– Г-н Аврамов, какво бихте отличили в политическите процеси, които наблюдавате днес в България?

– Ако говорим за европейските избори, не виждам нищо ново.Отиваме на конни състезания с кокошки. С други думи, готвим хора за Европейския парламент (EП),докато си мислим за сваляне на българското правителство – за това кой ще е в опозиция и кой на власт. Тук имам предвид не хората, а политическите сили. Вярно е, че и в другите европейски страни дебатите преди вота за Брюксел са в голяма степен вътрешни, но все пак са свързани с общността – било с емиграция или с друг тип проблеми, които произтичат от отворения пазар. Докато в България споровете са изцяло наши, което в голяма степен показва неподготвеност на елита й. Защото няма смисъл да подменяме разговора и да твърдим, че след тези избори ще има разместване на властовите пластове в държавата, при положение че пращаме хора в ЕП. Казвам това с уточнението, че е възможно опозицията да спечели или пък , което ми се струва по-малко вероятно, да загуби изборите. Което обаче не означава непременно поход към извънреден парламентарен вот у нас.

– А изключвате ли вероятността да го предизвикат днес управляващите?

– Няма логика – с оглед на заявките им до момента. Те твърдят, че работят качествено, че имат програма за развитие на страната и от тази гледна точка е важно да останат на власт. Ако някоя от тези парламентарни сили вземе курс към нови избори – това означава, че не е била искрена. За ГЕРБ е ясно – те не могат да се справят с ролята си на опозиция, измъчват се в нея и затова им е ужасно необходимо да са управляващи.

– Могат ли да се очертаят прилики и разлики между АБВ на Георги Първанов и ДСБ на Иван Костов, като се има предвид, че и движението на президента (2002-2012-а), и политическата формация на бившия премиер (1997-2001-а)са създадени от активисти, недоволни от партиите си майки?

– Г-н Костов беше много влиятелна фигура в тогавашната десница. Още в началото той успя буквално да раздели СДС на две равни групи. Спомняте си, че ДСБ и СДС имаха почти равен брой депутати. Докато днес изглежда, че АБВ няма толкова висок електорален потенциал, за да откъсне половината (условно казано) от левицата. Но пък БСП винаги е била партия, с която хората са свързани в голяма степен биографично, а не толкова и не само на идеен признак. Друг е въпросът какви са идеите. С цялото ми уважение към БСП ще кажа, че тя никога не е лансирала модерна политика, която да привлича нови симпатизанти. Въпреки че прие НАТО и на моменти заема по-центристки позиции, за мен социалистическата партия винаги е била старомодна. Интересното е, че вместо да тръгне напред с едни по-съвременни виждания за лявото, новата формация на г-н Първанов се позиционира по-скоро като лявоцентристка по отношение на гъвкавостта си за това с кого да прави бъдещи партньорства и с кого не. В същото време АБВ е подчертано русофилска . И то не от гледна точка на някакви бъдещи концепции за развитието на света, а като отглас от традиционната бивша геополитическа позиция на България като част от Съветския блок. Напълно е възможно движението на президента да се оформи като формация на хора, които са на възраст над 50-те години. Не би следвало да правим аналогии, но нещо подобно се случи с Консервативната партия на САЩ (тя е на противоположната страна на политическия спектър). В нея членуват високообразовани, възрастни и много консервативни граждани, които обаче са ядрото на свободата, ядрото на пазара на конкуренцията, на разбирането за ненамеса на държавата в политиката. Докато тук е обратното – в БСП също влиза знаещо и можещо поколение, но тези хора демонстрират представа за света и за геополитиката, която в голяма степен отразява разбирания за Изток и Запад, каквито сме свикнали да ги виждаме от края на Студената война и в постсъветската епоха. Това, разбира се, може да се окаже само привидно.

– Вярвате ли в хипотезата, според която АБВ е реанимиран проект, за да лобира за АЕЦ „Белене“?

– АЕЦ „Белене“ е корупционен проект и би било много лошо, ако дадена партия се появява в негова защита. Защото това означава, че единственото, което я интересува, е достъпът до корупционни пари. Тук няма значение, че Русия стои зад строежа на централата. Има значение обаче, че в този проект са изсипани много средства, без да е ясен резултатът и без публичност. И в крайна сметка той се превърна във възможност за това политиците да си създават огромни черни каси.

– Като човек, работил за десницата, как ви изглежда днес тя?

