Архим. Павел Стефанов
 
Националсоциализмът (съкратено: нацизъм) е най-страшното зло не само през ХХ век, но и изобщо в човешката история. За него са издадени безброй книги, издигнати са много паметници на неговите милиони жертви, той се изучава в училищата и университетите, а всяка година 27 януари се отбелязва в целия цивилизован свят като Ден за възпоминание на Холокоста (Йом ха-Шоа). Отричането на човеконенависткия хитлеристки режим, чиято цел е поробването на целия свят е естествено и необходимо. Малцина обаче знаят, че политиката на този режим до голяма степен се основава върху идеите на английския естествоизпитател Чарлз Дарвин.

 Пряката връзка между дарвинизма и нацизма е обоснована в трудовете на редица учени-креационисти и преди всичко в прочутата книга на калифорнийския историк Ричард Уейкарт „От Дарвин до Хитлер. Eволюционната етика, евгениката и расизмът в Германия” (Палгрейв Макмилан, 2004). Тази книга се превърна в арена, на която яростно преплетоха шпаги креационисти и еволюционисти. 

 Английският писател Малкълм Баудън обръща внимание на връзката между дарвинистката хипотеза и геноцида на нацистка Германия: „Известна е еволюционната основа на ницшеанските теории за свръхчовека, известно е и практическото им приложение от Гитлер в осъществяването на замисъла за „расата на господарите”. Вледеняващите кръвта последици от довеждането на еволционната теория до нейния логичен край, т.е. унищожаването на слабите раси, се осъществи в ужаса на концлагерите Белзен, Освиенцим и др. Историците щателно събират свидетелства за зверствата на хитлеристкия режим, но е интересно, че на никого не му хрумва да изтъкне на първо място факта, че този режим се основава на еволюционната философия. Фактически теорията на Дарвин е свещена. Тя грижливо се опазва от каквато и да е критика”.
 
На същото мнение е и американският учен Хенри Морис: „Въпреки че всеки ученик е осведомен за злото, което донесе на света Хитлер и неговият националсоциализъм, на децата изобщо не се обяснява, че основа на всичко това е еволюционната теория. Толкова очевиден опит да се скрие истината всъщност не е нищо друго, освен пренаписване на историята. Съвременните еволюционисти реагират доста гневно, когато някой им напомни, че еволюционната теория е послужила като обосновка за нацизма, но въпросът стои точно така”. По-нататък Морис цитира сър Артър Кейт, известен британски изследовател на еволюционната антропология, който пише: „За да разберем как еволюционните мерки и племенният морал се внедряват енергично в живота на една съвременна велика нация, трябва да се обърнем към Германия от 1942 г. Хитлер свято вярва, че еволюцията представлява единствената вярна основа за националната политика… Немският фюрер, както неведнъж доказах, е еволюционист. Той съзнателно се стреми да приспособи политиката на страната към еволюционната теория”.
 
В Германия дарвинизмът се проповядва от популярната Монистка лига, основана от атеиста Ернст Хекел (1834-1919). Но докато Дарвин е убеден, че цялото човечество се развива в единен поток (моногенезис), Хекел смята, че от първоначалния „прачовек” (Urmensch) еволюират няколко раси, които се конкурират помежду си (полигенезис). Под влиянието на Хекел мнозина немски учени и други интелектуалци се отказват от религията и възприемат материалистичен, расистки, шовинистичен и империалистичен светоглед. Геологът Кенет Хсу пише: „Възгледите на Хитлер за историята, политиката, религията, християнството, природата, евгениката, науката, изкуството и еволюцията… до голяма степен съвпадат с възгледите на Хекел… В биологическата теория на Дарвин Хитлер намира най-мощно оръжие срещу традиционните ценности”.
 
Доказателства за тези твърдения може да се намерят в прословутата книга на Адолф Хитлер „Моята борба” (1925-1926). В нея особено се подчертава Дарвиновата „борба за съществуване” и „оцеляване на най-силните”. Теориите на фюрера за немския народ и външната политика на Германия се мотивират не толкова от икономиката, както е при марксизма, колкото от биологичната интерпретация на историята, романтичната идеализация на селянина и неговото „право да обработва земята със собствените си ръце”, нацистките фантазии за расите и държавите. Тези идеи включват принципите за разграничаване на расите, забраната за брак с хора от „непълноценни” раси, превъзходството на арийската раса и особено на немския народ и омраза към евреите. Хитлер чете много и черпи стимули не само от Дарвин, Хекел и Льобон, но и от редица други мислители, например от неговия любим композитор Ричард Вагнер. В „Моята борба” биологическата теория на Хитлер е изложена в главата за народа и расата. Прави впечатление, че бъдещият фюрер не използва нито веднъж термините „раса” и „еволюция” или имената на Дарвин и Хекел. Хитлер простира валидността на теорията за естествения подбор върху природните закони като цяло и заключава, че човечеството също е подложено на действието на естествения подбор. Тази криворазбрана логика води до абсурдни изводи. Хитлер пише, че грижата за слабите противоречи на законите на природата: „Семето на новото поколение неизбежно ще расте и ще става толкова по-плачевно, колкото по-дълго продължи това издевателство над природата и нейната воля. И в края на краищата такъв народ ще прекрати съществуването си на тази земя… Силната раса ще изтласка слабата… Човечеството е придобило величие във вечна борба  и може да бъде погубено само от вечен мир…”
 
