– Г-н Чобанов, как ще коментирате намеренията на проф. Валентин Старчев да съди Столична община, ако бъде разрушен паметникът „1300 години България“?

– Като емоционална реакция. Разбирам уважавания от нас проф. Старчев, той се намира в трудна ситуация, но вината за нея трябва да се потърси във времето и начина на изграждане на монумента. Той е построен некачествено, с бързане, без спазване на технологичните правила. Всички отлично помним, че само десетина години след построяването му започнаха проблемите – разпадаща се облицовка, развала на горната част на конструкцията. Наложи се на два пъти аварийно да премахваме опасни елементи. Едва се разминахме със сериозни инциденти, например когато две деца се покатериха почти до самия връх на металния скелет.

– Готов ли сте да избегнете на всяка цена съдебен процес?

– Всеки гражданин има право да потърси правосъдие по всяка тема. Същевременно не е ясно дали съдът би гледал подобен иск и с какъв резултат.

– Има ли вариант монументът да бъде разрушен?

– Монументът вече е разрушен и това е очевидно дори за децата, които разхождаме днес около него. Впрочем не е рядка следната сцена – дете пита майка си или баща си какво е това и родителят се затруднява да отговори. Мисля, че ме разбирате за какво става въпрос. Днешната структура е много далеч от авторовия замисъл и убеден съм проф. Старчев отлично го разбира. Всеки паметник трябва да възпитава – в случая в уважение към историята. Възпитателният ефект на този монумент безвъзвратно е загубен. Въобще не коментираме естетическата страна на въпроса.

– Ще бъдат ли нарушени авторските права на проф. Старчев, ако без негово участие решите съдбата на паметника?

– Проф. Старчев, който подчертавам уважаваме като българин и творец, има своите права и никой не може да му ги отнеме. Случаят обаче е особен. Паметникът е строен по реда на една наредба от 1978 г., т. нар. Наредба 20 за финансиране, проектиране, изграждане и опазване произведенията на художествения синтез на архитектурата с изобразителните изкуства. Ако я прегледате, тя е откриваема в интернет, ще видите, че тези структури се третират като сгради, постройки. Те са си строени по строителните правила, в капиталовите програми на тогавашните ведомства. Т.е. монументът „1300 години България“ е основно постройка, произведение на архитектурата. Законът за авторското право, чл. 15, гласи: „Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби“. Т.е. проф. Старчев няма право да се противопостави, ако съгласно действащите разпоредби се избере друго решение за зоната. Собственик в този случай са гражданите на София, представлявани от техния легитимно избран общински съвет.

– Не е ли редно да поканите Валентин Старчев да участва в дискусиите около неговия паметник?

– Доста преди да се проведе настоящия конкурс беше предложено на проф. Старчев като автор да даде свое предложение за преосмисляне на монумента, за едно творческо, авторово реаранжиране. Той направи предложение, което твърде малко се различаваше от оригиналния вид. В духа на демократичните принципи (за разлика от времето, когато е слаган) попитахме софиянци какво мислят. Получиха се над 3000 мнения и с изключение на няколко всички бяха негативни. Извън това допитване сме получавали и получаваме множество писма с искане да се премахне монумента.
След като авторовата концепция за обновяване очевидно не се възприе от гражданите, най-нормално беше да се подходи към конкурс за идеи на други творци. При подготовката на конкурса проведохме няколко разговора с професора. Обявихме официално, че спечелилият конкурса колектив ще е длъжен да покани Старчев като консултант, за да може да се гарантира съхраняването на ценните пластики, тяхното евентуално преосмисляне и реаранжиране – на това или друго място. Това е нормална европейска демократична практика.

– Авторът е обиден и от допитването до софиянци дали искат паметника. Според него е манипулирано, защото в анкетата са участвали едва 3000 софиянци, а монументът е граден за всички българи. Какъв е вашият коментар?

– Няма нищо обидно в демокрацията. Глас народен – глас Божи, са казали древните римляни. Каквито и да са били намеренията на автора, днес хората не харесват паметника. Нека, ако наистина вярва, че анкетата е манипулирана, да се поразходи из градината на НДК и да попита хората какво мислят. 3000 души са представителна извадка – и за София, и за България. И ще добавя още нещо – паметникът не е харесван и не е разбиран, още когато е сложен, като чисто нов. Това е коментирано на срещи в квартала, където стари софиянци изразиха мнението си – силно негативно. Има и сериозна причина. На това място се е намирал един от най-почитаните, най-достойните български паметници – паметникът на софийските Първи и Шести пехотен полк, с имената на хиляди герои, загинали за Отечеството във войните от началото на ХХ век. Няколко години преди да се сложи паметника „1300 години България“, властта е „уважила“ героите от София като е брутално е доразрушила войнишкия им паметник. Това не са успели да го постигнат бомбардировките през Втората световна война, но са го направили без колебание тогавашните ни управници. Ето това е голямата, историческата обида –  към хилядите потомци на героите, към тяхната памет. По света тези войнишки паметници са на най-почетните, най-хубавите места в градовете. А при нас – повредените плочи се съхраняват във фондовете на Военния музей. Всеки да реши за себе си имаме ли правото да осъдим на забрава героите на България.

