Трябва да се основана на шест принципа.

Първият, Европа трябва да създаде механизъм за сключване на общи енергийни договори с Русия. Трябва да се създаде на етапи. Първоначално двустранните споразумения ще бъдат лишени от всякакви тайни и нарушаващи свободния пазар клаузи. След това ще бъде създаден договор, който ще бъде модел за всички нови газови споразумения. И най-накрая Европейската комисия да бъде задължена да вземе роля във всички нови преговори.

Вторият, механизмите за гарантиране на солидарност сред страните членки трябва да бъдат укрепени в случай, че енергийните доставки отново бъдат спрени, както те бяха спрени в студената зима на 2009 година, когато предишен спор между Русия и Украйна спря течащия газ за редица страни от ЕС. Европа трябва да бъде сигурна, че доставките на газ са осигурени, че съоръженията за съхранение са достатъчни и че газовите мрежи са непрекъснати.

Третият, ЕС трябва да подкрепи изграждане на адекватна енергийна инфраструктура. Днес най-малко 10 страни членки на ЕС са зависими от единствения доставчик – „Газпром“ – за повече от половината им консумация. Някои са изцяло зависими от руския газов гигант. В страни, където сигурността на доставките е най-слаба, трябва да бъдат изградени с помощта на ЕС складове за съхранение и газови връзки. Такива проекти трябва да се радват на финансиране от най-високо ниво в Брюксел – 75%.

Четвъртият, Европа трябва напълно да използва наличните изкопаеми горива, включително въглища и шистов газ. В източни страни от ЕС, Полша е сред тях, въглищата са синоним на енергийна сигурност. Никой не трябва да бъде принуждаван да копае, но никой също не трябва да бъде възпрепятстван от това, докато това се върши по устойчив начин. Нужно е да се борим за по-чиста планета, но в същото време трябва да обезопасим достъп до енергийни ресурси и работни места.

Петият, трябва да се свържем с нашите партньори извън Европа. Напоследък се създава глобален газов пазар. В годините на Европейската общност за въглища и стомана газът не можеше да се пренася с кораб; днес, благодарение на технологичния процес, имаме инструменти, които са необходими за създаване на единен европейски пазар. Подписването на споразумения с доставчици може да трансформира ситуацията на европейския енергиен пазар. Едната от възможностите е САЩ, където шистовото производство се разшири през последните години. Другата е Австралия – изгряваща звезда на износа на втечнен природен газ.

През 2005 година ЕС, заедно с 8 източни съседи, създаде Енергийна общност, за да разшири европейския газов пазар в източна посока. Това трябва да бъде укрепено. Нужно е да разширим енергийната сигурност не само в ЕС, но и в Европа като цяло.

Полша е авангард на такива решения. Нашата страна беше първата, която покани Европейската комисия да вземе участие в газовите ни преговори с Русия. И през последните седем години Полша инвестира повече от 2 милиарда евро в подобряване складовете за съхранение на газ, изграждане на газови терминали, свързващи връзки с газовата мрежа на Германия и Чехия и инвестира във възобновяеми източници за производство на енергия.

Семената на ЕС бяха засадени в проста визия – общ контрол и общ дял в производството на стомана и добив на въглища. Време е да укрепим общността в областта на енергетиката. Сега новите технологии ни позволяват и старите предизвикателства налагат това, едва ли можем да си позволим да не го направим.

От money.bg

Доналд Туск е полски политик, лидер на партията Гражданска платформа и министър-председател на Полша от 2007 г.

Comments

comments