Горан Благоев

Хубавите неща се случват бавно, ако изобщо се случат. Повече от две десетилетия бяха нужни, за да станем свидетели как на 11 май за първи път, откакто съществува Република Македония, нейни официални представители честваха в София светите Кирил и Методий. Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) прие протегнатата ръка на БАН – учените намериха колая на това, за което политиците от двете страни на границата ги е страх да си помислят. Възползва се и главата на непризнатата Македонска православна църква (МПЦ), който изрично пожелал да бъде включен в академичната делегация от Скопие, както поясни председателят на МАНУ. Македонският архиепископ Стефан обаче не зачете тържествената сесия в БАН. Целта му беше да присъства на празничното богослужение в „Св. Ал. Невски“ и за втори път в рамките само на половин година да се срещне с българския патриарх Неофит – Стефан стана гост на църква, която де факто не го е канила, но го посрещна подобаващо.   

Десетилетия наред македонският клир се опитва да намери признание на своята автокефалия (независимост). Но безуспешно. Сръбската патриаршия й е наложила схизма и я е поставила в изолация от 1967 г., когато МПЦ се отдели от нея, обявявайки независимост.

Автокефалията й не смее да признае нито една православна църква, докато не го стори църквата майка – т.е. Йерархията, от чийто диоцез (църковна област) се е отделила. Каноните казват, че това е Сръбската патриаршия, но историческата истина е друга. Съвременната Македонска църква възниква върху диоцез, който от Средновековието е част от Българската църква. След Първата световна война Сръбската църква буквално купува от Цариград за 1 500 000 франка българските епархии в Македония. Преподаватели от столичния Богословски факултет писаха на синода, че Българската православна църква (БПЦ) „има много повече основания да бъде църква майка на МПЦ и с това съзнание следва да участва в църковната дипломация в региона“. Но без резултат.

Преди няколко години при поредната криза със Сръбската патриаршия македонските владици за малко да поискат автокефалия от БПЦ, признавайки я за църква майка. Въздържаха се, защото българският синод не откликна на сигналите. За да се реши Македонската архиепископия официално да признае Българската патриаршия за своя църква майка и да поиска от нея независимост, тя трябва да е убедена, че София ще я приеме. Представете си как МПЦ прогласява едностранно такъв исторически акт, а БПЦ си прави оглушки – това окончателно ще постави бариери пред македонската автокефалия. Напомня за историята, когато македонските българи напразно очакваха войски от България в подкрепа на въстанието от 1903 г…

В Скопие нито искат да признаят, нито се осмеляват публично да говорят за българското минало на МПЦ. Въпреки това виждат, че от всички православни църкви най-малко корист към нея има Българската патриаршия. Сръбската патриаршия упорито отказва да признае македонската автокефалия – преди 12 години ръкоположи свой Охридски екзарх, предизвиквайки разкол в Македония. Заради името на държавата гръкоезичните църкви също се противят и настояват, че Охридската архиепископия е гръцка. Румънската патриаршия пък се опита да изтъргува признаването срещу образуването на две влашки епархии в Македония.

Неофициалните българо-македонски църковни контакти започнаха плахо преди 15 години, после замряха. Настоящото им активизиране е дело на МПЦ. Скопие все повече изпада в изолация от останалия свят и търси пътища да я преодолее. Засега има само един и той води към София. През ноември 2013 г. по искане на архиепископ Стефан патриарх Неофит неофициално го е приел за първи път. На тези разговори той е заявил, че идва не при сестринска, а при майчина църква! Сега официално Стефан панически отрича да го е казвал. Антибългаризмът продължава да е държавна доктрина в Македония и нейният църковен глава не иска да бъде обвинен в пробългарски симпатии. Вероятно затова ги показва деликатно. На 6 май за първи път отслужи панихида на българското военно гробище край струмишкото Ново село, което досега правеше само местният владика Наум. Стефан веднага беше упрекнат, че поменава „фашистки окупатори“ – така македонската пропаганда все още нарича нашата армия, която освобождава Повардарието през 1941 г.

На 11 май Македонският архиепископ посети София и си тръгна предоволен. Патриарх Неофит се въздържа от общо служение с него, но без да наруши каноните, му оказа истинско братско гостоприемство: „Нашите македонски събратя винаги са добре дошли!“ В Македония таят надежда, че новият българския патриарх е съпричастен към проблема с автокефалията им. Вероятно разчитат и на неговия сантимент – през 1999 г. Неофит като Русенски митрополит заедно с Врачанския митрополит Калиник бяха първите православни архиереи, които посетиха Македония и отслужиха общ молебен с тамошни владици. Македонските архиереи много искат тези неформални срещи да бъдат възобновени. В частен разговор македонски владика сподели, че Белград няма основания да реагира ако например българският патриарх Неофит реши да направи поклонническо пътуване в Македония из светите места за българската църква. Настоящата 1150-годишнина от покръстването на България е идеален повод за това. А защо не и за съвместни инициативи?! Общото Кирило-Методиево честване на БАН и МАНУ е един добър пример – то се оказа повратен момент в сътрудничеството между двете академии, които вече са задвижили 30 съвместни научни проекта!  

Патриарх Неофит открехва врати пред „събратята от Македония“, но дали ще ги отвори докрай, зависи от Светия синод. А митрополитите нямат единомислие за македонската автокефалия – повечето се страхуват от реакцията на Белград или Москва. Общественото мнение също е разделено – МПЦ трябва да бъде искрена в признаването на българските си корени. „Поемам тежък кръст, дано не ме събори“, сподели патриарх Неофит. И той като Стефан върви по тънък лед. Македонските архиереи тактично предлагат и друга формула: само вие, българите, можете да ни разберете, защото и вие сте били под схизма – когато най-близкият съсед е в трудно положение, не е християнско да му откажеш помощ. Трудно е да се очаква, че македонският клир ще предприеме друго, предвид политическите реалности в страната. Да не забравяме, че преди години архиепископ Стефан публично нарече Спаска Митрова от Струмица „безродница“, защото потърси българска помощ и прие българско гражданство. Но сега той често идва при българския патриарх. Ако и тези знаци не провиди висшият ни клир, „събратята от Македония“ ще се уморят да ни чакат и ще си намерят друга отворена врата. Перспектива не липсва.   

През февруари на продължителна среща с македонския президент в Москва руският патриарх Кирил заяви готовност за решаването на църковния проблем, защото „каноничният статут на македонската църква може да укрепи македонската идентичност“. Руският план за признаването на МПЦ очевидно не отчита българските църковни интереси – „македонската идентичност“ отхвърля българските корени на Македонската архиепископия. Като съперник на Цариград за първенство в православния свят Руската патриаршия ще се застъпи за македонската автокефалия. И ще действа чрез славянска църква. Но поради влошените отношения със Сръбската патриаршия трудно ще я склони да даде независимост на МПЦ. Тогава идва ред на Българската патриаршия. След дни предстои първото официално посещение на патриарх Неофит в Русия.

Там по коминтерновски може да го „подтикнат“ да признае Македонската архиепископия въз основа на общите славянски корени. За да се създаде прецедент, който да бъде аргумент пред останалия православен свят. Но патриарх Неофит може да прояви изпреварваща инициатива, като първи постави въпроса за автокефалията на МПЦ. И така по-лесно да отстоява, че Македонската архиепископия има българско минало. Зависи от находчивостта му да разиграе картите, които се паднат. Съдбините на БПЦ и МПЦ са заложници на външни интереси – дано този път се възползват от тях и хубавите неща да не се случат бавно… 

От pressadaily.bg

Comments

comments