След скучния дебат за нов шеф на еврокомисията и след преглеждане на още по-скучните и почти сходни „програми“ на европейските партии, се замислих, че каквото и да казват анализаторите, тези избори всъщност имат голямо значение точно за нас, българите. И не заради това кой как ще гласува тук, нито защото са някакъв предвестник или генерална репетиция за парламентарните избори, нито защото правителството на Орешарски ще подаде оставка – ясно е, че и при загуба, няма да я подаде, нито защото предопределят някакъв съдбоносен избор между европейския и евразийския съюз у нас. Всъщност последният избор наистина е съдбоносен, само че няма да се реши от нашенските партии, нито от обезумелите им избиратели и слава Богу. Ще се реши от това кой ще спечели в Европа и от общоевропейската политика по два много важни въпроса, които ще имат сериозно, ама много сериозно, макар и не толкова видимо на пръв поглед отражение и върху „политиката“ в милата ни родина.

Ако ЕНП има мнозинство в следващия европейски парламент, почти със сигурност Южен поток няма да се строи. Следствието ще бъде по-малко или никакви комисиони за българските рубладжии, принудителна диверсификация на енергийните доставки – нещо, което хич неслучайно не направиха три правителства поред, включване към енергийния съюз, предложен от Доналд Туск за общи преговори с Русия и обща цена на газта за всички членки, което още веднъж ще намали или отнеме комисиони от енергийната мафия и в крайна сметка ще означава по-малко икономическо влияние на Кремъл в България.

 Ако ЕНП спечели тези избори, санкциите към Русия ще продължат. Колкото и да изглеждат меки и дипломатични, очевидно те дават ефект на практика – руската икономика е пред рецесия, износът на капитали от Русия продължава, рублата не е стабилна, рейтингът на руските банки – също, Путин омеква в позициите си. Прякото следствие за  нас ще е обезсилване на кагебейските капитали в България – примерно на банки като КТБ, на които, при загуба на много пари, последната грижа ще е финансирането на палячовци като Бареков, кресливия Сидеров  или „успелия“ Пеевски, защото няма да има с какво. Накратко – Кремъл ще има финансови проблеми и ще намали или изобщо спре финансирането на износа си на влияние в бившия източен блок.

Просто да си припомним старата максима „Който плаща, той поръчва музиката“. Спирането на паричните потоци от Москва към българските й поддръжници, ще им отнеме и възможността да поръчват каквото и да било оттук нататък. Ако червената олигархия  загуби финансирането си, много по-лесно ще е да бъде преборена. Не че ще стане веднага или само по този начин, но това май е единствената ни „надежда“ за намаляване на икономическата й власт. Поне засега. Затова ще стискам палци на ЕНП в Европа. И разбира се – ще гласувам.

Comments

comments