Хитлер подчертава биологичния факт, че живите същества се съединяват само в границите на собствения си вид, а редките изключения обикновено дават безплодно потомство. Оттук той погрешно тълкува тази закономерност като довод срещу смесените бракове между представителите на различни раси. Тук също се проявява неговата еволюционистка трактовка на човешката история: „На природата са противни браковете между силните и слабите, но още повече й е противно смесването на висшата и нисшата раса, защото това може с един удар да разруши всички нейни трудове за постигането на висша раса, които продължават стотици хиляди години… Като се опитва да въстане срещу желязната логика на природата, човекът започва борба срещу законите, на които той дължи своето съществуване”.
 
Хитлер открито отрича библейския разказ за сътворението на света и свръхестествената природа на душата. Той смята хората за чисто материални: „Тази планета милиони години се е въртяла в ефира без човешки същества и това може да се повтори, ако хората забравят, че те са задължени за висшето си съществуване не на идеите на шепа безумни идеолози, а на знанието и безжалостното прилагане на неумолимите закони на природата”.
 
Хитлер продължава: „Неотменимите права на личността бяха заменени от принципите на евгениката, основани върху дарвинизма и по-късно приложени на практика; основата на християнския брак беше чудовищно извратена. Не, човек има само едно свещено право и то е неговият свещен дълг, а именно – да запази чистотата на кръвта и като съхрани най-доброто, което има в човечеството, да създава възможност за облагородяване на тези същества. Следователно народната държава трябва да започне с извисяването на брака над нивото на постоянното оскверняване на расата и придаването му на статут на свещен институт, призван да възпроизведе Божия образ, а не чудовища, оказали се по средата на пътя между човека и маймуната… Народната държава трябва да постави расата в центъра на живота… Тя трябва да следи, за да се раждат само здрави деца… Държавата трябва да стои на стража на хилядолетното бъдеще, пред което всички егоистични желания на личността трябва да се разглеждат като нищожни и да се потъпкват. В служба на това знание трябва да се прилагат най-съвременните средства на медицината. Държавата е длъжна да спре размножаването на всички, които имат явни или наследствени болести и тази забрана трябва да се осъществява на практика”. Целта на Хитлер е „завинаги да се сложи край на постоянния и непрекъснатия първороден грях да се отравя расата и да се дадат на всемогъщия Творец такива хора, каквито Той Сам е сътворил”.
 
„Моята борба” става една от най-четените книги в историята на Германия. Тя е подарявана на всички младоженци и е изпращана безплатно на фронтоваците. Само през 1944 г. от нея са продадени над 11 милиона екземпляра. Теорията на еволюцията и расизма е възприета и одобрена от всички нацистки водачи и от мнозинството немски учени, включително от Химлер и Менгеле – „ангела на смъртта” от Освиенцим. 
 
Не само в „Моята борба”, но и в речите си Хитлер провъзгласява принципите на евгениката – подобряването на човешките наследствени качества чрез насилствена намеса на тоталитарната държава. Пред нацисткия конгрес през 1929 г. той заявява: „Най-лошата опасност е, че сами прекъсваме процеса на естествения подбор, като се грижим за болните и слабите… Най-далновидната расистка държава в историята – Спарта, системно прилага тези расистки закони”. Извратените дарвинистки идеи на Хитлер са отразени в законодателството на Германия по времето на неговото управление (1933-1945). Нацисткият режим насилствено стерилизира стотици хиляди хора, които са окачествени като „непълноценни” (Untermenschen). Десетки хиляди физически и психически болни са умъртвени. През Холокоста нацистите унищожават около 17 милиона души – евреи, поляци, руснаци, цигани, хомосексуалисти, йеховисти, масони, комунисти, профсъюзни дейци и пр. Убити са дори военноинвалидите от Първата световна война, въпреки че самият Хитлер се гордее с „подвизите” си на фронта. Същевременно с всички средства се насърчава „положителната” евгеника и раждането на „арийски” деца. Абортите се обявяват за незаконни. Неомъжените жени нямат право да откажат забременяване и са длъжни да родят здрави деца, в противен случай се убиват. 
 
Редица учени осмислят Холокоста не само като най-страшния геноцид в човешката история, но и като опит да се премахне етичния код, който противоречи на масовото унищожение на невинни хора. Този код е юдеохристиянската етика, която провъзгласява за върховен принцип любовта, а не омразата; равенството, а не разделянето и противопоставянето; саможертвата, а не жертването на другите. „Тази е победата, която победи света – нашата вяра” (1 Йоан 5:4).
 
 

Comments

comments