Иво Беров

Голяма тюхкане падна, ще знаете, голямо вайкане, голям язък. Чутна безотрада беше настала, смут духовен, сплийн безутешен, неги / множествено на нега/ неведоми се разпълзяха, печали /множествено на печали/ неръкотворни ни налегнаха, униние повсеместно и кахъри всячески бидОха.

Защото дясното, горкото то,  нямало си било изявени водачи и вождове и се скитало значи из ония ми ти обществени ширини като безмайчино дете едно, като мадърлис чайлд тоест, като федър ин еър, като перо на вятъра, като супа топчета без топчета, като фолк певица без цици, като Азис без задни части, като Божидар Димитров без вампири, като Бойко Борисов без власт, капо протести без оставка, като министърка на спорта без смехории и като Ники Дудука без дудук и простотии.

Защото друго си е с водачи, особено харизматици.

„Харизматик”, впрочем, означава помазан, а помазани в православния свят са апостолите, трите вида свещеници – патриархът, владиците, дяконите, а и царете – те също са помазаници. Всички те са помазаници, защото в тях има Дух Божи, спуснат върху апостолите още на Петдесетница и предаван от тях чрез ръкополагане до ден днешен.

И сега ако Бойко Борисов е харизматик в тоя точно смисъл на думата, нека каже някой, че Господ не е майтапчия.

Друго си е когато една партия има ярък водач. От водача си привържениците на партията могат да научат кое е добро, кое лошо, кое е черно, кое е бяло, трябва ли да се строи Белене или не трябва, трябва ли да говорят срещу президента или не трябва, има ли криза, или няма криза, да садят ли картофи студентите, или е по-добре да се усъвършенстват в съобщителни умения /ай ти технологии/, иска ли Европа овчО или не иска овчО и все едни такива въпроси, които обикновените, лишени от водач хорица няма как да проумеят.

В сравнения с обърканите, смутени, невежи, нефелни, глуповати и безхаберни люде, прокопсалите следовници на ярък и обаятелен вожд могат да разберат от него примерно това, че 16 пъти ще се увеличи цената на тока, ако не се построи Белене, но пък Белене все пак може би не би трябвало да се строи, ако не беше оня гьол, дето е излят в него повече от един милиард лева и затова може би Белене би трябвало все пак да се строи,  само че като първо се дадат на една фирма едно пет-шест милиона, та да каже тя дали би трябвало да се строи Белене, макар в края на краищата да не би трябвало да се строи Белене.

Ето по този начин на снабдените с водачество объркани, смутени, невежи, глуповати и безхаберни хорица веднага им става ясно, че Белене би трябвало може би да се строи, освен ако не е по-добре да не се строи, разбира се.

Това е то едно общество, или една партия да си имат харизматични и обаятелни водачи.

Възможните взаимовръзки между водач и водени / тоест „народ”/ в едно общество не са безкрайни. Те са само няколко. Ето примери.

–  Първа възможност. Един харизматичен и обаятелен водач знае накъде води хората си, хората знаят накъде ги води харизматичният им водач и охотно го следват. В световните летописи има няколко показателни примера за подобни успешни взаимовръзки между водач и народ. Всички те водят до една и съща сетнина. Неуспех. Тоест не водят до неуспех. Водят до пълен провал в най-добрия случай. И до национални катастрофи, злощастия, престъпления и позор в най-често срещаните случаи.

Така става се в България когато харизматикът по предопределение / негли всеки цар е такъв/ Фердинанд повежда народа си към национално обединение. Или когато несъмненият харизматик Хитлер повежда народа си към така нужното и жадувано от вожд и народ жизнено пространство.

–         Втора възможност. Един харизматичен водач води народа си към развитие и благоденствие, ама народът не ще и се дърпа, щото е прост, та водачът му го мъкне зорлем „нанататък”, както казват по Северозапада ни.

Сетнините от тази възможност / Петър Първи, Ататюрк, Стамболов, Костов/ не са лоши, само че са временни, несигурни и колебливи.И най-лошото – има връщане назад.

–         Трета възможност. Народът не знае къде иска да отиде, но обича водача си-харизматик и разчита на него, макар същият този водач – харизматик и от народа си по-малко да знае накъде точно се е запътил и единственото, което може да направи е да предвиди накъде ще поеме стадото за да се изтъпани отпреде му като алфа мъжкар, белким наистина замяза на водач. Като сетнина народът се озовава някъде, където въобще не е искал да се озове, стадото се сурва в някоя урва за да има рима,  а пък водачът се озовава на някое скъпарско летовище за да си харчи офшорните пачки. Такъв е и такъв ще бъде случаят с Бойко Борисов в това никой не се съмнява, освен стадото, което нАпъти, ако не и повечето пъти се препокрива иносказателно с така наречения „народ”.