– Достойни ли са проектите, предложени за мястото на „1300 години България“?

– Не мога да коментирам, тъй като съм член на журито. Ще го направя, след като приключим работа. А вие кажете дали „1300 години България“ е бил достоен да замени паметника на софийските полкове?!

– Къде според вас е мястото на паметника на Старчев?

– Вече коментирахме, че ценните метални пластики от паметника могат да се преосмислят и реаранжират по подходящ начин на това или друго място. Проф. Старчев ще постъпи мъдро, ако сам предложи такова решение. Подобна постъпка би била достойна за голям творец, какъвто той несъмнено е.

– Ако бъде поставен в Музея на социалистическото изкуство, няма ли да предизвикате нов конфликт, след разпрата по същия повод между Вежди Рашидов и Величко Минеков?

– Не желая да коментирам този спор между известни творци.

– Светлин Русев, както и мнозина от художниците и скулпторите от неговото поколение са категорично против намесата на който и да е в художествено произведение без участието на автора. Съгласен ли сте с него?

– Те принципно са прави. Разбираемо е, че са солидарни със своя колега. И ние, археолозите, сме задружни. Всяка професионална общност развива такава солидарност. Обаче случаят е особен. Хората не желаят монумента. Нека защитниците му да убедят гражданите, че той има скрити или явни достойнства. Имаха за това доста време. Нагласите в общинския съвет са да се върви към решаване на въпроса, тъй като предстоящият пълен ремонт на градината на НДК не може да се завърши нормално, без да се намери решението на този проблем.

– Как ще излезете от конфликта?

– Има закони, демократични правила. Нормално е да има различни мнения, спорните въпроси се решават, по думите на Левски, по един начин – с вишегласие, съгласно законите на страната.

– Мнозина ще приемат премахването на паметника като политически акт – нещо като разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров. Как бихте коментирали този казус като археолог и историк?

– По тази логика всяка промяна в облика на София може да се разглежда като политически акт. Не можем да спрем живота и времето. Архитектурата и изкуството на социализма имат своята ценност, но те не са повод да спрем обновяването на града. Не мисля, че случаят може да се сравнява с този с Мавзолея на Димитров. Мавзолеят не се разпадаше сам. Много експерти смятат, че разрушаването му е било грешка, защото би могло да намери нова и убедителна функция – например музей, който да показва на децата що за живот сме живели във втората половина на ХХ век. Между другото има идеи в запазеното му подземие да се направи галерия за съвременно изкуство. Цялата сграда можеше да получи подобна нова и различна от оригиналната функция.

– Възможно ли е мястото на паметника да остане празно – така, както остана и мястото на Мавзолея?

– Мястото на Мавзолея не остава празно. Това пространство ни позволява да правим прекрасните новогодишни концерти с БНТ и други събития. Споменахме за идеята за галерията в подземната част. Възможно е да се подобри и разшири градината. И тук се търсят решения, нови идеи.

– Според Старчев и Русев този паметник е оставен без грижи нарочно, още по времето на Тодор Живков. И ако го премахнете, това ви прави палачи на това произведение на изкуството. Приемате ли тази гледна точка?

– Важно е какво приемат хората, гражданите на София. За нечии настроения от миналото няма какво да коментираме – историята се интересува не от намеренията, а от резултатите. Разбираемо е желанието на именитите ни творци да защитят монумента с всякакви аргументи. Както е обичайно, те ще могат да заповядат на съответните заседания, да се изкажат пред съветниците, да ги убедят в правотата си.

– Светлин Русев предлага паметникът все пак да остане – като символ на разрухата на държавата. Приемате ли тази идея и вие бихте ли си разхождал детето около този монумент?

– Именно заради децата си сме длъжни да решаваме проблемите, а не да ги отлагаме с надеждата някой друг да ги реши вместо нас. На децата сме длъжни да оставим красива и уредена България, а не проблемите на нашето време.

От ploshtadslaveikov.com (интервю на Диляна Димитрова)

Comments

comments