И така, десниците трябва да се помирят. Да забравят различията, да се обединят около общата кауза срещу БСП… момент. Надявам се, че ще ми бъде простено, ако изразя малко по-колеблива позиция. Разбира се, споделям убеждението, че БСП, ДПС, Атака и още няколко формацийки от последните евроизбори са вредни за България. Но това, че X е вреден, още не значи, че Y е полезен.

Изпитвам лична симпатия към г-н Евгений Михайлов и харесвам стиховете на г-н Едвин Сугарев. Няма нужда да споменавам, че за мен проф. Калин Янакиев е авторитет по редица поведенчески, морални и религиозни въпроси. И все пак не мога да се съглася със споделяното от тях мнение, че ГЕРБ е някаква алтернатива на досегашната мафиокрация.

До началото на 2013 г. партията на Бойко Борисов по никакъв начин не се е доказала като антимафиотска, проевропейска, демократична или – особено това! – некорумпирана. Февруарските протести от 2013 далеч не принадлежаха на БСП и компания, пък и през юни същата година имаше достатъчно плакати с текст: „Не протестираме срещу тия, за да върнем ония”. Това не бива да се забравя.

Различава ли се ГЕРБ от БСП? Може би да – в крайна сметка, Борисов не е поредният генерален секретар, а само популистки водач от последните няколко години. И партията му е много повече лична собственост, отколкото дълготраен проект. Това може да е и за добро, и за зло, но определено не бива да се забравя, че корупцията и политиката на парче (включително издигането на всемогъщия Цеко Минев) при последното управлението на ГЕРБ бяха видими. За съжаление, финансовият министър на ГЕРБ се озова в Русия, която уж щеше да „пляска” и където не лявата политика, а крайният псевдолевичарски популизъм е на мода. Борисов беше този, който изведе партията си от парламентарни заседания при гласуване на собствените й вотове на недоверие; пак Борисов не смееше да каже нищо против жестокостите и измамите на Русия. При това не става дума само за украинския въпрос, но и за все по-отчетливо незаконния „Южен поток”. 

Публична тайна е, че при обществени поръчки черният процент за корумпиран лобизъм скочи при управлението на Орешарски, но тази практика съществуваше (в малко по-скромни мащаби) и още по време на ГЕРБ. Да не говорим за полицейския произвол през 2012 г. В тази светлина БСП, ДПС и ГЕРБ започват да изглеждат абсолютно еднакви. Направо казано – не трябва да се смята, че протестът срещу едната сила е в полза на другата; те толкова много си приличат по престъпни практики, че недоволствата следва да се превърнат от антипартийни в антисистемни. Дори без да предполагаме разбирателство помежду им, БСП и ГЕРБ се оказват еднакво вредни за България.

Разбира се, Реформаторският блок отчита високата популярност на ГЕРБ и се замисля за евентуална парламентарна (и правителствена) коалиция с Борисов наесен. Но това силно прилича на обикновена липса на самочувствие. Колкото и силна, та дори и „дясно” заявена партия да е ГЕРБ, всъщност нейната идейна платформа не съществува. Отдавна няма „Граждани за европейско развитие на България” (както няма и „социалисти”  или пък „Дружество за права и свободи”). Повечето искрени привърженици на ГЕРБ напразно се надяват, че партията е спряла да бъде мутренска и рушветчийска, за да стане наистина проевропейска и цивилизована. Боя се, че това тепърва ще бъде осъзнавано именно от най-образованата част от гласоподавателите на Борисов.

Борисов, от своя страна, иска да бъде сигурен във властта (нали мисли себе си само чрез нея, точно като съперниците си от БСП, от които не е ясно точно какво го различава – заеми, магистрали или не, но и той не смее да каже нещо накриво на Русия). Възможно е и той като БСП да се подведе по медения глас на Местан, да забрави за Министерството на земеделието и да се надява на опасната подкрепа на сарайските хитреци.

 

Всички тези разхвърляни бележки имат за цел да покажат, че за Реформаторския блок изобщо не е задължително да мисли за ГЕРБ като за безалтернативно бъдеще. Достатъчно е Реформаторите да влязат в 43-то Народно събрание и да са готови за сериозни разговори без обвързване. Дясна коалиция? Защо не, наистина, но без морални компромиси. Без отстъпки към режима на Путин, без отдръпване от заявения антимафиотски (лустрационен!) курс на РБ. Евентуална коалиция с ГЕРБ трябва да почива само на успешна предизборна кампания и на добро писмено споразумение между потенциалните десни коалиционни партньори, при това – с пълна нетърпимост към БСП и ДПС. Всичко по-малко е морален компромис, който – с цялото дължимо уважение към хора като проф. Янакиев – българското общество не бива да си позволява. И не може да си позволи. Нека не забравяме, че ГЕРБ е една от проявите на т. нар. „политическо количество”, което е печално нечувствително към мутренските заплахи спрямо демокрацията.

Личното ми мнение е, че Реформаторският блок не е длъжен да угажда на всяко дясноцентристко въображение. БСП, разбира се, трябва да изчезне от нашия обществен живот, но съвсем не е сигурно, че Борисов ще бъде инструментът на някаква божествена справедливост. За РБ е достатъчно дори само да влезе в Народното събрание и да присъства там като отговорна опозиция, която не отстъпва пред лъжи. Това би било не само приятно разнообразие в извънпленарното близко минало на досега „бутикови” партии като ДСБ, но и напомняне, че истински авторитет и истинска държавност се градят бавно. При това – върху сериозни нравствени устои (каквото и да си мисли по този въпрос безсмъртният хитрец бай Ганьо).

Comments

comments