/Осмелявам се да пиша по този начин, защото така мисля, защото не ми пука, защото не искам да се подмазвам на никого – нито на вождовете, нито на народите им, пък дори и да исках да се подмажа, всъщност няма на кого и защо /

–         Четвърта възможност. Ако прескочим Сталин, който въобще не е обаятелен харизматик, но пък умее да яката да страхува, може да разгледаме случаите в които народът не иска никъде да ходи, не му пука за никакви национални и държавни стремления / доктрини/, иска само добре платена работа, купонджийски почивки, различни видове кеф, а също и да купува разни предмети за всякаква употреба, като си дава сметка, че за да ги купи трябва и да ги произведе / освен ако не клечи до нефтени кладенци/, но иска също и справедливост, в края на краищата, дявол да го вземе, правосъдие тоест да има в държавата му. И затова си избира за водачи не харизматици, а просто хора разумни, смислени, ако може готини, но при всички случаи хора с изначална почтеност поне, ако може, а защо да не може пък, нали в ония страни, които нямат нужда от вождове, не всички са маскари, хората могат да се оправят някак и сами, на основата на почтеността, не им трябва силна ръка, която да им сочи пътя и да им пляска шамари ако не слушкат.

И точни при тези общества нещата се получават. Точно тези общества са успешни и благоденстващи. Обществата без харизматични водачи и без величави национални поревки.

Чърчил, Рейгън, Тачър. Нито един от тримата не е харизматик. Някои са само готини като Рейгън. Други са готини ама не винаги – Чърчил. Всъщност Чърчил не само, че не винаги е готин, той е рядко е готин, иначе си е само едно шишкаво, досадно, упорито и хапливо човече. / Е върши работа при зор, доказано е/  . Тачър пък съвсем не е готина. Освен може би само понякога. Много рядко. Може би. В Англия и досега я мразят.

Та това за харизматиците.

А, забравихме Уго Чавес и Фидел Кастро –  водачи на страни в които няма съответно тоалетна хартия, мляко и стоки от първа необходимост в едната /ама иначе петрол/ и нищо в другата. И тяхното подобие Путин – вождът на Русия в която има газ, петрол и освен това нищо. Всички те също са харизматици.

Много хубаво е това, че сегашните водачи на Реформаторския блок не са харизматици, „нидейте рива” с лъжовен рев, двулични парасоциопсихопатохахолози. Като ви трябва харизматик хвалете си Тиквата и неговото шутовско подобие – Дудука. /Абе тия ще вземат наистина да го направят. Да започнат да ги хвалят тоест. Един вече започна./. Като са ти запритрябвали харизматици, уважаеми господин Николай Михайлов – ето ти ги тия двамцата Боко и Дудука – радвай им се.

Радан Кънев не е харизматик, Петър Москов  по-малко не е, а пък Кунева само понякога е.

Чудесно.

Радан Кънев притежава ако не доказана / нали все още ще трябва да я доказва/, то най-малкото изначална почтеност.

Вече цяла година могъщата олигархия  с всичките обслужващи я медийни измекяри не успяха да съчинят една що-годе правдоподобна клевета срещу него, та им се налага да преповтарят досадното, изтъркано и глуповато „тоя е човек на Костов”

Радан има ясни, последователни, разумни и осъществими виждания за развитието на България. Излага ги убедително и обосновано – така както го правят почтените политици пред мислещи избиратели, а не като го правят нашенските прокопсалите харизматици – замествайки липсата на политически виждания с пропагандни пинизи и келешлъшки изцепки, предназначени за едно политически недозряло и умствено не съвсем доразвито природонаселение.

Всъщност освен Радан и политиците от РБ някой друг да е предложил какъвто и да било изход от сегашната безпътица ? Някой друг да е сътворил и предложил каквато и да било политика, пък дори и лоша ? Като изключим путинщините и путинячеството на сегашната власт, разбира се.

Мислещи избиратели, които гласуват за почтени и разумни политици – това е образецът на успешните държави. Малоумна тълпа, която избира харизматични вождове – това е образецът на провалените държави. Към образеца на успешните държави най-близко засега са избирателите и водачите на Реформаторския блок. Този образец би могъл да бъде основа за политическия живот в една развита, производителна и справедлива България – такава, каквато би могла да бъде. Затова РБ е и надежда – колкото и да звучи това пресилено и изтъркано.

Естествено е ненавиждащите света и околностите му социопсихопатохахолози да възненавидят тази надежда. Неизбежно е олигархията и обслужващите я измекяри да поискат да я унищожат.

Неизбежност, която поставя в едни и същи оплювачески стяг наглед противоположни, несравними и несъпоставими особи. Доктор Николай Михайлов редом с Петър Блъсков, да речем. Явор Дачков редом до онова нещо от така нареченото национално радио в което има нещо от радиото и нищо от националното /дори ме е гнус да напиша името му/. И Велислава Дърева до…но нека спрем дотук, защото пак назованите пак ще заврякат, че разни соросоидни фашисти ги слагат в зловещи списъци. Нека да са живи и здрави всичките, да ни радват и изненадват дълго време още, половин година примерно, с чудните си чупки, привнасяйки неочаквани багри във веселяшко-жизнерадостно-сиромашкото пъстрило на проскубаното ни обществено чердже.

От ivremena.com

* Иво Беров е журналист и публицист. Дългогодишен автор в десните вестници „Демокрация“ и „Седем“.

Comments

comments