Ако Петър нападне Димитър и аз случайно реша да се възмутя от това, то въпреки всичко няма да си лепна табелка „Аз съм Димитър“, за да се солидаризирам с втория и да порицая първия. Обаче във връзка със събитията около френския седмичник Charlie „модерните умници“ искат от мен точно това.

Въвеждам термина „модерни умници“, за да нарека някак онези, които в повечето случаи погрешно мислят за себе си като за либерали и неолиберали, които вярват, че са прочели повече книги и владеят повече чужди езици от останалите, и които воюват за правото на свободно изказване на всяко мнение, с изключение на различното от тяхното.

Тези хора очакват всички да си сложим табелка „Je suis Charlie“, защото според тях солидарността е израз на свобода, макар двете да са понятия от съвсем различни порядъци и между тях да няма никаква причинно-следствена връзка – нито свободата се обуславя от солидарността, нито солидарността произтича от свободата. Според „модерните умници“ всеки, който не е Charlie, е талибан. Който не е с нас е против нас. Койт’ не скача е червен.

Всъщност „модерните умници“ се възмущават от едно единствено нещо и срещу едно единствено нещо протестират: срещу нарушаването на шестата Божия заповед „Не убивай“. Правилно! Тази заповед имат и мюсюлманите, които приемат Стария завет и почитат Мойсей като пророк. Затова и те би трябвало да осъждат нейното нарушаване, както християните, както и всички начетени и владеещи чужди езици, неповторими в своята индивидуалност почитатели на Буда, на Ванга, на Дънов, на Рьорих, Вселенския разум, Космическите енергии, Чарлз Дарвин, Лео Таксил, Ричард Докинс и каквото там са си наумили. В мнението, че да убиваш е зло, аз радостно и свободно се солидаризирам с онези, които са на него. Ето солидарност. Обаче табелки няма да си лепя, защото стадната „солидарност“ на мравуняка не е свобода. Тя даже и солидарност не е, а колективизъм.

Въпреки този ясен аргумент обаче, „модерните умници“ продължават да сочат с обвиняващ костелив пръст религиите. Те сякаш изповядват абсурдното убеждение, че виновна за злото по света е религията и не толкова самата тя, колкото религиозността на хората. Виновна за убийствата в Ню Йорк, Мадрид, Лондон, Париж според тях е религията, която казва „Не убивай“. Сочат с пръст и не помислят, когато стъпчат религията в калта, кой ще каже на хората „Не убивай“ – наказателният кодекс ли или либералният печат?

„Модерните умници“ са горди същества. Те са венецът на еволюцията, която щом веднъж ги е създала, спира своя ход и се превръща в нещо друго по силата на закона за количествените натрупвания и качествените изменения. Те се присмиват на Богочовека, защото сами се мислят за човекобогове. Те стоят над всякакви закони, защото те са тези, които създават законите, нали всичко е относително. Следователно на тях всичко им е позволено, защо не и да убиват, щом намерят за редно. И го правят. Убийците-ислямисти следват не религия, а доктрина, която някои „модерни умници“ са им казали, че е тяхната религия.

„Алкайда“, „Ислямска държава“ и подобни медийни звезди (защото този тероризъм без медийно внимание е мъртъв) вредят на исляма по абсолютно същия начин, по който Путин вреди на православието, а папоцезаризмът е навредил на католицизма. Днес кливиджът не преминава само между християнство и ислям – това вечно противопоставяне и тази вечна горчива битка. Днес има и една нова граница, която от ден на ден добива все по-голямо значение – границата между хората, които вярват в Бог и безбожниците. Границата между тези, които гледат към вечността и онези, които възприемат битието само в малката му сетивна и тленна част. На са зли хората, които вярват в Бог, а хората, които мислят себе си за бог. Затова да не заклеймяваме с горделива насмешка религията. Така може да изтървем демоните от кутията на Пандора, за която „модерните умници“ със сигурност са чели, каквито са начетени.

За The Economisy LIFE

 

Comments

comments