– Десницата в онази й форма от края на 90-те и малко след 2000 година фактически не съществува. Тя претърпя идейно и кадрово поражение. Формално погледнато, днес ГЕРБ е дясната партия, защото е призната от Европейската народна партия (ЕНП). Ако обаче анализираме идеите на ГЕРБ, ще видим, че между тях има и много леви, популистки. Тоест, ако партията на Бойко Борисов изобщо е дясна, тя може да бъде оприличена с ранния СДС. Помним, че той беше фокусиран не толкова върху идеята да е дясноцентристка политическа сила, колкото да е противник на старата комунистическа партия. За съжаление при ГЕРБ този процес не е толкова ценностен, колкото механичен. Там е пълно с хора, свързани с бившата БКП, с апарата на МВР и на службите, които са обслужвали тогавашния режим. Така че ГЕРБ в голяма степен е опортюнистка партия. Не го казвам, за да ги обидя, просто така мисля. Възможно е обаче ГЕРБ да се установи дългосрочно в българската политика, както и обратното – след 5-6 години да изчезне. А иначе – към днешна дата практически ясна и добре структурирана десница в България няма. Впрочем самият Борисов твърди, че ГЕРБ е центристкодясна партия. Което прави въпроса за създаване на нова дясна партия и отворен, и належащ.

Що се отнася до Реформаторския блок, той е някакъв политически Ноев ковчег. Там са хора, които вероятно са работили честно в интерес на старата десница, но днес са изпаднали в унизителната ситуация да присъстват в нещо нехомогенно. Което не означава, че Реформаторският блок не трябва да бъде подкрепян. Но от гледна точка на формата си те са нито риба, нито рак.

– Биха ли могли те да направят коалиция с ГЕРБ в следващия български парламент?

– Това е единственият им вариант. Всичко друго би било неестествено.

– А възможно ли е да играят вляво?

– Има една стара максима, според която политиката е изкуство на възможното. Няма да се учудя, ако в следващ парламент видя Реформаторския блок в преговори с други партии. И не бих ги обвинил, ако участват в ляво правителство. В крайна сметка там са един вицепремиер на тройната коалиция и един европейски комисар, номиниран от Сергей Станишев. Времето ще покаже…

– Бихте ли се наели с оценка на поведението на президента Росен Плевнелиев?

– На моменти той имаше адекватни позиции, които си заслужаваше да бъдат подкрепени. Не ми се струва обаче, че г-н Плевнелиев разбира значението на институцията, която представлява. Той поставя нещата в някаква хипотетична реалност, в която си представя, че е президент на хората, мислещи като него. Докато българският държавен глава по дефиниция трябва да битува в реалността. Той не може да застава срещу правителството по принцип. Може да е срещу него само в отделни ситуации. Не е възможно обаче да кажеш в началото на мандата: „Аз загубих доверие в правителството“ само защото то е направило едно скандално назначение. Скандалните назначения са факт навсякъде по света и винаги могат да бъдат поправени. Това е рутина в политиката.

Нещо повече – българският президент, заставайки на страната на протестиращите от лятото, легитимира разделението на нацията. Защото провокира друга протестираща група – тази, подкрепяща кабинета. Не зная дали го съзнава, дали е близък с определени групи или лобита, за които непрекъснато се говори. Не се ръководя от това в случая, а от ходовете му. С детския си устрем да използва референдума той де факто направи допитванията занапред безинтересни. Като прибавим и действията му по отношение на казуса с ЦИК, аз съм по-скоро песимистичен към ефективността от поведението му. От друга страна, като цяло считам, че геополитическата му позиция е правилна.

– А позицията му за санкции срещу Русия заради кризата в Украйна не крие ли заплаха за негативни икономически последици за България?

– Вижте, този тип поведение на президента, несъгласуван с външен министър и с премиер, които и да са те, е неадекватен. На президентската институция не й е мястото да изявява русофилски или русофобски настроения. А и не може тя да говори от името на правителството. Второ, да изказваш крайни позиции по отношение на международния ред, ако нямаш инструменти да влияещ върху това, е глупаво. България няма достатъчно геополитически ресурси, за да е арбитър в какъвто и да е конфликт. В този смисъл президентът просто беше неадекватен по отношение на кризата в Крим. Тук не става въпрос на мен какво ми се иска да чуя и какво не. На мен ми импонира позицията да има санкции за Русия. Но за това можем да си говорим ние с вас. А не българският президент публично. Виж, ако г-н Плевнелиев беше лидер на дясноцентристка партия – била тя ГЕРБ или някоя друга, това би била много адекватна позиция.

– Смятате, че у нас има ниша за нова дясна партия. Възможно ли е, след като излезе от президентството, той да създаде такава?

– Той трябва да излезе от „Дондуков“ 2 след около три години. Това е много дълъг период в българската политика. Ако проследим процеса назад във времето, ще видим, че на почти всички избори се появява нова формация. Тя се създава не защото има нужда от нея, а защото определени политически или икономически кръгове смятат за необходимо да я подкрепят с оглед на това да имат политически буфер в пространството. Българската политика се развива по такъв начин. Много е възможно след три години г-н Плевнелиев да бъде част от такъв процес, но не бих искал да го натоварвам с излишни подозрения.

Сега най-важното е партиите в България да водят европейска политика. А не всеки да е изкушен да каже колко високи са лихвите и колко са лоши банките.

От special.bg

Димитър Аврамов е политолог. Популярен блогър и политически коментатор. 

Comments

comments