Няколко важни щрихи от пейзажа в Германия:

– Сложната битка в Германия не е кой да управлява, а кой да остане в опозиция. Причината Социалдемократите да не влизат в преговори за голяма коалиция е, че ако такава се случи, АфД ще се превърне в най-голямата опозиционна сила и истинска легитимна алтернатива на статуквото. Няма как системните партии да го позволят. Затова между ХДС и СДП като че ли има ясно разбирене, че не е време за коалиция, а за удържание на двуполюсния модел (немското „стабилност“).

– Либералите в Германия имат трезва преценка за тенденциите в общественото настроение и решително изоставят основните си мантри – мултикултурализма и бежанците. Вместо това, се опитват да се позиционират в потенциалния двуполюсен модел и го правят надясно. Те си дават сметка, че издигането на АфД до основна опозиция би нанесло повече щети на техния свят от всеко друго стечение.

– Зелените всъщност са безотговорни в тази ситуация. Безотговорни, но не неадекватни. Те виждат шанс да заемат освобождаващия се (от одесняващите либерали) кресливо-либерален сектор и заемат радикална позиция за събиране на мигрантските семейства. Умилението по мигрантите, посрещането с плюшени мечета и „всички сте добре дошли“ отмина като обществно увлечение и породи обратна вълна, която задвижи мелницата АфД. Но макар и затихваща, тази ляво-либерална линия все пак има повече привърженици от бутиковата зелена идея. Тези мулти-култи фанатици са таргета в действията на зелените.

– Ако условието на Зелените за събиране на мигрантските семейства на германска земя бъде прието, то ще компрометира допълнително ХДС, вероятно ще разруши дълговечния му съюз с ХСС и ще налее страшна сила в АфД.

– Политическа криза и нови избори в Германия ще има лош отзвук в ЕС, доколкото ще наруши балансите и ще даде широко поле за действие на амбициозния Макрон. Това ще задълбочи европейската криза както по оста Изток – Запад, така и по направлението Брюксел – държави членки.

– Едни нови избори могат да легитимират нуждата от нова голяма коалиция и да консолидират германското общество около европейски дневен ред, изолирайки крайностите – АфД и безотговорните зелени с радикалните мигрантски послания.

P.S. Правителство на малцинството е мърлява, но валидна опция. Въпросът е дали то не би направило Меркел още по-зависима от изнудването на по-малки партньори. Другият вариант е СДП да приеме ролята на подкрепяща опозиция, но след плачевния си резултат едва ли биха се съгласили допълнително да размиват образа си.

Борис Станимиров

Comments

comments