Преди седмица-две писах за това: дясна критика вече не е нужна. Нужна е отговорност пред избирателите, пред българските ангажименти към Европа и пред заявената антимафиотска кауза. Всичко друго е излишно и не интересува потребителя на услугата, наречена политика. Не, личните амбиции и кариерите на „професионалните” политици нямат никакво, ама никакво значение. Важна е нацията. И толкоз. Не, това не е мнение и не, няма място за спор. Клиентът е прав.

Страшно много неща са по-интересни и по-важни от т. нар. „случващо се” в т. нар. „дясно пространство”. Докато пиша, навън вали и аз може и да се наслаждавам на звука, но някъде из България дъждът и сечта водят до наводнения и жертви. Руското нашествие в Украйна продължава (без някой да приема сериозно лъжите за примирие) и нашата страна все така няма ясно отношение. Шотландия се чуди дали пък да не се отдели от Обединеното кралство, което би  имало огромен ефект върху целия континент. Всъщност дори някаква си там БСП води кампания и събира сериозен брой заблудени души по язовирите. А ние тук още се занимаваме с „дясна критика”. Гъргалчо, мамин Гъргалчо, ще ги бъде ли тия български демократи?…

Добре, като ще е дясна критика, рошава да е. Искаше ми се да мога с чисто сърце да напиша просто защо ще гласувам за избраниците си. Защо ги предпочитам пред „неизбраниците”, ако ми позволите да си измисля нова дума. Вместо това пак ми се налага да трия сол на главите на тези, които инак смятам за по-скоро почтени хора.

Съжалявам, за мен „Десните” на г-жа Михайлова-Нейнски са някакъв неясен обект и то не на желанието. Има си дясна коалиция, но не са те. Никой не се интересува от тях и подозирам, че съществуват само за да отвлекат няколкостотин до няколко хиляди гласа на тъмносини фанатици в непрактична посока – тоест работят на практика за БСП, каквито и да са им там предполагаемите идеали. Парламент няма и да помиришат, съмнявам се дори за субсидия. Виж, подкуп може и да са взели.

ГЕРБ ме отвращават. Да, знам, че сред симпатизантите им има великолепни хора, но шефовете на партията са си мутри, нямат никакъв, ама никакъв морален проблем да се коалират, например с другите мутри от ДПС (и виковете им: „Ама то щото другите не щат” само илюстрират тезата ми), намират се в печален интелектуален дефицит (превеждам: прости са като тухли) и не могат да формулират никаква външна политика. Могат да крадат пари като БСП и ДПС и също така ги бива да поддържат руска политика, когато Европа се стяга за нова студена война. Ако ГЕРБ са дясна партия, то аз съм младият Буда.

И останаха Реформаторите. Милите ми те. Мъко наша… Реформаторският блок вървеше успешно нагоре в рейтинговите изчисления и по едно време имаше шанса за може би над 30 народни представители в задаващото се странно Народно събрание. Идеите на Блока са хубави: антимафиотска политика, лустрация, стриктен прозападен курс, енергийна независимост. Вярвам в тези неща и в поне част от водачите на коалицията. Не крия – направо се каня да гласувам за тях (харесал съм си даже кандидат за префериране). Смятам, че и сега  влизането на РБ в Парламента е вързано в кърпа (дано съм прав. Скоро ще разберем). Но вече няма да става въпрос за над 30 депутатски места – освен ако внезапно на г-н Кънев не му хрумне идея за дуел със саби с МихаиУ Миков или нещо подобно.

Последните лидерско-конгресни драми намалиха популярността на Блока, а с това го направиха нещо като равностойна сила на всякакви псевдопатриоти, нови бесепета и други простаци. Това не трябваше да се случва. Симпатизантите определено имаме право да сме недоволни от своите избраници и направо да им държим сметка. Точно така. Защото ние сме тези, от които се очаква да проявим доверие. Трябва да бъдем ухажвани, а не разочаровани. Партийните водачи от Блока са длъжници на своите гласоподаватели и определено трябва бързо да направят заедно нещо смислено, с което да позамажат положението, в което сами се вкараха.

На 14 септември Реформаторският блок трябваше да избере свой лидер. И, да, без да се изгаря от любов към ДСБ, лидерът трябваше да бъде Радан Кънев. Това не е командирщина, а проява на здрав разум. Обаче г-н Кънев не беше достатъчно лоялен към Меглена Кунева, на няколко пъти безмълвно я предизвикваше и накрая си плати цената. Сега Блокът няма лидер, а това е безотговорно. Г-жа Кунева, разбира се, не бива да се оправдава с Кънев, защото можеше да спечели огромен авторитет, но на практика извърши нещо като предателство. И сега никой няма да й бъде благодарен. Печалната истина е, че тази кадърна европейска чиновничка не е евродепутат, защото се оказа, че е работила за успеха на г-н Малинов. Но и ако си въобразява, че ГЕРБ благосклонно ще й предложи министерски пост след изборите – дълбоко се лъже. Лукарски, разбира се, е напълно нелеп. Възможно е след изборите и успешното влизане в Парламента Блокът да се превърне в ДСБ плюс една-две групички „независими” депутати, които се чудят защо ГЕРБ вече не иска да си играе с тях, а ДПС и БСП им се подиграват. Не стигаха странните имена в листите, ами сега и лидерска криза. Но все пак е що-годе добре, че има преференция, както и че г-н Кънев умее да си ограничава щетите.

Всичко това, повтарям, няма голямо значение за избирателите. Ще си използваме преференцията и вероятно резултатът ще е лош за Блока, но относително добър за ДСБ. Каквото повикало – такова се обадило. Само че това е партизанщина на дребно. Всички усилия на „Обединените реформатори” засега не успяват да я предотвратят. Е, да, за партийките от Блока ще бъде небивал успех, че за първи път от сто години насам са представени в пленарната зала. И дотам. А управлението на държавата? А законодателната дейност? А отговорността като опозиция? Защото от силна, морално и европейски ангажирана опозиция определено ще има нужда в неприятната зима, която се задава. Единственият смисъл от съществуването на Блока и от лидерството на г-н Кънев в съдружие с г-жа Кунева би бил да има реална алтернатива на предварително обреченото управление, което се очертава. Една без друга партиите в РБ са политически нищожества, а претенциите на водачите им – лишени от покритие. А без Реформаторите у нас дясна, европейска или по-точно антируска сила направо няма. Което е вбесяващо. Впрочем, опитите на БСП и ГЕРБ да интригантстват са доказателство за все пак съществуващия реформаторски потенциал. Би било направо безумие той да се разпилява. Най-сетне – за нормалните граждани винаги има и нещо гнусоляво в дребнавите партизанлъци.

За неясно кой вече път: Блокът трябва да се стегне, да има лидер, да потвърждава всекидневно, че работи за законността, против руското влияние и против мафията. Да демонстрира някак смислеността си още преди изборите. И да не се разпада след тях. По-сериозни съвместни изявления и действия, както и засилено медийно присъствие (а не „невидима кампания”) биха окуражили избирателите. И стига вече глупости.

Comments

comments