Три от новите политически сили към момента се ползват с еднаква подкрепа за предстоящите избори за европарламент. Това са „България без цензура“ на Николай Бареков, Реформаторският блок и АБВ на Георги Първанов. Това показва изследването за обществените и политическите нагласи, проведено между 4 и 10 април сред 1250 души от социологическата агенция „Екзакта Рисърч Груп“, създадена на базата на закритата държавна агенция НЦИОМ.

Според изследването ГЕРБ събира подкрепата на 22.5% от анкетираните, а БСП – 18.9%. И това изследване не се различава съществено от останалите, които дават близки резултати на двете партии, като повечето агенции дават преднина, макар и малка, на БСП.

ДПС се движи около 6% подкрепа. 5.3% – за коалицията от партиите „България без цензура“, ВМРО – БНД, ЗНС, Движение Гергьовден. За Реформаторския блок биха гласували – 5.2%, за АБВ – 5%, НФСБ – 3.4%, показват данните на „Екзакта Рисърч“.

Според председателя на „Екзакта“ Лидия Йорданова възможно е изненадата на изборите да е представянето на АБВ. Според нея профилът на подкрепящите АБВ са високообразовани възрастни хора от големите градове, който е различен от симпатизантите на БСП.

Изследванията на агенцията са показали, че и профилът на подкрепящите „автентичната“ десница в лицето на Реформаторския блок се променя и се връща към първоначалния профил на десния избирател от началото на прехода – високообразован, млад и жител на големите градове.

Една трепа или 37% от българите заявяват, че са разочаровани от политическата сила, на която симпатизират. По-често от останалите това посочват жените, хората в активна трудова възраст между 30 и 60 години, високообразованите и живеещите в провинцията.

Най-малко разочаровани има сред симпатизантите на ДПС – 25% от тях. Разочарованите от ГЕРБ и БСП са съответно 32% и 31%, показва още изследването.

Според него предстоящият евровот ще е на разочарованите, защото 44% от тях твърдят, че категорично възнамеряват да гласуват, а други 25% посочват, че е по-вероятно да гласуват, отколкото да останат вкъщи. Това означава, че е твърде вероятно разочарованието да облагодетелства новите партии, а в по-малка степен да доведе до негласуване. Именно от страна на разочарованите може да се очаква и така нареченият протестен вот.

Данните от изследването ясно показват, че разочарованите леви избиратели се ориентират към АБВ. 61% от призналите, че ще гласуват за АБВ, твърдят, че са разочаровани от политическата сила, на която са симпатизирали досега. Близо половината от хората, които ще гласуват както за РБ, така и за ББЦ, също признават, че са разочаровани от партията, която са подкрепяли.

Лоялните избиратели на големите партии също се оказват в някаква степен разочаровани от своите партии. По една трета от посочилите, че ще гласуват за ГЕРБ и за БСП на предстоящите евроизбори, декларират, че са разочаровани от партията, на която симпатизират.

57% от анкетираните са заявили, че не се чувстват представени от партиите в сегашния парламент. Този дял е доказателство за ниското доверие към българския парламент и заедно с това е оценка за неговата работа, коментират от „Екзакта“.

Едва 30% от респондентите твърдят, че се чувстват политически представени, като подобен отговор се среща най-често сред симпатизантите на БСП и на ДПС.

На въпроса доколко важни са предстоящите евроизбори за България, 44% от запитаните отговарят, че са много важни, а 35% смятат, че са донякъде важни.

От Mediapool

Comments

comments