– Как ще коментирате поисканото от Радан Кънев отстраняване на „Синьо единство“ от Реформаторския блок?

– За мен тази стъпка беше неочаквана и неуместна. Честно казано, се учудих, че човек като Радан Кънев се реши да я направи, тъй катооткакто го познавам, основното му достойнство е политическата умереност и таланта да уважава чуждото мнение. За никого не е тайна, че през последните месеци „Синьо единство“ се държаха деструктивно в Реформаторския блок. И въпреки това не смятам, че заслужаваха да бъдат отстранени. Първо, защото често проявяваха смелостта да назовават проблемите с истинските им имена, а в политиката това е важно. И второ, защото в ситуацията в която се намира десницата не е време да рушим, а да градим мостове.

– Разпада ли се Реформаторският блок?

– Надявам се, че не.

– Мнозина от привържениците на другите партии в Реформаторския блок имат резерви към Меглена Кунева и Даниел Вълчев – как смятате да изгладите тези противоречия?

– В политиката има времена, в които се копаят ровове, и времена, в които се строят мостове. Когато преди година създадохме „България на гражданите“, ние изходихме от позицията, че сме самодостатъчни – видяхме противници не само в БСП, ДПС и Атака, но и в ГЕРБ и в старата десница. Логиката, която следвахме беше, че при половин милион гласа за Меглена Кунева на президентските избори ще имаме достатъчно сили да се преборим за доверието на избирателите сами. Оказа се, че бъркаме. Позицията на ДСБ беше сходна. Когато Иван Костов нарече Меглена Кунева „червена кукувица“, той следваше своите политически инстинкти, които винаги са го карали да не допуска конкуренти на своя политически терен.

Оказа се обаче, че и едните, и другите сметки са били без кръчмар. За една година медиите на т.нар. политически картел успяха да унищожат образа на Кунева и да сведат електоралния ни потенциал до безопасни нива. Същите сили разбиха Синята коалиция и оставиха ДСБ да се яви самостоятелно на изборите. В резултат и двете партии не успяха да преминат 4%-ната бариера, което в света на политиката е равносилно на политическа смърт. Оказа се, че диагнозата ни е била погрешна и ние просто не сме били в крак с времето. Било е време за градене на мостове, а ние сме копаели ровове.

– Има ли възкресение след политическата смърт?

– В нашия случай се оказа, че има. Възкресение, дължащо се изцяло на външни фактори. В първия ден на протеста на Ларгото пред Министерски съвет се оказахме хора от ДБГ, от ДСБ, от СДС и т.н. И видяхме, колко незначителни на фона на случващото се в страната ни са нашите различия. Пътят беше очевиден… Затова и сега прогонването на „Синьо единство“ няма как да не ме притеснява.

– Звучите скептично за Реформаторския блок…

– Вижте, аз съм човекът запознал Меглена Кунева с Радан Кънев. И аз съм човекът, който я запозна с Божидар Лукарски. Бях първият, който в ДБГ заговори за необходимостта от такава коалиция и винаги съм заставал по всякакъв начин зад нея. Това обаче не означава, че трябва да си сложа розовите очила и да не виждам проблемите…

– Кои са тези проблеми?

– Реформаторският блок е твърде изместен в политическия център. За съжаление той придоби либерален и центристки облик и през месеците, в които съществува, така и не успя да надскочи себе си и да заговори от позиция на националния интерес. Видяхме например по темата с бежанците, как нито една от партиите не успява да формулира смислено политическо послание, надхвърлящо инфантилната радост, че заради колорита на чужденците София заприличвала на другите европейски столици. И всичко това при положение, че от 15 години за един от най-безспорните успехи на българската десница се смята отказът на Иван Костов да допусне албански бежанци в България по време на Косовската криза.

– Защо според вас се случва това изместване?

– Не знам. Прави ми впечатление например, че напоследък лидерите на блока все по-често говорят за нас като за дясно-центристка формация. Доколкото обаче познавам двете основни партии в коалицията – ДСБ и ДБГ – в техните устави и учредителни документи, еднозначно е казано, че това са десни, а не дясноцентристки партии. Нещо повече, и на Учредителното, и на второто Национално събрание на ДБГ имаше предложения от залата партията да се заяви като дясно-центристка и тези идеи бяха отхвърлени с огромно мнозинство от делегатите. Не ми става ясно как може коалицията като цяло да стои на различен политически терен, отколкото нейните съставни части. Ако иска да успее, Реформаторският блок не трябва да бяга от идейните си фундаменти и трябва ясно да защити десния си профил.

– Съжалявате ли, че заедно с Прошко Прошков напуснахте ДСБ и основахте ДБГ?

– В личен план може би съжалявам, защото този ход струваше твърде скъпо за публичния ми образ. От политическа гледна точка обаче мога да кажа, че не сбъркахме. Защото създаването на ДБГ беше генерална репетиция преди създаването на Реформаторския блок, тъй като събирайки хора с различна политическа биография е показало, че освен действието разделение, в политиката може да се прави и действието събиране. Заслугата на Прошко, Даниел Митов и Христо Ангеличин, на мен и на другите колеги от ДСБ е, че ДБГ се позиционира като дясна партия, че отряза напълно възможността за партниране вляво включително участие в настоящото правителство, че подкрепи протестите още от първия ден. Ако дори една от тези стъпки не беше осъществена днес Реформаторският блок нямаше да съществува.

– Не можем да подминем и въпроса за отношенията между Реформаторския блок и ГЕРБ – как ще балансирате между общата цел (свалянето от власт на кабинета „Орешарски“) и противопоставянето между двете политически сили?

– За мен постоянните клетви, че няма да се коалираме с ГЕРБ са грешка. Подчертавам, че това е мое лично мнение и то не съвпада с позицията нито на ДБГ, нито на Реформаторския блок. Без да изпитвам, каквито и да е симпатии към Борисов и неговата партия, още когато миналото лято в Националния съвет на ДБГ взехме решение да заявим публично отказа си от коалиране се обявих против. Днес съм още по-убеден, че Блокът и ГЕРБ трябва да декларират общата си воля да предизвикат предсрочни избори и общата си воля да не допуснат след тях БСП отново да състави правителство.

– Как виждате бъдещето на РБ с оглед на предстоящите евроизбори (и, евентуално, предсрочни парламентарни избори)?

– Важно е как ще се справим с кризата в момента. Ако я преодолеем, успешното преминаване през нея ще ни направи по-силни.

От livenews.bg

* Петър Николов е политолог, доктор по история и преподавател в Нов български унивеситет. Член на Националния съвет на Движение България на гражданите.

 

Comments

comments